Използването на касетъчни боеприпаси е забранено в много страни, но броят на жертвите в резултат на употребата на такива нараства, особено във войната в Украйна, обяви неправителствената организация "Хюман райтс уоч" (ХРУ), информира сп. "Шпигел".
Използването на касетъчни боеприпаси е забранено в повече от 100 държави, но броят на жертвите нараства. През 2024 г. 314 души по света са били ранени или убити от касетъчни боеприпаси, 208 от които - само в Украйна .
Това пише в годишния си доклад организацията за правата на човека. Авторите посочват и голям брой недекларирани случаи, тъй като нараняванията, причинени от касетъчни боеприпаси, не винаги се регистрират като такива. През 2023 г. броят на жертвите, причинени от касетъчни боеприпаси в световен мащаб, е бил 219.
Русия отдавна разчита на касетъчни боеприпаси във войната си срещу Украйна. Според доклада, Украйна също е използвала такива, но употребата им не може да бъде потвърдена. Нито една от страните не е сред 111-те държави, ратифицирали Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси, т. нар. Конвенция от Осло.
Преди няколко месеца Литва стана първата държава участничка, която се оттегли от споразумението, влязло в сила през 2010 г. Правителството оправда това с нарастващите заплахи за регионалната сигурност.
Споразумението включва категорична забрана за употреба, разработване, производство, складиране и трансфер на касетъчни боеприпаси. Както и през предходната година, Германия беше критикувана от ХРУ за толериране на съхранението на касетъчни боеприпаси от въоръжените сили на САЩ на нейна територия и трансфера им в Украйна. Разследване на Ен Де Ер разкри тази практика. Германия като държава е страна по Конвенцията от Осло.
Касетъчните бомби понякога съдържат стотици миниатюрни бомби, които се разпръскват върху големи площи, когато експлодират. Те се изстрелват от самолети и ракетни установки. Много от тях също попадат в земята като неексплодирали бомби, убивайки или ранявайки хора години наред. По-голямата част от жертвите са цивилни, посочва "Шпигел".