В статията Ван И акцентира, че Китай и Африка трябва да полагат усилия за един равнопоставен, многополюсен свят и да се противопоставят на протекционизма и хегемонията.
Китай и Африка подкрепят твърдо международната система, в която ядрото е ООН, и международния ред, основан на международното право. Те подкрепят принципите на мирното съществуване и основните норми в международните отношения и защитават законните права и свободи на човека и интересите на Глобалния юг, се казва още в публикацията, цитирана от ТАСС.
В нея Ван И напомня, че обемът на търговията между Китай и Африка се е увеличил на 282,1 милиарда долара през 2023 г., а обемът на китайски инвестиции в Африка се е увеличил на над 400 милиарда долара.
В навечерието на срещата на върха китайският президент Си Цзинпин пък се срещна с лидерите на Джибути, Того и Коморските острови, които вече са пристигнали в Пекин, предаде Синхуа.
Форумът между Китай и Африка се провежда на всеки три години и се очаква сега на него да присъстват много африкански лидери. Той ще продължи до 6 септември. На него Китай ще популяризира още повече инициативата си "Един пояс, един път". Китай превърна Африка в стълб на дипломацията си, укрепи връзките си с континента и инвестира годишно милиарди долари от 2015 г. насам в африканската инфраструктура (пътища, мостове, железопътни линии) или в промишлени паркове, отбелязва Франс прес.
Китайски компании подписаха договори на обща стойност от над 700 милиарда долара между 2013 г. и 2023 г. с различни африкански страни, припомня китайското министерство на търговията, цитирано от Франс прес. Критици на китайската мащабна инвестиционна инициатива обаче твърдят, че тя обременява страните от Африка с огромни дългове или, че по нея се финансират проекти, които вредят на околната среда.
Пет големи проекта в Африка са финансирани чрез "Един пояс, един път". На първо място това е проектът за модернизиране на железопътната линия между кенийската столица Найроби и пристанищния кенийски град Момбаса. Той е финансиран от Банката за износ и внос на Китай. Проектът модернизира съществуващата железопътна линия и след откриването на обновеното железопътно трасе през 2017 г. времето за пътуване по него беше сведено от 10 на 4 часа. Проектът се оценява на 5 милиарда долара, но има твърдения, че той е белязан от корупция и критики, че той прекосява природен парк.
Китай има военна база от 2016 г. в Джибути, но помага и за развитието на съседното пристанище. Военноморската база струва на Пекин 590 милиона долара и е стратегически разположена между Червено море и Аденския залив. Тя е близо до американска база, което породи безпокойство, въпреки че Пекин уверява, че използва военноморската си база за презареждане на кораби, подкрепа на регионални мироопазващи мисии и борба с пиратството в региона. През 2018 г. правителството на Джибути взе решение да денонсира договора за концесия с дубайската фирма "Ди Пи Уърлд" за пристанището в Доралех. След това в комплекса беше увеличено дяловото участие на китайската компания "Чайна мърчантс порт холдинг", което доведе до съдебни спорове с Дубай.
В Мозамбик Китайската пътно-мостова корпорация изгради най-дългия висящ мост в Африка. Той свързва столицата Мапуто с предградието Катембе за около 3 километра. Проектът струваше около 786 милиона долара, финансиран беше на 95 процента от заеми от китайски организации, сред които и Банката за внос и изтос на Китай. Мостът беше открит през 2018 г. Критици казаха, че заемите по него са били прекомерни и стойността му е била завишена.
Китай инвестира 7,8 милиарда долара в разработването на мини в Африка през 2023 г., според данни на американския мозъчен тръст "Америкън ентърпрайсис инститют". Държавната компания Ем Ем Джи например е купила медната мина Кхоемакау в Ботсвана, която е една от най-големите в света. За покупката миналата година бяха платени 1,9 милиарда долара.
Китай инвестира в литиеви и колабтови мини в Замбия, Намибия и Зимбабве и притежава и 80 процента от медната мина в Замбия. Пекин е инвестирал и в две минни компании в Южно Киву в Демократична република Конго.
Китай финансира разширяването на водноелектрическата централа в Кариба в Зимбабве и отчасти в строителството на водноелектрическата централа в Мамбила в Нигерия. Последната е на стойност 4,9 милиарда долара и ще е най-голямата в страната.