Следва кратка справка за основните кандидати.
Сандра Торес
Шейсет и седем годишната Сандра Торес е бивша първа дама на Гватемала, която за трети път се опитва да спечели поста държавен глава.
Тя е лявоцентристки кандидат и обеща да отмени ДДС за основните стоки, да осигури заеми за млади предприемачи и да намали наполовина цените на електричеството и лекарствата.
Родена и израснала в бедната община Мелчор де Менкос, Торес работи като учителка по английски език, след което специализира в областта на обществените политики.
Започва политическата си кариера през 2003 г., когато основава партията "Национално единство на надеждата", заедно с тогавашния си съпруг Алваро Колом.
Колом спечели президентските избори през 2007 година и Торес стана известна като първа дама, която осъществява надзор върху социалните програми, поради което все още се радва на широка подкрепа в селските райони.
Торес се разведе с Колом през 2011 г. в опит да се включи в президентската надпревара, но се оказа, че конституцията не ѝ позволява да участва в изборите.
Тя се кандидатира за президент през 2015 и 2019 година, като и двата пъти завърши на второ място. "Национално единство на надеждата" обаче остана политическа сила.
През 2019 г. Торес бе обвинена от подкрепяната от ООН Международна комисия срещу безнаказаността в Гватемала в нередности при финансирането на кампанията си и в незаконно сдружаване, заради което прекара четири месеца в затвора. През ноември миналата година делото бе прекратено поради липса на доказателства.
Едмонд Мюле
Едва преди месец много анкети сочеха, че 72-годишният бивш дипломат едва ли ще успее да стигне до балотаж. Но след като бизнесменът Карлос Пинеда беше отстранен от изборите, социологическите проучвания поставиха Мюле на второ място.
Като представител на новата дясноцентристка партия "Кабал", Мюле обеща месечна помощ за старите хора в размер на 64 долара и безплатни лекарства. Освен това той се зарече да започне борба с престъпните банди в страната.
Роденият в Гватемала политик прекарва по-голямата част от детството си в Канада, САЩ и Швейцария, тъй като баща му е дипломат.
През 1982 година той става съосновател на центристката "Партия за национално обновление" и започва издигането си в Конгреса, като в периода 1992-93 година става негов председател.
След това започва дипломатическа кариера като посланик на Гватемала в САЩ. По-късно става и дипломатически представител в ЕС, като освен това работи и 10 години в ООН.
През 2019 г. той се кандидатира за президент и завърши трети на изборите.
Мюле е противник на легализирането гей браковете и на правото на аборт.
Зури Риос
Когато Зури Риос е на 14 години, група офицери от армията извършват преврат и поставят баща ѝ, генерал Ефраин Риос Монт, начело на властта в периода 1982-1983 година. Той се проявява като един от най-жестоките диктатори в Централна Америка, а през 2013 г. бе признат за виновен по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството. Присъдата скоро бе отменена и той почина през 2018 г. в очакване на нов процес.
Зури Риос започва политическия си живот на 21-годишна възраст в крайнодесния Гватемалски републикански фронт, основан от баща ѝ. От 1995 до 2012 година, четири последователни мандата тя е член на Конгреса.
Петдесет и пет годишната Риос е присъствала на всички съдебни заседания по делото срещу баща ѝ. Тя го нарича "вдъхновение" и е категорична, че той е невинен.
Риос се кандидатира за президент през 2015 г., като завърши пета. Тя се опита да участва и в изборите през 2019 г., но Конституционният съд не я допусна.
През последната кандидатпрезидентска кампания Риос обеща да приложи твърда стратегия за сигурност, подобна на тази на салвадорския президент Наиб Букеле.
Освен това тя предложи приходите от ДДС да се насочват директно към обществени сфери като здравеопазването и да се забрани на лица, осъдени за корупция, да заемат обществени длъжности.