Латвия се прицели в 5 процента от БВП за отбрана след 2026 г., отчете бързо модернизиране на армията си от началото на войната в Украйна

Латвия обяви тази седмица, че си е поставила за цел след 2026 година вече да изразходва 5 процента от брутния вътрешен продукт на страната за отбрана, предаде Ройтерс.
Това първо бе оповестено във вторник от министър-председателката Евика Силиня (партия "Ново единство“) и министъра на отбраната Андрис Спрудс ("Прогресивните“, известни още като Левицата) пред представители на медиите след заседание на кабинета, информира ДПА. На следващия ден правителството разпространи официално решението си по случая, съобщи Ройтерс.
Досега препоръката на НАТО беше за отбрана да се изразходват 2 процента от брутния вътрешен продукт, но започналият втория си мандат като президент на най-влиятелната държава в алианса – САЩ, Доналд Тръмп допусна, че може би ще са необходими 5%, посочва ДПА, допълвайки, че Съединените щати заделят около 3,36 процента.
Рига планира да вложи още тази година повече от Вашингтон. Към момента Латвия е сред държавите, които отделят най-много средства за отбрана, посочва сайтът на латвийското радио и телевизия Ел Ес Ем (LSM.lv). Предвидените военни разходи за настоящата година са над 1,5 милиарда евро, или 3,45% от брутния вътрешен продукт. Целта на правителството, доминирано от партията "Ново единство“, за догодина е най-малко 4% от БВП да отиват за армията, а след това вече да се достигнат петте процента.  
Балтийската държава, която има почти 300 километра граница с Русия, обяви, че планира вложения в артилерия, бронирани бойни машини, дронове и друга военна техника, поясни Ройтерс. Инвестиции ще има и в бреговата охрана.
"Латвийският бюджет за отбрана трябва да бъде увеличен и спешно да се развият нови военни способности“, заяви министърът на отбраната Спрудс, цитиран от ДПА. Министър-председателката Силиня подчерта, че трябва да бъдат преразгледани бюджетите на други министерства, за да се набавят нужните суми, допълва агенцията.
Ройтерс обръща внимание на факта, че повече от десет година след анексирането на Кримския полуостров от Москва и при настоящата руска война в Украйна, от чието начало в понеделник се навършват три години, жителите на Балтийските републики – Латвия, Литва и Естония, се опасяват, че те също може да бъдат въвлечени във военен конфликт.
Безпокойство сред латвийските граждани
Ройтерс отбелязва в свой репортаж от онзи ден, че промяната във външната политика на САЩ тревожи сериозно страните от източния фланг на НАТО след телефонния разговор на Тръмп с Путин. Граждани са обзети от безпокойството, че след Украйна Русия може да нахлуе и в други съседни държави, посочва агенцията.
Латвийската пенсионерка Силвия Спредниесе изрази пред Ройтерс притесненията си от възможна руска инвазия. "Аз не съм политик, но разбирам, че този Тръмп не вещае нищо добро за нас“, казва осемдесет и четири годишната Спредниесе пред Ройтерс в Рига. "Путин вече е агресор като Сталин, Хитлер и всички останали… Не можем да очакваме нищо добро в това отношение“, добавя тя.
Друг жител на латвийската столица Рига - Имантс Робезниекс, заявява, че се надява Европа да предложи подходящ отговор. "За мен е обезпокоително, че Путин и Тръмп наистина се разбират“, каза той. "Надяваме се, че сега Европа ще измисли нещо... Иначе ще стане лошо“, предупреждава седемдесет и три годишният Робезниекс.
Скоростна военна модернизация
По повод предстоящата на 24 февруари трета годишнина от руската инвазия в Украйна министърът на отбраната на Латвия отбеляза в интервю пред латвийското национално радио, че в този период "отбранителните способности на страната са се развили значително“.
"Инвестирахме в нашите въоръжени сили, в техния арсенал. Сдобихме се и продължаваме да се сдобиваме със системи за противовъздушна отбрана и с бойни машини за пехотата. Отново въведохме задължителната военна служба. Многонационална бригада на НАТО беше разположена на латвийска територия. В момент, когато на дневен ред са екзистенциални въпроси и заплахи за свободата, за сигурността на страната ни, мисля, че трябва да сме абсолютно сплотени. Защото при нас, в отбраната, това е свидетелство за нашето единство, за способността ни да се мобилизираме. Това не означава, че няма повече неща за вършене – имаме още домашна работа“, каза Спрудс пред държавното радио на Балтийската държава.
Той посочи, че всички области на отбраната - от боеприпаси до модерни технологии - трябва да продължат да се развиват, като се наблегне особено на безпилотните летателни средства и на системите за борба с дронове. Министърът призна, че в миналото отбраната не е получавала достатъчно внимание, но сега Латвия активно я развива, пише в уебсайта на националното радио и телевизия на Латвия – Eл Ес Ем (LSM.lv).
Военната промишленост на Латвия също напредва бързо след началото на войната в Украйна. Според Елина Егле-Лочмеле, председател на Латвийската федерация на индустриите за сигурност и отбрана, в началото латвийските предприемачи са помагали на Украйна, без да получават субсидии от държавата, посочва Ел Ес Ем.
Впоследствие обаче, благодарение на финансирането от страна на латвийското правителство и постъпления от международни фондове, включително от НАТО и от Европейския съюз, латвийската промишленост успя да се развие по начин, за който не е мечтала преди, подчертава Егле-Лочмеле пред Ел Ес Ем.
"Мащабните проекти до голяма степен бяха фокусирани върху утвърдените, големи военни производители. После обаче се развиха и компаниите, които бяха много активни в иновациите, по-специално в системите за дронове, в сапьорско оборудване и в поддръжката на инфраструктурата – това също беше съществен пробив за нашата промишленост. Друга голяма полза дойде от сътрудничеството с нашите украински колеги. Представители на компаниите пътуваха самостоятелно, участваха в изпитания на място и в индивидуална работа - това дава много знания и възможност за разработване на продукти, които са по-подходящи за бойното поле и за нуждите на войниците", отбелязва тя.
Осезаемото военно развитие на Латвия всъщност е започнало през 2014 г. след анексирането на Крим и нахлуването на руските войски в Донбас, казва пред Ел Ес Ем Янис Кажочинш, старши научен сътрудник в Центъра за геополитически изследвания. По неговите думи тогава Латвия е започнала да разбира, че не може да разчита само на НАТО, а трябва да укрепи собствената си отбрана.
Латвийски наземни дронове в Украйна
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров обяви в началото на този месец, цитиран от Ройтерс, че украинските въоръжени сили ще създадат подразделения с безпилотни наземни системи (наземни дронове), които ще бъдат разположени на фронта.
Ел Ес Ем съобщи тази сряда, че безпилотна наземна платформа, разработена от латвийското стартиращо предприятие "Натрикс“ (Natrix), която може да бъде приспособена за различни приложения на бойното поле, е започнала практически бойни тестове в района на Донбас в Украйна.
Компанията информира медиите, че основните задачи на наземния дрон са доставка на боеприпаси и храна до фронтовата линия и евакуиране на пострадали по пътя обратно, което значително намалява в бъдеще риска от смърт за военнослужещите, които досега са се опитвали да евакуират ранените от фронта сами. 
Дизайнът и концепцията на платформата са предназначени да заменят хората във всяка ситуация, в която има смъртна опасност. В момента тя осигурява основно логистична поддръжка, но в близко бъдеще се предвижда наземният дрон на "Натрикс“ да бъде адаптирана към използването на сапьорско оборудване. Освен това наземните дронове, които занапред ще доставя латвийската фирма за украинската армия, ще се приспособени за оръжейни установки, базови свързочни станции и системи за борба с дронове.
Преди изпитание на безпилотната наземна бойна система Латвия съобщи на 10 февруари, че ще предостави на Украйна нова военна помощ, предаде ДПА.  Латвийското министерство на отбраната обяви, че е поръчало шестколесни бронирани транспортни машини, които ще бъдат доставени на украинските въоръжени сили тази година, без да оповестява повече подробности.  
През август 2021 г. Латвия поръча над двеста шестколесни бронирани бойни машини на финландския производител "Патрия“ и допълни поръчката с още 56 през ноември миналата година, припомня ДПА, обобщавайки, че Латвия си остава един от най-верните поддръжници на Киев.