"Всеки унгарски гражданин, работещ в Европейската комисия, който е имал потенциална стойност по отношение на разузнавателната информация, се е смятал за готов за вербуване и му е бил изготвян опреден профил", обясни центърът. Той е работил в съдействие с унгарската медия "Телекс" и е провел журналистически разследвания с германското издание "Пейпър Трейл Медия" и белгийския ежедневник "Де Тейд".
Унгарската медия посочи, че мними дипломати под прикритието на Постоянното представителство на Унгария в Брюксел са установявали контакт със европейски служители с унгарско гражданство. На последните им е искано да споделят чувствителна информация или да повлияят на докладите на Комисията.
"Пренапиши това, изтрий това", споделя един от фалшивите дипломатически агенти на "Директ 36", като крайната цел е била текстовете да отразяват политическата визия за света на правителството на Орбан.
По времето на събитията начело на Постоянното представителство на Унгария в ЕС е бил Оливер Вархей, който през 2019 г. става европейски комисар по въпросите за съседството и разширяването на ЕС.
"Със сигурност той е бил наясно с провеждания шпионаж и самият той е преглеждал последен на събраната информация", посочват от "Директ 36". "Шпионажът дори е станал "особено агресивен", когато Вархей е бил посланик на Унгария в ЕС."
В замяна на оказаното сътрудничество, Будапеща е предлагала пари или е подпомагала европейските служители с унгарско гражданство в кариерното им развитие.
"Директ 36" заяви, че независимо дали тези тактики са били успешни или не, те вече са съобщени на лидерите на ЕС.
През 2024 г. правителството на Виктор Орбан откри "Унгарски дом" точно пред сградата на белгийския министър-председател. Според разследващите журналисти белгийските разузнавателни служби смятат културния център за "рисков".
Нито унгарското правителство, нито Постоянното представителство на Унгария в ЕС са отговорили на запитванията на журналисти от АФП за повече подробности.
Унгарският премиер националист Виктор Орбан е в конфликт с европейските институции от връщането си на власт през 2010 г., като е обвиняван, че нарушава принципите на правовата държава. Това предизвика няколко наказателни процедури от страна на Брюксел, включително замразяването на милиарди евро от европейски фондове, припомня АФП.