Шейсет и осем годишният Мохбер оставаше в сянка в сравнение с други политици от иранската шиитска теокрация. Смъртта на Раиси изведи личността му на преден план. Съгласно конституцията на Ислямската република се очаква той да изпълнява длъжността президент в продължение на 50 дни, до произвеждането на избори в Иран.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей съобщи за назначаването на Мохбер в съболезнователно изявление по повод смъртта на Раиси. Хеликоптерът, който превозваше президента, беше открит тази сутрин в Северозападен Иран.
Въпреки скромния си публичен профил, Мохбер е заемал ключови позиции в държавната власт, особено в нейните „бониади“ – благотворителни фондации в Иран. Тези организации са захранвани със средства от дарения или активи, иззети след Ислямската революция в Иран през 1979 г., особено пари, свързвани с иранския шах и неговото правителство.
Мохбер ръководи бониад, известен като Изпълнение на повелята на имам Хомейни или ИПИХ, по името на покойния върховен водач аятолах Рухола Хомейни.
Министерството на финансите на САЩ съобщи, че организацията контролира активи за милиарди долари като „бизнес джудже под прекия надзор на върховния лидер Али Хаменей, който има участие в почти всички сектори на иранската икономика, включително енергетиката, телекомуникациите и финансовите услуги“.
"ИПИХ системно нарушава правата на дисидентите като конфискува земя и имущество от опонентите на режима, включително от политически съперници, религиозни малцинства и иранци в изгнание", съобщи американското финансово министерство през 2021 г., след като наложи санкции на Мохбер. Европейският съюз, заедно с други страни, също го е санкционирал за известно време, заради ядрената програма на Иран.
Като ръководител на ИПИХ, Мохбер ръководеше опитите за разработване на ваксина срещу КОВИД-19 по време на пика на пандемията, като обеща да направи десетки милиони дози. Само малка част от тях са достигнали до гражданите.
Преди това той е работил в областта на банковото дело и телекомуникациите, както и във фондация „Мостазафан“ – друг бониад, който е голям конгломерат, управляващ мегапроектите и предприятията в страната. Докато работи там, Мохбер се оказва въвлечен в ожесточен правен спор между телекомуникационните компании „Тюрксел“ и южноафриканската Ем Те Ен, които се борят за евентуално навлизане на иранския пазар.
В крайна сметка Ем Те Ен влезе в Иран. В документацията на „Тюрксел“ се твърди, че Мохбер е поискал помощ от конкурентната компания за осигуряване на „определено отбранително оборудване“ в замяна на потенциална работа с нея.
Мохбер е използвал „неподходящо влияние, включително водене на преговори с върховния лидер и от негово име в полза на Ем Те Ен“, твърди „Тюрксел“ по-късно в съдебно дело. В доклад Ем Те Ен отрича да е прехвърляла оръжия, въпреки че признава, че Мохбер е участвал в решението на Иран да избере компанията.
Иранските медии съобщават, че Мохбер, който има докторска степен по международно право, е изиграл решаваща роля за усилията на Иран да заобиколи западните санкции върху петролната си индустрия.
От 2022 г. Мохбер е член на иранския Съвет по целесъобразност, който съветва върховния лидер и решава спорове между парламента и Съвета на гвардията - иранския конституционен надзорник, който следи и за произвеждането на изборите в страната.
Мохбер е роден на 1 септември 1955 г. в Дезфул в югозападната иранска провинция Хузестан в семейство на духовници. По данни на групата за натиск „Обединени срещу ядрения Иран“ (ОЯИ) той е служил като офицер в медицинския корпус на Революционната гвардия по време на ирано-иракската война през 80-те години на миналия век.
„Мохбер използва огромното богатство, натрупано от ИПИХ - за сметка на иранския народ – за да възнагради вътрешни хора на режима като себе си“, каза ОЯИ. „Управлението на мрежата за покровителство го сближи с върховния лидер, но на определена цена“, добавя групата.