Хроника на новините от света, които белязаха 2025 г.

Изминаващата 2025 г. ще остане запомнена с встъпването в длъжност в края на януари на Доналд Тръмп за втори път като президент на САЩ и с неговите укази за имиграцията и търговските мита, предизвикали трусове от Вашингтон до Пекин.
Религиозният свят също преживя исторически обрат с кончината на папа Франциск през април и последвалия избор през май на кардинал Робърт Франсис Превост – първия американец, застанал начело на Ватикана под името Лъв XIV.
Дипломатическите усилия в Близкия изток и Украйна се редуваха с остри военни ескалации, докато пазарите бяха засегнати от нови търговски войни и митнически споразумения. На фона на политическото напрежение в Европа и Азия, светът стана свидетел и на опустошителни пожари като тези в Лос Анджелис през януари, трагични инциденти като самолетната катастрофа в Индия през юни и терористични актове като нападението в Сидни през декември.
Следващата хроника представя ключовите моменти, които определиха хода на събитията през последните дванадесет месеца.
ЯНУАРИ
7 януари – Пожари в района на Лос АнджелисБързо разрастващи се пожари обхващат района на Лос Анджелис. Около 30 души загиват, а над 200 000 жители са евакуирани. Огнената стихия изпепелява рекордните 18 189 сгради, като само в елитните райони Пасифик Палисадес и Малибу са унищожени над 6800 жилища. Изгарят около 233 кв. км земя. Икономическите щети се оценяват на между 76 и 131 милиарда долара.
15 януари – Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“ в Газа
Израел и „Хамас“ обявяват споразумение за прекратяване на огъня в ивицата Газа, постигнато с посредничеството на САЩ, Египет и Катар. Сделката предвижда трифазен план, който започва с шестседмично примирие и поетапно освобождаване на 33 израелски заложници в замяна на близо 1900 палестински затворници. Израелските сили започват постепенно изтегляне от населените места в анклава, като същевременно се разрешава допускането на 600 камиона с хуманитарна помощ дневно. Преговорите се ускоряват под натиска на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който предупреждава за „тежки последици“, ако заложниците не бъдат освободени преди встъпването му в длъжност. Планът включва и постепенно завръщане на разселените палестинци в домовете им, докато страните продължават преговорите за втората фаза, насочена към траен мир и пълно изтегляне на израелската армия от стратегическия Филаделфийски коридор.
20 януари – Доналд Тръмп встъпва в длъжност като президент на САЩ
Тръмп полага клетва за втори президентски мандат на церемония в Ротондата на Капитолия, а Джей Ди Ванс става вицепрезидент. Часове по-късно Тръмп помилва около 1500 обвиняеми по делата за щурма срещу Капитолия от 6 януари 2021 г. Подписва серия укази за ограничаване на имиграцията, обявява извънредно положение по границата с Мексико. Отменя политики на бившия президент Джо Байдън за климата и отново изважда САЩ от Парижкото споразумение, разпорежда прекратяване на федералните програми за многообразие и нарежда държавата да признава само два пола. Създава Министерство за правителствена ефективност, оглавено от Илон Мъск. Казва, че може да наложи 25% мита върху Канада и Мексико от 1 февруари.
29 януари – Катастрофа в небето над Вашингтон
Самолет на „Американ Еърлайнс“ и военен хеликоптер се сблъскват край националното летище „Роналд Рейгън“; загиват общо 67 души. Разследванията се водят от федерални органи, като по-късни документи и съдебни действия насочват вниманието към процедурите за координация между операторите на гражданското въздухоплаване и военновъздушните сили. Случаят е определян като най-тежката авиационна катастрофа на територията на САЩ от десетилетия.
ФЕВРУАРИ23 февруари – Парламентарни избори в Германия.
Опозиционният консервативен блок на Фридрих Мерц печели изборите за Бундестаг, а „Алтернатива за Германия“ удвоява подкрепата си и завършва втора – най-силният резултат за крайнодясна партия в Германия от Втората световна война насам. Канцлерът Олаф Шолц признава поражение, а социалдемократите му постигат най-слабия си следвоенен резултат на парламентарен вот. ХДС/ХСС печели с 28,6%, а „Алтернатива за Германия“ излиза втора с 20,8%; ГСДП на Олаф Шолц пада до 16,4% , Зелените са с 11,6%, „Левите“ – 8,8%. Фридрих Мерц става през май канцлер и управлява в коалиция със социалдемократите.28 февруари – Сблъсък Тръмп–Зеленски в Овалния кабинет
Във Вашингтон срещата в Овалния кабинет между президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Украйна Володимир Зеленски прераства в остър публичен спор, в който участва и вицепрезидентът Джей Ди Ванс. Напрежението ескалира, след като Зеленски оспорва тезата на Ванс за водене на дипломатически преговори с руския президент Владимир Путин; Тръмп и Ванс го обвиняват, че не показва благодарност, и му заявяват, че не е в позиция да „диктува“ на САЩ. След разправията визитата е прекратена: отменят се останалите елементи от програмата, а Зеленски напуска Белия дом, без да подпише планираната сделка за американски достъп до украински редкоземни полезни изкопаеми. На тръгване Тръмп заявява, че Зеленски „прекалява“ и предупреждава, че Украйна трябва да сключи мир – или рискува да загуби подкрепа от САЩ.МАРТ
18 март – Разсекретяване на документи за убийството на Кенеди
САЩ публикуват над 30 000 страници материали, свързани с убийството на президента Джон Ф. Кенеди, извършено през 1963 г. Документите хвърлят светлина върху операции на ЦРУ и контекста на Студената война, като част от текстовете са били цензурирани или недостъпни десетилетия. Историци и изследователи започват ускорен преглед на новите масиви.31 март – Марин Льо Пен получава забрана да се кандидатира за президент
Френски съд признава лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен за виновна по дело за злоупотреба със средства на ЕС. Решението включва и забрана да се кандидатира на президентските избори през 2027 г. Казусът разтърсва вътрешнополитическата сцена във Франция и води до нови дебати за финансирането на партиите.АПРИЛ
2 април – Американски мита и срив на фондовите борси
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обявява, че ще наложи базови мита от 10 на сто върху целия внос в САЩ и по-високи налози за някои от най-големите търговски партньори на страната. В резултат на това американската фондова борса записва през следващите дни най-големите си дневни спадове от 2020 г., а индексът „Дау Джоунс“ губи над 3 000 пункта за седмица (около 7,9%). Инвеститорите се опасяват от по-широка търговска война и удар върху растежа. Волатилността се пренася и към европейски и азиатски пазари. По-късно през годината пазарите се връщат към растеж и достигат рекордни нива.
21 април – Умира папа Франциск
Ватиканът обявява кончината на 88-годишния папа Франциск, който издъхва в резиденцията си „Санта Марта“ след влошаване на здравословното му състояние през пролетта. Смъртта му бележи края на исторически 12-годишен понтификат, запомнен с реформи в Курията, фокус върху социалната справедливост и грижа за околната среда. Световните лидери и милиони вярващи отдават почит на първия папа от Латинска Америка.
МАЙ
8 май – Избор на папа Лъв XIV 
Американският кардинал Робърт Франсис Превост е избран за папа и приема името папа Лъв XIV – първият понтифик от САЩ. Изборът му е обявен пред хиляди вярващи на площад „Свети Петър“ с традиционното „Habemus Papam“, след като бял дим се издига над Сикстинската капела след четвъртия тур от гласуването на конклава. В първото си обръщение „Urbi et Orbi“ новият понтифик призовава за изграждане на мостове, диалог и мир, подчертавайки ангажимента си към бедните и работниците. 
ЮНИ
12 юни – Израел атакува ядрената и военна инфраструктура на Иран
Израел нанася удари по ирански ядрени обекти и военни цели; Иран съобщава за убити висши военни и шестима ядрени физици, а източници говорят за най-малко 20 убити командири. Конфликтът прераства в 12-дневна война, след която Техеран съобщава за 935 загинали, а Израел – 28 загинали. Международни посредници настояват за деескалация заради риска от регионално разрастване и ефекти върху енергийните пазари.
12 юни – Катастрофа на „Еър Индия“ с „Боинг 787“
Самолет на авиокомпания „Еър Индия“ с 242 души на борда катастрофира малко след излитане; загиват 241, а един човек оцелява. На земята загиват най-малко 19 души. Разследва се причината, като вниманието пада върху технически данни от полета и действията в първите секунди след излитането.
21 юни – САЩ нанасят удари по ирански ядрени обекти 
Съединените щати нанасят удари по три ключови ирански ядрени обекта – Фордо, Натанз и Исфахан. В нападението участват стратегически стелт бомбардировачи „Б-2 Спирит“ и подводници, които изстрелват крилати ракети „Томахок“, като според президента Доналд Тръмп целта е пълното „заличаване“ на ядрените амбиции на Техеран. Операцията се провежда в контекста на 12-дневната война между Израел и Иран, като това е първата пряка намеса на американската армия. САЩ мотивират действията си с неизпълнение на ядрените задължения от страна на Иран. Докато Белият дом обявява мисията за „зрелищен военен успех“, международната общност и ООН предупреждават за опасност от всеобхватна регионална война.
25 юни - НАТО увеличава разходите за отбрана
На срещата си на върха в Хага съюзниците от НАТО се ангажират да инвестират ежегодно по 5% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за основни нужди на отбраната, както и за разходи, свързани с безопасността и сигурността. Този амбициозен ангажимент от 5% е разделен на две ключови категории инвестиции: директни военни разходи за модернизация и оперативна готовност, и дългосрочни вложения в отбранителна инфраструктура и киберсигурност. Решението бележи радикална промяна в доктрината на алианса, надграждайки досегашната цел от 2%, в отговор на нарастващата глобална нестабилност, включително заради войната в Украйна.ЮЛИ
27 юли – САЩ и ЕС обявяват търговска сделка 
Aмериканският президент Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обявяват историческо търговско споразумение, което предотвратява настъпващата световна търговска война. Споразумението предвижда единен праг от 15% мита за повечето европейски стоки, внасяни в САЩ (включително автомобили), в замяна на което Европейският съюз отваря пазарите си за американски продукти при нулеви митнически ставки. Като част от договореностите ЕС се ангажира да закупи американски енергийни ресурси (втечнен природен газ и петрол) на стойност 750 млрд. долара и да инвестира 600 млрд. долара в американската икономика до 2028 г. Въпреки че споразумението носи предвидимост за бизнеса, то предизвиква сериозни дебати в Европа, тъй като запазва високите 50-процентови мита върху стоманата и алуминия и налага значителни финансови ангажименти на страните членки.АВГУСТ
14 август - САЩ разполагат сили в Карибския басейн
Съединените щати предприеха най-мащабното си военноморско разгръщане в Карибския басейн от десетилетия насам, насочвайки военни кораби, включително самолетоносач, наред хиляди морски пехотинци, към бреговете на Латинска Америка. Официалният мотив на администрацията на Доналд Тръмп за операцията е борбата с наркотероризма и пресичането на морския трафик на фентанил. Паралелно с това американските сили наложиха строга морска блокада, насочена срещу петролните танкери на Венецуела, което доведе до серия от преки военни удари по плавателни съдове и рязка ескалация на напрежението с режима на Николас Мадуро.
15 август – Среща между Тръмп и Путин в Аляска 
В град Анкоридж в Аляска се провежда първата среща на върха между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин след преизбирането на Тръмп. Двамата лидери разговарят близо три часа зад закрити врата, като основна тема е прекратяването на войната в Украйна и евентуална размяна на територии за постигане на мир. Въпреки че Тръмп оценява срещата като „изключително продуктивна“, а Путин казва, че разговорите са били съдържателни и са приближили страните към вземането на нужните решения, тя завършва без подписване на официално споразумение или обявяване на конкретни стъпки за прекратяване на огъня. Анализатори определят събитието като дипломатически пробив, който изважда Русия от международната изолация, но същевременно подчертават, че големите противоречия относно суверенитета на Украйна остават нерешени. 
СЕПТЕМВРИ3 септември - Катастрофа на фуникуляр в Лисабон отнема живота на 16 души
Историческият фуникуляр „Глория“ дерайлира в центъра на Лисабон по стръмната линия между площад „Рещаурадориш“ и квартал „Байро Алто“ и се блъска в сграда. При инцидента има 16 загинали и 21 ранени, като значителна част от жертвите са чуждестранни граждани. Португалските власти обявяват ден на траур, а общината временно спира движението на тези популярни сред туристите атракциони. Това е най-тежкият инцидент с обществения транспорт в португалската столица от десетилетия насам. Разследването разкрива сериозни пропуски в поддръжката и амортизация на носещото въже. Трагедията повдига и въпроса за безопасността на историческата инфраструктура в условията на свръхтуризъм, принуждавайки градските власти да преразгледат протоколите си за безопасност.
9 септември - Масови демонстрации в Непал, предвождани от поколението Z
В Непал избухват масови антиправителствени демонстрации, водени от представители на поколението Z, които се организират в отговор на държавната забрана на 26 социални мрежи и дългогодишната корупция. Протестите бързо ескалират в насилие, като демонстрантите щурмуват и подпалват ключови държавни сгради, включително парламента и Върховния съд, което принуждава премиера Шарма Оли да подаде оставка на 9 септември. В резултат на натиска забраната за социалните медии е отменена, а управлението временно поема служебно правителство под наблюдението на армията, която се намесва за възстановяване на реда.
9 септември - Юбилейна 80-а годишна сесия на Общото събрание на ООН
Юбилейната 80-а годишна сесия на Общото събрание на ООН е открита в централата на организацията в Ню Йорк под мотото "По-добри заедно: 80 години и занапред в името на мира, развитието и правата на човека". В нея вземат участие делегациите на всички 193 страни членки на ООН, които се ползват с еднакви права при гласуване, в съответствие с принципа "една държава – един глас". За разлика от правилата в други органи на ООН, като например в Съвета за сигурност, в Общото събрание всички страни имат еднакви права при гласуването на резолюции.ОКТОМВРИ19 октомври – Обир в Лувъра
Четирима маскирани извършват зрелищен обир в Галерия „Аполон“ на музея „Лувър“ в Париж. Престъпниците използват автовишка, за да проникнат в сградата, като цялата операция отнема едва 7 минути. Te задигат 8 безценни исторически бижута, включително предмети от комплектите на кралица Мария-Амелия, кралица Хортензия и императрица Мария-Луиза. Откраднатите вещи са на стойност около 88 млн. евро.НОЕМВРИ26 ноември - Пожар в жилищен комплекс в ХонконгВ китайския административен район Хонконг избухва силен пожар, който обхваща 8 жилищни блока. Огнената стихия се разразява в рамките на 43 часа, като според официалните данни на властите загиват 161 души, а десетки са ранени. Пожарът тръгва от запалими бамбукови скелета и предпазни мрежи, използвани за ремонтни дейности по фасадата, което позволява на пламъците да се разпространят светкавично по високите етажи на 32-етажните сгради. Правителството на Хонконг обявява петдневен траур и отпуска спешна финансова помощ за стотиците семейства, останали без дом след пълното унищожение на 7 от 8-те жилищни блока в комплекса.ДЕКЕМВРИ14 декември – Терористично нападение на плажа Бондай в Сидни
Двама въоръжени мъже откриват огън по време на събитие за Ханука на плажа Бондай в австралийски град Сидни и убиват 15 души, сред които и дете; ранените са най-малко 42. Полицията застрелва на място 50-годишния баща (Саджид Акрам), а 24-годишният син (Навийд Акрам) е ранен, задържан и по-късно е обвинен в десетки престъпления, включително 15 убийства. Австралийските власти определят атаката като антисемитски терористичен акт, „вдъхновен от групировката „Ислямска държава“.