"Хората не трябва да се ограждат зад свои стени", каза пред БТА Кани Алави - художникът, превърнал Берлинската стена в обект, който обединява хората

"Хората не трябва да се затварят, да се ограждат зад свои стени, зад които да не допускат други", каза пред БТА Кани Алави, иранско-германски художник, един от чиито най-големи шедьоври е колективното трансформиране на Берлинската стена в познатия ни днес културен обект. 
Алави пристига в Германия през 1980 г. и завършва живопис в Берлин. Той е сред създателите на галерията на открито "Ийст Сайд" – най-дългата все още съществуваща част от Берлинската стена, която е изрисувана с различни графити. "Ийст Сайд" е и една от най-посещаваните забележителности в столица на Германия.
В навечерието на изборите за Бундестаг БТА посети ателието на Алави в Берлин.
"През 80-те години се нанесох в района на "Чекпойнт Чарли“. Това бе едно от най-важните места на границата между Източен и Западен Берлин. Намира се съвсем близо до стената и аз живеех от западната страна“, разказа Алави. "Девет години по-късно една нощ стената падна. Когато научих това по радиото, не можех да повярвам, че е паднала. Хората от Изток започнаха минават на Запад свободно. Точно това започнах да рисувам“, продължи иранско-германският художник. 
Първоначално той започва да рисува на платната си лицата на хората, които за първи път минават от другата страна на стената. "Аз виждах тези сцени с очите си, виждах как хората излизат, как изглеждат лицата им... Един беше уплашен, друг щастлив, трети - несигурен, не знаеше как ще изглеждат нещата от другата страна. Тогава имаше толкова много чувства. И аз ги рисувах такива, каквито са в този момент“, спомни си Алави. 
"Два месеца по-късно ми дойде идеята да ида от източната страна на стената и да започна да рисувам по нея. И разбира се опитах. Обсъдих тази идея с няколко художници", добави той.
"Беше краят на ноември и наистина беше такъв студ, че едвам рисувахме. Но въпреки действахме. А наблизо имаше войници. Един от тях дойде при мен ме попита какво правим. "Рисуваме", отговорих му аз. "Не може да го правите". Въпреки всичко законът продължаваше да се налага“, спомни си  художникът. 
Впоследствие той започнал да ходи при стената всеки ден, заедно със свои колеги. Заради студа са рисували на смени. "Свободата е толкова великолепна, че човек трябва да се стреми да запази впечатленията си от нея. Не просто да ги остави да се разсеят, а да се опита да ги сподели с други хора“, отбеляза Алави. 
"Някои художници идваха и ни се чудеха: имате стена, дълга 1,3 км. Можете да рисувате, колкото си искате. Но не спираха да идват хора, които да рисуват. Понякога бяха по 5, друг път – 10, имаше дни и с по 30 човека. И така, до септември бяхме готови. Един километър и триста метра – изрисувахме ги за осем месеца", каза с гордост той.
Едно сиво инфраструктурно съоръжение, чието първоначално предназначение е било да разделя хората, в един момент се превръща в културен обект, който събира представители на много страни. "Аз съм персиец. Имаше хора от Унгария, от Корея, Япония. Чувствата на всички тези хора бяха отдадени на свободата и на революцията". 
В отговор на въпрос, дали се опасява, че днес в Европа може да бъде издигната нова стена, която да очертае ново разделение, Алави каза: "лично аз не вярвам“. "Но, ако загубите своята свобода, може да дойдат диктатори", продължи иранско-германският художник. 
"Хората не трябва да се затварят, да се ограждат зад свои стени, зад които да не допускат други", посочи Алави. "Те трябва да са отворени, да споделят различни интересни идеи за свободата и да се борят да запазят тази свобода", добави иранско-германският художник. "Различните култури трябва да се насърчават. Когато това се случва, тогава настъпва и много по-голям разцвет, много повече радост, с която хората могат да живеят заедно", заключи Алави.