Конфликтът в Близкия изток сега е в задънена улица, но пробивът може да дойде в рамките на три до пет седмици, смята ливански журналист

Войната в Близкия изток е в "задънена улица", тъй като засега няма политически изход за нито една от страните, но решителният пробив може да дойде в рамките на между три до пет седмици, казва в интервю за в. “Нешънъл” ливанският политически журналист Надим Кутейш. 
Конфликтът ще приключи, когато Иран намери формула за спиране на конфликта, без да изглежда като поражение, или когато САЩ намерят формула да спрат войната, без да изглежда като провал. "Засега от американска страна има военна стратегия, но няма политически изход. От иранска страна има много ясен инстинкт за оцеляване и устойчивост, но те нямат толкова силни лостове, които да поставят на масата,” добавя той. 
Кутейш посочва, че Иран е претърпял тежки военни загуби. По думите му Ислямската република е влязла в тази война на 28 февруари от позицията на една от най-големите военни сили в региона с огромен ракетен потенциал, но за две седмици е загубила между 90 и 95 процента от способностите си в това отношение. 
Анализатори виждат в избора на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер послание към Вашингтон и Израел, че външният натиск, включително ликвидирането на лидерите на Иран, втвърдява, а на променя ръководството му. "Режимът се опитва да покаже значимост, устойчивост и приемственост", коментира Кутейш. "Дали това ще бъде така след три седмици? Не знаем. Аз не мисля, че ще бъде."
Журналистът не вижда възможност за сваляне на режима чрез въздушни удари, но подчертава, че режимът се е променил. Според него американският президент Доналд Тръмп е ускорил институционалния преврат, който е бил в процес на подготовка от години и сега Корпусът на гвардейците на Ислямската революция взима решенията. "Режимът се промени и е напълно различен от този, който беше в началото на войната. Той се трансформира от теократична система с военно разклонение във военна диктатура с тюрбан – това е Моджтаба Хаменей", казва той.
Кутейш смята, че три въпроса ще определят дали войната е донесла победа за Израел и САЩ. Първият е свеждането на балистичните ракети и дроновете на Иран до възможно най-малък брой. Вторият е отварянето на Ормузкия проток, за да се демонстрира разпада на иранската мощ. 
Третият въпрос е лишаването на режима от възможност да се възстановява чрез ликвидиране на ръководителите му. Според Кутейш Моджтаба Хаменей и ръководните фигури около него са оставени живи, тъй като Тръмп очаква да види дали могат да предложат изход от войната и ако покажат, че няма да го направят, ще бъдат ликвидирани или най-малкото са в списъка за ликвидиране. 
Постигането на горните три цели ще превърне Иран в голяма, изолирана, слаба страна, което е добре за региона, изтъква анализаторът.  
Той е на мнение, че Иран иска да преговаря, независимо от реториката на определени стълбове на режима. Сигнал за тази готовност е поставянето на условие за започване на преговори, главното от които е гаранции, че войната няма да се повтори.
Наред с това Тръмп не е идеолог, а президент, ориентиран към резултати, и ако намери начин да представи това като победеносен момент в президентстването си, той ще го направи, отбелязва Кутейш. Според него този момент не е много далеч, но има нужда от основа, затова са необходими между три и пет седмици. 
Въпреки военната ескалация държавите от Персийския залив проявяват сдържаност. "Сдържаността сама по себе си е стратегия, когато става дума за страните от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, най-вече за Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия", казва Кутейш. 
"Тези две държави инвестираха толкова много време, толкова средства и капитал, за да се определят като неутрални центрове в Близкия изток. Те се представят като необходимото място за следвоенния период. Не мисля, че ще влязат във войната. Това, което се опитват да направят, е да запазят морално превъзходство и статута си на жертви на жестоката и непредизвикана иранска агресия", допълва той. 
В отговор на въпрос защо ОАЕ са най-силно ударени, Кутейш изтъква три причини. Едната е географската близост, тъй като Иран е изчерпал запасите си от ракети с голям обсег още при конфликта през юни 2025 г. От друга страна, Емирствата са център на глобализацията и ударът по тях се отразява на целия свят – на американските, европейските и азиатските борси. Още един аспект е идеологическият. Емирствата и особено Абу Даби и Дубай, са антидот на Иран и контрапример за това какво този регион може да създаде по отношение на стабилност, развитие, свобода на личността, интеграция и мир.