От края на декември иранците излизат по улиците, за да протестират срещу режима на мюсюлманските духовници. Режимът реагира безмилостно – според непотвърдени данни вече има 3000 загинали, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
А как реагира Брюксел?
"Предвид нарастващата репресия и продължаващите загуби на невинни човешки животи, ние наблюдаваме внимателно ситуацията", написа в неделя председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в "Екс".
По-късно Фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща и върховната представителка на ЕС за външните работи Кая Калас се изказаха по-категорично. Те осъдиха най-решително насилственото потискане, поискаха незабавното освобождаване на задържаните демонстранти и възстановяването на достъпа до интернет. Но в крайна сметка иранското народно въстание доказва още веднъж: в областта на външната политика ЕС е до голяма степен безсилен, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг". При много международни кризи съюзът не прави много повече от отправяне на предупреждения и "наблюдаване с голямо внимание". Това не помага много на засегнатите на място, коментира швейцарският вестник.
Институционална парализира
Отговорни за това положение не са преди всичко актьорите в Брюксел. По-скоро е институционалната структура на ЕС, която не позволява по-твърда линия на външнополитическата сцена.
ЕС не е супердържава, чието централно правителство разполага с широки правомощия. Той е преди всичко икономически ориентиран съюз от 27 суверенни държави, които преследват свои собствени външнополитически цели – които в никакъв случай не съвпадат, отбелязва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Тъй като за съвместните решения е необходимо единодушие, конфликтите са неизбежни. Подкрепата за Украйна обаче показва, че има и друг начин: преди Коледа страните от ЕС решиха да предоставят на опустошената от войната страна не по-малко от 90 милиарда евро през следващите две години.
Никъде не е толкова очевидно, че ЕС не разполага с "твърда сила", колкото във външната политика. Той обединява повече граждани, отколкото има в САЩ, но за разлика от трансатлантическия си съюзник, не може да разчита на армия, за да наложи интересите си със сила, ако се наложи. Когато Вашингтон заплашва, мюсюлманските духовници треперят. Когато Брюксел говори, в Техеран почти никой не го чува, констатира "Нойе Цюрхер цайтунг".
Революционната гвардия все още не е в списъка с терористични организации
Ситуацията в Иран е експлозивна и в същото време несигурна. Протестите могат да доведат до падането на режима, могат да затихнат или да се проточат дълго, при масивни държавни репресивни действия. Потенциално ситуацията може да има огромно влияние върху миграционната политика на Европа. Предвид тази значимост, ЕС трябва да използва всички средства, с които разполага, за да подкрепи протестиращото население в борбата му за повече свобода и демокрация.
Необходимо е например иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) да бъде включен в списъка на забранените терористични организации. Досега това не е било направено, защото революционните гвардейци вече са обект на санкции от страна на ЕС и не се желае да се прекъснат напълно каналите за диалог с Ислямската република. Германия и Нидерландия сега настояват КГИР да бъде включен в списъка на терористични организации в ЕС, според изявления на външните министри на двете държави, съобщи "Политико".
В сряда посланиците на ЕС отново обсъдиха въпроса, без да постигнат консенсус – най-вече Италия, Франция и Испания се противопоставиха. При това вече не може да се мисли за нормален диалог с иранското ръководство, тъй като режимът отдавна е загубил всякаква легитимност, подчертава "Нойе Цюрхер цайтунг". ЕС трябва да предостави и хуманитарна помощ, веднага щом се установи, че има нужда от такава и че подкрепата може да се осъществи по подходящ начин.
В крайна сметка са необходими допълнителни икономически санкции, докато правителството в Техеран се държи за властта. Въпреки че възможностите са скромни – търговията между ЕС и Иран възлиза на едва 4,5 милиарда евро годишно поради вече предприетите мерки. Но всяко евро, което се отнема от антихуманния режима, има по-голям ефект от помпозните и тържествени думи в социалните мрежи, които звучат повърхностно, посочва "Нойе Цюрхер цайтунг".
Оценките в страните от ЕС за случващото се в Иран се различават. Според германския канцлер Фридрих Мерц дните на сегашните ирански управляващи са преброени на фона на масовите протести в Иран, предаде ДПА.
"Ако един управляващ режим може да се задържи на власт само чрез използването на насилие, то фактически дните му са преброени", заяви Мерц по време на посещение в Бенгалуру, Индия. "Предполагам, че може би сега сме свидетели на последните дни и седмици от този режим", допълни той.
В същия ден шефката на външните отношения на ЕС Кая Калас изрази съмнение относно прогнозата на Германия, че иранското правителство скоро ще падне, предаде ИЮобзървър.
"Никой не знае какво ще донесат следващите дни или седмици. Начинът, по който Асад падна в Сирия, предизвика изненада, но други режими от този тип се оказаха много устойчиви", заяви тя на пресконференция с германския министър на отбраната Оскар Писториус в Берлин на 13 януари.
"Куражът на иранския народ е показателен... но никой не знае какво ще донесат следващите дни", добави тя.
"Не е ясно дали режимът ще падне или не", каза тя.