Кой е Хосе Антонио Каст, какви са предизвикателствата пред него и какви страхове съживява той у чилийците

Лидерът на чилийската крайна десница Хосе Антонио Каст спечели втория тур на президентските избори в Чили, произведен вчера, побеждавайки представителката на левицата. Каст не прави толкова гръмки изявления в сравнение с останалите крайнодесни лидери по света, но неговата идеология не е по-малко радикална от тяхната. Той е ултраконсерватор и е почитател на чилийския диктатор Аугусто Пиночен, обобщава Франс прес в поредица от анализи, посветени на изборите в Чили.
Каст е 59-годишен адвокат и е най-малкото дете в семейство с общо десет деца. Неговият баща е роден в Германия, но се устройва в Чили в след Втората световна война, като създава просперираща месарска фирма.
Разследвания на местни медии през 2021 г. разкриха, че бащата на Каст е бил член на партията на нацисткия диктатор Адолф Хитлер. Хосе Антонио Каст твърди, че баща му е бил вербуван насила в армията на нацистка Германия и отрича да е бил привърженик на нацисткото движение.
Член на движението "Шьонщат", консервативно католическо течение от германски произход, новият президент на Чили е женен и е баща на девет деца. Каст възприема семейството в неговата традиционна форма – баща, майка и деца – като фундаментално ядро на обществото.
По време на предизборната си кампания Каст грижливо избегна социалните въпроси, но в миналото той е казвал, че е противник на аборта дори и в случай на изнасилване. Каст е казвал и, че е противник на развода и на еднополовите бракове.
Стилът му се различава в сравнение с този на другите минали или настоящи крайнодесни лидери, с които често пъти той е сравняван, като например бразилеца Жаир Болсонаро и аржентинеца Хавиер Милей. Според анализатора Робърт Функ, преподавател по политически науки в Университета в Чили, Каст не е много харизматичен, но за сметка на това е много по-консервативен.  Според Аманда Мартон, съавторка на книгата „Каст, крайната десница по чилийски“, Каст е възприеман като много трезв, прагматичен, улегнал и спокоен. Според поддръжниците на Каст той е семпъл и спокоен и никога не говори излишно. Според противниците му обаче той всяка страх и е вълк, предрешен като агне. В миналото Каст е твърдял, че бившият диктатор Пиночет (1973-1990), умрял през 2006 г., би гласувал за него, ако все още беше жив, припомнят противници на крайнодесния лидер.
Каст за трети път се кандидатира за президент на Чили. За тази нова битка той остави на втори план консервативния си дневен ред, който му костваше гласове по време на предходната му кандидатура на изборите през 2021 г. срещу левичаря Габриел Борич. Неговата кампания преди всичко се базираше на едно централно обещание – да се бори по един неумолим начин срещу престъпността и чужденците, преди всичко тези, които са незаконно в страната. Той предупреди тези чужденци, че ако не напуснат доброволно страната, властите ще ги намерят и ще ги експулсират. Според Каст около 340 000-те мигранти без документи в Чили, които в голямата си част са венецуелци, са отговорни за нарастването на престъпността. По време на митингите си, защитен от бронирано стъкло в една от най-сигурните страни в Латинска Америка, Каст представи Чили като страна, обхваната от хаоса и обеща връщането на реда и сигурността.
Но данните и експертите внасят някои нюанси в тели алармистки констатации. В Чили има нарастване на несигурността, което е относително и доста под това в другите страни от региона, казва Гийом Лонг, анализатор от Центъра за икономически и политически изследвания.
В моменти на напрежение Каст често пъти се усмихва нервно. Но му се случва и да се покаже авторитарен, разказват негови бивши сътрудници.  "Или ти си с него, или той е срещу теб“, разказва пред Франс прес журналистката Лили Сучига, която е работила заедно с него, когато той беше главен секретар на Независимия демократичен съюз, партията, в която той членуваше в продължение на две десетилетия. 
В продължение на 16 години Каст е бил депутат. Той се оттегли от НДС през 2016 г., казвайки, че партията е изоставила консервативните си принципи и три години по-късно създаде Републиканската партия, дясна формация, която той ръководи и до днес. 
Избирането на Каст за президент на Чили възкресява спомените за военната диктатура в страната. Пред Франс прес Алисия Лира си спомня как преди четири десетилетия, през пролетта на 1986 г. нейният годеник Фелипе Ривера е бил извлечен от военните от леглото им и откаран в неизвестна посока. Тя никога не го е видяла повече, но са й казали, че той е бил застрелян от военните. По онова време Лира е била на 37 години. Четири десетилетия по-късно тя казва, че страданието й все още е голямо и че нищо няма да я спре в търсене на истина и справедливост. Тя носи от вътрешната страна на дрехите си снимка на убития си годеник, когото нарича все още „моят любим“. Няколко от убийците на Ривера са все още на свобода, а други бяха осъдени, но присъдите им бяха намалени впоследствие. Лира днес е председателка на Асоциацията на семействата на екзекутирани по политически причини хора по време на диктатурата.
Днес Лира е на 75 години и казва, че за нея досегашното правителство на социалиста Габриел Борич е било като глътка свеж въздух в страната. Според нея най-големият успех на управлението му е, че е стартирал национален план за издирване на безследно изчезналите. Сега Лира и правозащитниците се чудят как ще съжителстват с правителството на Каст, който е поддръжник на диктатурата, оставила след себе си 3200 убити и изчезнали и десетки хиляди измъчени и пратени в затвора хора. Лира казва, че има намерение да бъде още по-силна и да продължи с работата си.
Каст има пък намерение да подкрепи полемичен законопроект, предвиждащ помилването на около 140 агенти, задържани за престъпления срещу човечеството, извършени по време на диктатурата, сред които е бившият военен Мигел Красноф, осъден на над 1000 години затвор.
По време на първата си кандидатпрезидентска кампания Каст посети затвор през 2017 г., в който излежават присъди осъдени за нарушение на човешките права в Чили и заяви, че по време на диктатурата много неща са правени в името на човешките права. Каст също така защити Красноф, обвинен, че е измъчвал със собствените си ръце бременна жена.
Когато  е бил млад, Каст е гласувал с „Да“ на референдум през 1988 г., за да останат военните на власт, но тогава мнозинството от чилийците гласуваха с „не“ и това сложи край на диктатурата. Сега по време на настоящата кандидатпрезидентка кампания Каст и неговата крайна десница избегнаха да говорят за Пиночет.
Мнозина сега в Чили се опасяват, че Каст ще намали бюджета на Музея на паметта и на някои институции, защитаващи правата на човека. Музея беше създаден, за да върне достойнството на жертвите на диктатурата,  разказва неговата директорка Мария Фернанда Гарсия и припомня, че историята не може да бъде изтрита.
Но вместо да заличава историята, Каст ще трябва да се справи с по-неотложни дела, посочва Франс прес.
За 10 години убийствата в страната белязаха ръст от 140 процента, преди да се стабилизират на шест убийства на 100 000 души през 2024 г., според официални данни. Каст предложи да укрепи въоръжението на полицията, да разположи армията в някои така наречени чувствителни зони и да втвърди миграционната политика. Той обещава да издигне стена по границата с Боливия. Противниците му смятат плановете му за нереалистични. Според политическия анализатор от Университета на Чили Алехандро Оливарес ако миграцията не намалее и чувството за несигурност остане, ситуацията може да се обърне срещу Каст.
Крайнодесният политик ще трябва да съживи икономиката. Дългът на Чили достига 42,2 процента от БВП. Каст твърди, че ще намали 6 милиарда долара обществени разходи за 18 месеца, без да навлиза на този етап в детайли. Той уверява обаче, че няма да пипне социалните придобивки. Каст смята, че ще постигне икономически растеж от 4 процента от БВП при 2,6 процента за миналата година. За целта той залага на намаляване на данъците, намаляване на регулациите и засилена подкрепа за инвестициите.
За да бъдат приети реформите на Каст, на него му трябва парламентарно мнозинство, но неговата партия не разполага с такова. Той ще трябва да се съобразява съответно с традиционната десница, която в миналото той нарече страхлива. Досега партията на Каст странеше от споразуменията в парламента, договорени между левоцентристите и традиционната десница относно предлаганите от Борич реформи.
Ако все пак се стигне до съкращаване на социалните помощи и придобивки, то Каст може да срещне съпротивата на една гневна левица, на синдикатите и студентите. Ако амнистира престъпници от времето на диктатурата, той може да породи още по-голямо недоволство и в крайна сметка да се стигне до големи протести в страната, прогнозират експерти