Лидери от цял свят се срещат всеки септември в Ню Йорк за годишната сесия на Общото събрание (ОС) на ООН, което във вторник отбелязва 80-ата си годишнина, пише Ройтерс.
Кой кога ще говори?
Организацията на обединените нации е създадена през 1945 г. и първоначално в нея са членували 51 държави. От тогава до сега броят им се увеличава до 193 държави. Лидерите от двете страни, които не са членки, но са със статут на наблюдатели – Светият престол и Палестина, както и от Европейския съюз, също могат да направят изявление.
Традиционно Бразилия е първата държава, чийто представител прави изказването си. Това е така, защото в първите години след създаването на организацията Бразилия е страната, която първа изявява желание да говори, когато другите страни отказват да го направят, казват служители на ООН.
Като домакин на централата на ООН в Ню Йорк, САЩ са втората държава, която прави обръщение пред Общото събрание.
След това списъкът се изготвя на база йерархия и общо взето на принципа "първи дошъл – първи обслужен". Първи говорят държавните глави, следвани от техни заместници, както и от престолонаследници, ръководители на правителства, министри и по-нископоставени водачи на делегации.
Колко дълго ще говорят?
Лидерите по принцип имат ограничение от 15 минути за обръщението си. Данни на ООН обаче сочат, че една от най-дългите речи при откриване на Общото събрание е тази на кубинския лидер Фидел Кастро през 1960 г., който говори в продължение на 4 часа и половина. Либийският лидер Муамар Кадафи през 2009 г. произнася реч, дълга около час и половина.
За какво ще говорят?
Всяка сесия на Общото събрание има тема. Лидерите може за кратко да говорят по нея, след което може да говорят за каквото поискат. Тази година темата е озаглавена: "По-добри заедно: 80 години и занапред в името на мира, развитието и правата на човека".
Други теми, по които лидерите вероятно ще говорят, са:
ГАЗА – Лидерите ще се срещнат на фона на войната между Израел и "Хамас" в ивицата Газа, която продължава вече почти 2 години, а хуманитарната криза в палестинския анклав се задълбочава. Според организация, която е наблюдател на зоните по света, в които има глад, жителите на Газа гладуват и вероятно ситуацията ще се влоши още повече до края на месеца.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху, срещу когото Международният наказателен съд издаде заповед за арест заради подозрения във военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Газа, които Израел отрича, вероятно ще направи в петък обръщението си към Общото събрание. Във вторник Израел започна сухопътна офанзива в град Газа.
Палестинският президент Махмуд Абас няма да присъства в лично, тъй като САЩ, близък съюзник на Израел, казаха, че няма да му дадат виза. Предполага се, че той ще се включи чрез видеовръзка.
УКРАЙНА – Украинският президент Володимир Зеленски ще поиска повече международна подкрепа за Киев, докато американският президент Доналд Тръмп се опитва да посредничи за край на войната, продължаваща вече повече от 3 години. Очаква се той да говори пред ОС в сряда, а руският външен министър Сергей Лавров – в събота.
Съветът за сигурност на ООН също ще се срещне, за да обсъди войната в Украйна следващата седмица. Фокусът ще бъде върху САЩ – както в Съвета, така и по време на речта на Тръмп пред ОС, за да се види дали Вашингтон ще съобщи за налагане на мерки или санкции, които да накарат президента на Русия Владимир Путин да преговаря със Зеленски.
ИРАН – Очакват се дипломатически решения, направени в последния момент в Ню Йорк, по отношение на ядрената програма на Иран, тъй като Техеран се опитва да избегне възстановяването на всички санкции на Съвета за сигурност на ООН срещу Ислямската република на 28 септември. Очаква се иранският президент Масуд Пезешкиан и външният министър Абас Арагчи да присъстват в ООН.
СИРИЯ – Сирийският президент Ахмед аш Шараа ще направи дебют тази година на Общото събрание на ООН. Неговата групировка "Хаят Тахрир аш Шам" поведе през декември бунт, който свали президента Башар Асад и сложи край на продължилата 13 години гражданска война.
Групировката обаче, позната по-рано като "Ан Нусра", е бивш съюзник на "Ал Каида" в Сирия, докато не прекъсна връзките си с нея през 2016 г. Организацията и Шараа остават под санкциите на ООН, но на него му беше дадено разрешение да пътува до Ню Йорк от 21 до 25 септември.
КЛИМАТ – В момент когато светът се бори да ограничи затоплянето до 1,5 градуса лидерите на по-малки островни държави и други страни, които са сред най-засегнатите от климатичните изменения, се очаква да призоват отново за предприемане на действия по въпроса.
ЖЕНИ – В понеделник, ден преди началото на речите, лидерите ще се срещнат, за да отбележат 30-ата годишнина от Международната конференция за правата на жените. През 1995 г. Четвъртата световна конференция на ООН за жените в Пекин е може би най-известна с това, че използва за първи път израза "правата на жените са права на човека".
Макар идеята на срещата в понеделник да е потвърждаването, осигуряването на ресурси и ускоряването на изпълнението на декларацията, приета през 1995 г., лидерите вероятно ще изразят безпокойство за липсата на напредък и засилващите се атаки срещу правата на жените. На конференцията в Пекин 189 държави подписват документ, призоваващ за "пълно и равноправно участие на жените в политическия, гражданския, икономическия, социалния и културния живот."
СУДАН – Войната в Судан, продължаваща 2 години и половина, вероятно ще бъде сред темите, по които някои лидери ще говорят следващата седмица. Войната между паравоенните Сили за бърза подкрепа и суданската армия създаде най-тежката хуманитарна криза в света, както я описа ООН, която се разпростира из цялата страна, включително в Ел Фашир, столицата на провинция Северен Дарфур.
САЩ, ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет призоваха за тримесечно спиране на огъня, последвано от постоянно примирие. Членовете на групата "Куад" (Четворката) са сред държавите, които имат най-голямо влияние върху воюващите страни.
НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ САЩ И ВЕНЕЦУЕЛА – След като в края на миналия месец САЩ увеличиха броя на военнослужещите и в южните Карибски острови и близките води, Венецуела подаде жалба до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Оттогава американските въоръжени сили са извършили две смъртоносни атаки срещу предполагаеми кораби на венецуелски наркокартел в международни води.
Повишеното напрежение вероятно ще бъде повдигнато от външния министър на Венецуела Иван Хил, който се очаква да се обърне към Общото събрание в събота. Венецуелският президент Николас Мадуро многократно е заявявал, че САЩ се надяват да го отстранят от властта.
НАЗНАЧАВАНЕ НА НОВ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН – През следващата година Организацията на обединените нации ще избере нов генерален секретар. Гутериш ще приключи втория си петгодишен мандат на 31 декември 2026 г. Вероятно следващата седмица в кулоарите на Общото събрание ще се водят разговори за това кой би могъл да бъде кандидат за негов наследник.
15-членният Съвет за сигурност на ООН трябва да се споразумее за кандидат, който да препоръча на 193-членното Общо събрание за избор, което означава, че петте страни с право на вето в Съвета – Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ, трябва да стигнат до споразумение.