Председателят на ЦИК Тънчтък Шайназаров обяви пред националната новинарска агенция КАБАР, че предсрочните избори ще се проведат по нова избирателна система. В страната са създадени 30 многомандатни избирателни района, всеки от които избира по трима депутати в законодателния орган. На тези избори за първи път ще се използва и дистанционно гласуване. Според Шайназаров са създадени най-благоприятните условия за гарантиране на конституционното право на гражданите да упражнят правото си на глас. Докато при предишните парламентарни избори в чужбина бяха открити 59 избирателни секции, този път броят им е увеличен на 100. Освен това се откриват допълнителни избирателни секции в страната на летища, пазари, търговски центрове, както и в големи промишлени предприятия и мини.
Ройтерс отбелязва, че се очаква партиите, лоялни на Жапаров, да се представят добре на изборите, тъй като в последно време икономиката на страната преминава през бързо развитие, включително и заради ролята на Киргизстан при улесняването на вноса към Русия, пренасочен от западните санкции заради войната в Украйна. Очаква се гласуването да консолидира властта на Жапаров, определян от агенцията за популист и националист, който потиска несъгласието в традиционно най-демократичната страна в Централна Азия. Определени събития също демонстрират, че не всичко в страната е толкова спокойно. Така в събота правоохранителните органи на страната извършиха серия от арести, претърсвания и разпити на опозиционери и журналисти като част от това, което властите определиха като разследване на призиви за „масови вълнения“ преди вота. Допълнително Ройтерс отбелязва, че няколко от засегнатите от серията арести са съюзници и роднини на бившия президент Алмазбек Атамбаев, който управляваше планинската страна със 7 милиона души от 2011 до 2017 г. Опозиционерите описват последните действия като политически мотивирани репресии, докато властите твърдят, че провеждат законосъобразни наказателни разследвания.
МВР на Киргизстан обяви, че са арестувани лица, планиращи „серия от митинги в цялата страна“ по време на изборите, съобщава АФП. Киргизстанската полиция заяви, че арестуваните, които са приближени до Атамбаев, са призовавали за „антиконституционно насилие“ и са обвинени в планиране на превземането на правителствени сгради и телевизионни станции. По-рано този месец Атамбаев разкритикува Жапаров за начина, по който се е справя с кризата с горивата в страната и за преследване на опонентите си.
„Така с арестите протестите в Киргизстан бяха пресечени още преди началото им“, коментира руският вестник „Комерсант“. Въпреки политическото влияние и медийната видимост на част от задържаните, техните поддръжници нямаха шанс да сформират широко опозиционно представителство след гласуването – най-вече поради промените в системата за разпределение на парламентарните мандати. Експертите, говорещи пред изданието, смятат, че тази система ще затрудни кандидатите без административни ресурси да спечелят на регионално ниво, което ще доведе до превес на сили, лоялни към настоящото ръководство, в парламента.
Интригата на изборите обещава да бъде висока, отбеляза киргизстанският информационен портал „24.кг“. Почти всеки избирателен район има своите ясни и скрити фаворити, „кандидати с чувалчета пари“ и тъмни коне. На фона на цялостната политическа фрагментация единствено подкрепящата президента Жапаров партия „Йънтимак“ („Кохезия“) официално обяви номинации, при това на 8-9 кандидати. Останалите се кандидатират предимно като независими, което потвърждава тенденция от последните години: партийните брандове стават все по-маловажни в националната политика, като личните връзки, признанието и ресурсите играят все по-голяма роля. Анализаторите отбелязват, че борбата на тези избори ще бъде по-малко идеологическа, но значително по-лична. В бюлетините са се появили имена и на опитни депутати, така и на нови, неизвестни лица. Сред тях се забелязва и висок дял бизнесмени, които в много случаи разглеждат парламентарния мандат като „безопасно пристанище“ за бизнеса си, отбелязва порталът.
„Изборите в едномандатните избирателни райони предполагат, че победителите са тези, които работят на местно ниво и са добре познати. Следователно шансовете им са по-високи. Но, от друга страна, има и недостатъци“, предупреждава в ефира на централноазиатския отдел на радио „Свободна Европа“ – Радио „Азатък“ местният политолог Адил Турдукулов. „Веднъж влезли в парламента, те ще лобират за своя район, своя регион, своята кауза и ще се интересуват по-малко от общонационални въпроси. Ако проблемът преди беше, че депутатите забравяха връзката си с електората си, сега ще има различен проблем: те ще повдигат само местни въпроси“, допълни той.
В своя статия за института „Карнеги“ местната политоложка Галя Ибрахимова отбелязва, че на изборите Жапаров се стреми да разчисти полето от опоненти и да подчини парламента преди очакваното му второ кандидатстване за президент догодина. Основно предизвикателство за него не е единствено остатъчната опозиция, вече почти напълно отслабена, а и негласното съперничество с Камчибек Ташиев – ръководител на службата за национална сигурност и дългогодишен съюзник, който постепенно трупа влияние, понякога дори надхвърлящо президентското. След идването си на власт през 2020 г., Жапаров премина към автократичен модел: промени Конституцията, засили правомощията на държавния глава и реформира изборните правила. Партийните списъци бяха премахнати, а страната разделена на едномандатни райони – система, която улеснява контрола над кандидатите и практически блокира преминаването на неудобни фигури в парламента. Формално Жапаров и Ташиев остават партньори, но между тях се усеща растящо напрежение. Сегашните избори могат да се превърнат в своеобразна битка за влияние: президентът се опитва да вкара „свои“ хора в парламента, докато силовият апарат, контролиран от Ташиев, може да блокира определени лица. Отмяната на партийното представителство доведе до разпокъсана кампания с множество независими кандидати, което затруднява предвиждането на бъдещите лоялности. Така страната навлиза в изборен цикъл с отслабени институции, разединен парламент и двувластие на върха. При задаващата се президентска кампания това създава риск от нова политическа криза – сценарий, вече познат в историята на Киргизстан, но този път потенциално по-труден за овладяване.
Политическата борба между кандидатите наближава своя апогей, отбелязва на свой ред руското издание „Юрейжа Дейли“. Междувременно сили с най-различни, дори радикално противоположни възгледи, се борят за парламентарни места. Според медията подкрепяните от Запада националисти и русофоби са особено ревностни, преследвайки цели, които са напълно в противоречие с официалната държавна политика: оттегляне на републиката от всички интеграционни процеси, включително Евразийския икономически съюз, Организацията на Договора за колективна сигурност и Шанхайската организация за сътрудничество, прекъсване на отношенията с Русия и привеждане на републиката в съответствие с политическия мейнстрийм на Вашингтон и Лондон.
Специализираното по въпросите, свързани с политиката на азиатските държави издание „Дипломат“ отбелязва, че някога оживената политическа сцена в страната изглежда мъртва – няма ги предишните ексцентрични кандидати, агитацията е приглушена, а на карта на изборите за парламент е заложено значително по-малко. „Някои може да го нарекат стабилност, но изглежда, че киргизстанското политическо пространство най-накрая е мъртво и Киргизстан се насочва към туркменистанския ъгъл на централноазиатския спектър от политически системи“, отбелязва авторът на статията Айджан Шаршенова. Новият начин на провеждане на избори също подкопава партийната система, колкото и несъвършена да е била, като поставя личните качества и връзки на кандидатите над техните политически партийни принадлежности. Това прави политическите партии и политическите идеологии дори още по-малко значими от преди. Изборите ще консолидират и конституционните промени от 2021 г., които значително намалиха правомощията на парламента и увеличиха президентските. В известен смисъл тези избори може да са последният пирон в ковчега на киргизстанската парламентарна или смесена парламентарно-президентска политическа система. Киргизстан сега ще приеме напълно, законно и фактически силна президентска система, заключва експертката.