Конфликтът в Судан не стихва два месеца след началото си, дипломатическите усилия удрят на камък

Военният конфликт в Судан не показва никакви признаци на разрешаване два месеца след избухването си, предаде Ройтерс.
Дипломатическите опити за помирение са в задънена улица, а рискът от етническа война с по-широк обхват се увеличава, точно два месеца след началото на войната в средата на април. 
Насилието между армията и суданските паравоенни Сили за бърза подкрепа (СБП), което американски дипломат по-рано тази седмица описа като "самоубийствено", предизвика евакуирането на 2,2 милиона души и взе най-малко 1000 жертви. Според медици обаче числата са по-високи. 
Сблъсъците доведоха до проблеми в икономиката, глад и зависимост на милиони суданци от чуждестранна помощ, както и до краха на здравната система. Армията и СБП, които заедно свалиха от власт автократа Омар Башир през 2019 г., влязоха в сблъсък в центъра на столицата на 15 април. Те не успяха да постигнат съгласие по обединяването на техните войски в новия преход към демокрация.
Оттогава сраженията се разрастват, като засягат ключови градове в западната част на страната. Най-тежка е ситуацията в град Ел Генейна, Западен Дарфур, където според активисти са убити 1100 души, а според ООН 150 000 души са избягали в Чад.
Днес суданската армия обвини СБП в убийството на губернатора на Западен Дарфур. СБП се разграничиха от случая и заявиха, че убийството е дело на групи, които не са свързани с тях. Армията излезе с изявление, в което остро осъжда "коварното поведение на милицията на СБП" при отвличането и екзекуцията на Хамис Абдула Абакр. За смъртта на Абакр по-рано съобщиха няколко медийни организации.
През последните два месеца СБП, начело с бившия заместник-силов лидер Мохамед Хамдан Дагло, се сражаваха с въоръжените сили, ръководени от фактическия държавен глава Абдел Фатах Бурхан. Двамата генерали се достигнаха заедно до властта през 2019 г. и 2021 г., но след това между тях се зародиха неразбирателства. Мирните граждани на 46-милионната страна в Североизточна Африка настояваха за преход към демокрация, който не се осъществи.