Намерението на френския президент Еманюел Макрон да признае по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември в Ню Йорк Държавата Палестина предизвика разнопосочни реакции. Канада обяви също подобно намерение. Португалия каза, че ще разгледа подобен вариант. Великобритания постави условия, които ако Израел не изпълни, то тя ще признае също палестинската държава. Испания, която миналата година призна Държавата Палестина, приветства френското решение. Премиерът на Италия Джорджа Мелони, която възприема по-въздържан подход по темата, заяви, че подобно признаване на палестинската държава в този момент би било контрапродуктивно. А президентът на САЩ Доналд Тръмп направо заяви по адрес на Макрон: „Той е добро момче и аз го обичам много, но онова което той казва, няма значение“, обобщават Франс прес, „Франс 24“, АНСА и Бе Еф Ем Те Ве.
През 1988 г. Организацията за освобождение на Палестина обяви независимостта на палестинска държава. Оттогава Държавата Палестина е призната от 147 от общо 193 страни членки на ООН, сред които и България, която го направи още преди да се е присъединила към ЕС. Относно палестинската държава Франция от години подкрепя решението с две държави на израело-палестинския конфликт, при което да бъдат спазени границите в сила отпреди Шестдневната война през 1967 г. Дълго време Франция споменаваше за признаването на палестинската държава, но без да предприема конкретни действия, тъй като смяташе, че моментът не е удачен, припомня френският в. „Монд“.
Решението на френския президент сега накара някои да си спомнят и за ситуацията с Косово. Когато Косово обяви независимост, палестинците се надяваха това да е пример за тях и път, по който те ще вървят. Независимостта на Косово беше призната от Франция, която е готова сега да признае независимостта на палестинската държава. Косово беше признат за независима страна и от САЩ, които при сегашното им управление критикуват Макрон за неговото намерение да признае независимостта на палестинската държава. Косово беше признато за независимо и от Италия, която казва, че сега не е удачният момент да се направи подобно нещо и с палестинската държава. Но пък Испания, която призна палестинската държава, заедно с още пет страни членки на ЕС, все още не е признала независимо Косово. А Израел, който сега остро разкритикува Париж заради намерението му относно независимостта на палестинската държава, призна Косово преди няколко години, припомня „Таймс ъв Израел“.
Процесът на признаване на независимостта на една страна е комплексен и по време на него другите държави отчитат позитивите и негативите за себе си, както и геополитическата ситуация и позицията на международната общност. Сега ако Макрон изпълни намерението си, то през септември Франция ще извади палестинската държава от списъка си с държави и територии, които не признава за независими, отбелязва френското издание „Монд“. В последните години освен признаването през 2008 г. на независимостта на Косово Франция призна и независимостта на Южен Судан през 2011 г.
Списъкът на Франция с непризнатите за независими територии или страни е неформален, отбелязва „Монд“. Тези територии, които Франция не признава подобно на други страни по света, са много различни една от друга.
Начело на този списък е Сомалиленд, разположена в Източна Африка, в рамките на международно признатите граници на Сомалия. Територията обяви независимост през май 1991 г., но тази независимост не е призната официално от никого. Сомалиленд е бивша британска колония. През 1960 г. тя беше за броени дни независима в момента на деколонизацията, но после се сля със Сомалия. Сомалиленд граничи с Етиопия на юг и запад, на северозапад с Джибути и на изток със Сомалия. Когато през 1991 г. Сомалиленд обяви независимост за втори път, това стана след война, но нито една страна членка на ООН не призна тогава съществуването на такава държава. Миналата година обаче Етиопия обмисляше да признае Сомалиленд за независима страна в замяна на излаз на морето, който Сомалиленд щеше да й осигури, но после промени мнението си под натиска на съседите си. Париж смята, че съществуването на Сомалиленд трябва да бъде признато съвместно с африканските страни. Сомалиленд пък се надява, че президентът на САЩ Доналд Тръмп би могъл да признае нейната независимост като част от усилията на САЩ да противодействат на влиянието на Китай в региона. Ако подобно нещо се случи, това може да промени нещата относно международното признаване на независима Сомалиленд, отбелязва "Монд".
От над 30 години Сомалиленд е обаче едно островче на стабилност в Източна Африка. Това е един рядък феномен за тази известна като нестабилна част на Африка. Според Соня Льо Гуриелек, изследователка по международна политика в Католическия университет на Лил и авторка на книгата „Геополитика на Африка“, публикувана миналата година, непризнаването на Сомалиленд за независима страна е форма на лицемерие. Експертката припомня, че Сомалиленд има свой президент, собствена валута, официална марка, своя армия, организира избори, издава паспорти. Тоест Сомалиленд има всички атрибути на една модерна държава. Но Париж, бивша колониална сила в Африка, смята, че не трябва да стига по-далеч в отношението си към тази територия. Още повече, че Африканският съюз на няколко пъти подчерта през годините, че е привързан към това да не се променят границите на страните на континента. А пък Джибути, който е стратегически съюзник на Париж в региона, би погледнал с лошо око на признаването на независимостта на намиращата се в негово съседство Сомалиленд. Въз основа на всички тези фактори Париж подобно на останалите страни от ЕС смята, че е от съществено значение за стабилността и мира на целия регион на Африканския рог да бъде защитен суверенитетът на Сомалия, припомня „Монд“.
Друг подобен африкански пример е територията Азауад, в северната част на Мали. Тя е населявана от туареги и името й на техния език означава приблизително „Зона за паша на стада“. Туарегите бленуват за независимостта на Азауад и през 2012 г. местното „Движение за освобождение на Азауад“ обяви съществуването на Държавата Азауад, която не беше призната от никого. По онова време Париж веднага дефинира това обявяване на независимост като недействително и невалидно. След това обаче Париж започна да оказва помощ на властите в Мали срещу джихадистите в северната част на страната и по време на тази операция, стартирала през 2013 г., Франция разчиташе на бунтовнически групи, които настояваха за автономия или независимост на северните части на Мали, припомня „Монд“. Но официалната позиция на Париж продължава да е една и съща – в подкрепа на териториалната цялост на Мали, въпреки че Мали вече не разчита на Франция за подкрепа в областта на сигурността.
В Африка не само Сомалиленд и Азауад пораждат главоблъсканица сред международната общност. Такава е и ситуацията със Западна Сахара. Територията, която е пустинна, но е богата на природни ресурси, е обект на напрежение между Алжир и Мароко. През 1976 г. организацията „Фронт Полисарио“, бореща се за независимост на Западна Сахара, обяви съществуването на независима държава, наречена Демократична арабска сахарска република. Поетапно тя беше призната от стотина африкански и южноамерикански страни, но след това голяма част от тях се отказаха от тази своя позиция. Днес независимостта на Западна Сахара е подкрепяна от Алжир, докато Мароко настоява, че има суверенитет върху територията. В този конфликт, който противопоставя две бивши френски колонии - Алжир и Мароко - Париж дълго време запази неутрална позиция. Но миналата година Макрон скъса с тази традиция и заяви подкрепа за мароканския суверенитет над Западна Сахара. Франция изключи каквото и да е евентуално признаване на независимост на Западна Сахара, с което си навлече гнева на Алжир, припомня „Монд“. В Азия Париж не подкрепя амбициите на привържениците на независимостта на провинция Белуджистан в Западен Пакистан, на границата с Иран и с Афганистан, припомня „Монд“. В нея живеят белуджите, които не искат по никакъв начин да бъдат считани за част от пакистанския народ. Белуджите са етнос, който населява основно историко-географската област Белуджистан. Тя се простира в едноименната провинция в Пакистан и в провинция Систан и Белуджистан в Иран, но също и в Нимруз, Хелманд и Кандахар в Афганистан. Белуджите живеят днес основно в пакистанската провинция Белуджистан и в иранската Систан и Белуджистан. Значителна част от тях живеят в Афганистан, както и в Оман и в Обединените арабски емирства.
В средата на май лидерът на белуджите в Пакистан Мир Яр Белудж заяви, че Белуджистан никога не е била част от Пакистан и е обявила независимост още на 11 август 1947 г., когато британците са напуснали тази територия и целия субконтинент, припомня индийското издание „Таймс ъв Индия“. Изявлението на Мир Яр Белудж от средата на май беше декларация за независимост на Белуджистан, но нито една голяма медия не й обърна внимание, обобщава индийското издание „Файненшъл експрес“. По принцип инициаторите на независимостта на Белуджистан не успяват да привлекат международната общност на своя страна, защото тя вижда в тях източник на регионална дестабилизация, отбелязва „Монд“. Франция е на същото мнение и френски дипломатически източници подчертават, че Франция е привързана към принципа за териториална цялост на страните по света. В допълнение Париж се ръководи от този принцип в случаите, в които поддържа силни отношения със суверенни държави, чиято териториална цялост е поставена под въпрос. В случая с Пакистан Франция поддържа силни търговски връзки с тази азиатска държава. В допълнение от 2023 г. Париж умножи споразуменията в областта на отбраната с Исламабад. Франция смята за терористични организации сепаратистките фракции на белуджите, които от десетилетия се борят за независимостта на Белуджистан, но които прибягват до терористични методи, допълва френското издание. Белуджите в Пакистан пък казват, че пакистанската държава ги експлоатира и атакува и често пъти изразяват подкрепа за Индия, когато отношенията между Пакистан и Индия се обтегнат.
В Азия Северна Корея или Корейската народнодемократична република обяви независимост през 1949 г. След разпадането на съветския блок и влизането на Северна Корея в ООН през 1991 г. над 160 страни признаха независимостта на тази страна, сред които са и редица западни държави, посочва „Монд“. Франция и Естония са обаче единствените европейски страни, които не са признали официално тази азиатска държава. Франция има представителство по културните и хуманитарните въпроси в Пхенян, но не и посолство. Париж поставя като условия за признаване на Северна Корея за независима държава тя да се откаже от ядрената си програма и да започне да спазва човешките права. За разлика от Париж в началото на 21-и век европейските съюзници на Франция Лондон и Берлин признаха Северна Корея.
В Азия относно Тайван Франция подобно на много страни се придържа към една прагматична позиция – да не дразни по този въпрос Китай, превърнал се в суперсила, но и да поддържа търговски връзки с Тайван, коментира френското издание.
Франция не признава и самопровъзгласената независимост на две територии в бившата съветска република Грузия. Република Абхазия обяви независимост през 1992 година. Русия обяви, че признава независимостта на Абхазия през 2008 г. Тогава Франция заедно с американските и европейските си партньори категорично подкрепи териториалната цялост на Грузия. Франция от години поддържа близки отношения с Грузия и подкрепя присъединяването в ЕС на тази бивша съветска република. Абхазия е призната за независима само от пет страни членки на ООН, които са съюзници на Русия. Сред тях са например Сирия и Венецуела, припомня „Монд“. Идентична е ситуацията и с Южна Осетия. Тази територия в Грузия също като Абхазия обяви независимост през 1992 г. През 2008 г. Русия призна тази независимост и подобно нещо направиха и пет страни членки на ООН, които са съюзници на Москва. Сред тях отново бяха Венецуела и Сирия. Както и в случая с Абхазия, така и в случая с Южна Осетия, Париж изтъкна заедно с американските и европейските си партньори, че подкрепя териториалната цялост на Грузия. А от началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Париж не престава да припомня, че Русия е извършила агресия в Грузия през 2008 г., когато Русия води кратка война с Грузия. Когато говорим за бивши съветски републики, не бива да се пропуска и казусът с Приднестровието в Молдова. Тази територия се самообяви за независима през 1990 г. Само Русия, която има там контингент от над 1000 военни, както и Абхазия и Южна Осетия, дефинирани като сепаратистки сателити на Русия, признават Приднестровието за независима страна и имат дипломатически отношения с него. Подобно на страните от НАТО Франция гледа на тази територия като на преден пост на Русия за евентуална инвазия в Молдова, с която Париж подържа близки отношения и чието бъдещо членство в ЕС подкрепя. От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Франция заявява подкрепа за молдовския суверенитет.
Франция не признава и независимостта на Севернокипърската турска република, призната от 1983 г. като независима страна само от Турция, припомня „Монд“. От президентството на Франсоа Митеран, който през 1988 г. каза, че трябва да се признае, че „кипърските гърци и кипърските турци са си у дома“, Франция призовава за създаването на „двузонна и двуобщностна федерация“ и остава близка както с Атина, така и с Анкара. Статуквото по този въпрос няма изгледи да бъде променено, посочва изданието.
И докато френски медии коментират намеренията на Макрон относно палестинската държава и припомнят какво признава или не признава Париж по света, във Франция с интерес беше коментиран още един „териториален случай“, в който беше забъркан индиец и четири фиктивни държави, отбелязват Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.
В Индия беше арестуван преди броени дни местен гражданин, който години наред се представял за посланик на няколко несъществуващи страни. Мъжът беше идентифициран като 47-годишният Харш Вардахан Джаин. Той живеел в къща в Газиабад, на около 30 км от Делхи в щата Утар Прадеш. Водел охолен начин на живот и се представял за посланик в Индия на държавите Западна Арктика, Саборга, Пулвия и Лодония. Това са напълно несъществуващи страни, но мнозина в Индия се хванали на въдицата, че в света има такива държави и че те са достатъчно големи, та Индия да установи дипломатически връзки на ниво посланици с тях. Мъжът, представял се за посланик в Индия на четирите гореспоменати фиктивни държави, се движел с коли с фалшиви дипломатически номера и публикувал в интернет фалшиви снимки, на които уж позирал с индийски лидери. Така той успял да спечели доверието на много хора в Индия и те започнали да се осланят на него да им намери работа в четирите гореспоменати фиктивни страни. Съдействието на мнимия посланик в тази насока си имало и цена и по този начин мъжът забогатял. При ареста на мнимия посланик в дома му били открити 53 500 долара в брой, фалшиви паспорти и подправени документи, в които имало печати на индийското министерство на външните работи, съобщиха Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.