Системите за отбрана от дронове в страните от НАТО се нуждаят от постоянно разработване, каза във вторник президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс, цитиран от Ройтерс. Той направи това изявление на съвместна пресконференция в Рига с финландския си колета Александер Стуб, който бе на двудневно посещение в балтийската република.
НАТО стартира на 12 септември "Източен страж" - нова военна мисия за укрепване на отбраната на източния си фланг на съюза в отговор на навлизанията на руски на дронове в полското въздушно пространство миналата седмица. Темата стана още по-актуална, след в петък алиансът съобщи, че руски изтребители са навлезли във въздушното пространство на съседната на Латвия Естония.
Обявената на официалния уебсайт на НАТО операция "Източен страж" за защита на територията по източния фланг на блока е в отговор на декларация на полското правителство по член 4 от Северноатлантическия договор след нахлуването на руски дронове в нощта на 9 срещу 10 септември. Основната цел на операцията е да се увеличи капацитетът на НАТО – по въздух, вода и суша - за противодействие на военните заплахи от Русия, и по-конкретно за прехващане на руски безпилотни летателни апарати, нарушаващи въздушното пространство на страните членове на съюза.
На 12 септември генералният секретар на НАТО Марк Рюте и върховният главнокомандващ съюзническите сили в Европа (SACEUR) генерал Алексъс Гринкевич дадоха съвместна пресконференция в Брюксел, за да очертаят основните моменти в реакцията на НАТО на нарушаването на полското въздушно пространство от руски дронове два дни по-рано. Рюте обяви началото на "Източен страж".
Новата мисия ще включва набор от съюзнически средства и ще разполага както с конвенционални способи, така и с нови технологии, включително средства за противодействие срещу дроновете, поясни НАТО. "Източен страж" ще добави гъвкавост и сила към нашите способности", каза генералният секретар. Той благодари на генерал Гринкевич за неговия отклик в контекста на случаите с навлизане на руски дронове в Полша и за ръководната роля в тази нова дейност, както и на адмирал Пиер Вандие, върховен главнокомандващ на Съюзното командване по трансформацията (SACT), за ролята му в насърчаването на иновативни решения в светлината на нови предизвикателства, включително тези, породени от използването на дронове.
На среща на Северноатлантическия съвет в сряда (10 септември 2025 г.) съюзниците обсъдиха ситуацията в светлината на искането на Полша за консултации по член 4. Рюте отбеляза, че макар да се наблюдава най-голямата концентрация на нарушения на въздушното пространство на НАТО, "това, което се случи в сряда, не е изолиран инцидент". "Безразсъдството на Русия във въздуха по нашия източен фланг зачестява", обърна внимание бившият министър-председател на Нидерландия.
Генералният секретар подчерта, че основната задача на НАТО да възпира агресията и да защитава всеки съюзник подчертава важността на защитата на източния фланг. "Ето защо разполагаме с предно разположени сухопътни войски в осем държави, с принос от всеки съюзник, който подкрепя тези контингенти, и с планове за увеличаване на нашето присъствие, ако и когато е необходимо", каза той, цитиран от официалния сайт на НАТО. Рюте добави, че съюзниците в Европа и Северна Америка работят заедно всеки ден за укрепване на противовъздушната отбрана и защита на стратегическа подводна инфраструктура в Балтийско море.
В тази връзка Латвия се превръща в бастион на страните членове на Организацията на Севернотлантическия договор за противовъздушна отбрана посредством изкуствен интелект. Той бе фокусът на дискусия, в която участваха Ринкевичс и Стуб тази седмица. От друга страна, в четвъртък по крайбрежието на Латвия бе намерена част от руски дрон. Те са били открити близо до пристанищния град Вентспилс, предаде ДПА.
Министърът на отбраната Андрис Спрудс идентифицира опашната част на дрон примамка "Гербера" и потвърди, че апаратът не е бил оборудван с експлозиви, публикувайки информацията в социалната мрежа "Екс".
Дроновете "Гербера" са подобни на външен вид на бойните дронове иранско производство "Шахед", използвани от Русия във войната ѝ срещу Украйна, отбелязва ДПА, допълвайки, че тези безпилотни летателни апарати от олекотени материали често се използват за ангажиране и разсейване на украинската противовъздушна отбрана. Латвийската министър-председателка Евика Силиня заяви, че е инструктирала министрите на отбраната и на вътрешните работи да се координират с полските си колеги, за да определят дали опашната част е свързана с дроновете над Полша.
На 11 септември Латвия обяви, че въздушното ѝ пространство ще бъде затворено по източните граници на страната - с Русия и Беларус, от 18:00 часа на 11-и до 18-и. Ограниченията се отнасяха до височина от 6000 метра, така че товарните самолети все още можеха да прелитат над границата, тъй като мерките бяха предназначени главно за създаване на зона, забранена за полети на дронове.
В сряда беше потвърдено, че от четвъртък, 18 септември, до 8 октомври същата зона, забранена за полети, ще остане валидна, но с една промяна: тя ще бъде в сила само от 20:00 до 7:00 ч. всеки ден – на практика бе въведен нощен полицейски час за дронове, отбелязва ЛСМ.
Единен латвийско-финландски фронт
Президентите на Латвия и Финландия приветстваха мисията на НАТО за въздушното пространство "Източен страж", предаде ДПА.
Тази военна операция е "уместен и правилен отговор" на предполагаемите умишлени нарушения на полското въздушно пространство, заяви Ринкевичс в Рига във вторник след срещата си със Стуб. "Много се радваме, че "Източен страж" вече започва в полското въздушно пространство. Извличаме поуки оттам и след това разширяваме мисията далеч на север", заяви Стуб.
Фактът, че ескалацията на войната на Русия в Украйна включва и нахлуване в европейското въздушно пространство, е "просто неприемлив и изисква ясна реакция", подчерта финландският лидер. Двамата президенти заявиха в Рига, че инцидентът с дроновете в Полша не е бил нито съвпадение, нито грешка, като посочиха като възможни причини умисъл, некомпетентност или комбинация и от двете.
"Честно казано, и трите варианта са плашещи", заяви Ринкевичс. Подобно на Стуб, той не пожела да коментира дали нарушенията на въздушното пространство са свързани със съвместните военни учения на Русия и Беларус "Запад 2025" на беларуска територия.
Дискусията за ролята на изкуствения интелект в отбраната, в която участваха лидерите на Латвия и Финландия, се състоя в Центъра за медицински образователни технологии към Рижкия университет "Страдинш". Водещ бе Янис Сартс, директор на Центъра за върхови постижения в стратегическата комуникация на НАТО (STRATCOMCOE), работещ в Рига, отбеляза сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛСМ/LSM.lv).
"Радващо е, че вече има достатъчно хора, които знаят как да използват и да разработват изкуствения интелект, като създават база данни и указания за работа", заяви Ринкевичс от трибуната на форума. "Добре е, че наблюдаваме конкуренция: тези държави, които влагат повече средства в изкуствения интелект, съответно помагат за развиването на уменията за работа с него. Но в същото време, независимо че изкуственият интелект се развива почти със скоростта на светлината, пред нас все още стоят редица неизвестни", продължава латвийският президент, както се вижда от видеото от дискусията, публикувано в сайта на ЛСМ.
"Прилагането на изкуствения интелект за отбранителни цели носи все повече ползи, за което свидетелства опитът на украинската армия в действията срещу Русия във войната. В момента украинските военнослужещи правят неща, които бяха немислими само допреди една-две години. Ние говорихме по-рано с Алекс (финландския президент Александер Стуб – бел. ред.), че имахме възможността да видим при посещението си в Киев през февруари как работи украинската отбранителна индустрия – повечето противодронови системи на армията на Украйна вече се управляват с изкуствен интелект", посочи лидерът на балтийската република.
Центърът на НАТО за изкуствен интелект за отбранителни цели в Рига
За да се разширят операциите на Центъра за високи постижения в стратегическите комуникации на НАТО (NATO Strategic Communications Centre of Excellence/STRATCOMCOE), се разработват планове за създаване на специална лаборатория за изкуствен интелект (ИИ) в центъра в Рига, информира ЛСМ. Същинската работа по създаването ѝ започва тази година, като се очаква пълният ѝ оперативен капацитет да заработи до края на следващата 2026 година, посочва Министерството на отбраната на Латвия, цитирано от ЛСМ.
"Изкуственият интелект е мощен инструмент – той може да служи както за общественото развитие, така и за сигурността, но може да бъде използван и за дезинформация и манипулация. Ето защо Центърът за стратегическа комуникация на НАТО играе ключова роля в повишаването на осведомеността и укрепването на устойчивостта на съюзниците срещу днешните информационни заплахи. С тази инвестиция Латвия прави конкретен и значителен принос към способностите на НАТО, като включва приложението на ИИ в стратегическата комуникация", каза Андрис Спрудс.
Лабораторията за ИИ в Рига ще бъде финансирана чрез преразпределение на съществуващите национални бюджетни ресурси на Министерството на отбраната, акцентира ЛСМ. Очаква се догодина финансирането да се увеличи с 1,08 милиона евро, достигайки 5,54 милиона евро. От 2027 г. насетне то ще нарасне с още 897 640 евро, с което общата сума ще достигне 5,66 милиона евро годишно. Освен това 185 000 евро ще бъдат отпускани всяка година за покриване на разходите на Латвия в Центъра за стратегическа комуникация на НАТО за настоящите му 13 служители и за откриването на четири нови позиции, което възлиза на общо 510 000 евро годишно.
Създаден в Латвия на 1 септември 2014 г., Центърът за стратегическа комуникация на НАТО е лицензиран като международна военна организация. Неговата мисия е да подкрепя и укрепва стратегическите комуникационни способности в рамките на алианса. Основан е от Латвия съвместно с Естония, Литва, Италия, Великобритания, Полша и Германия. Впоследствие към него се присъединяват Нидерландия, Финландия, Швеция, Канада, Словакия, Дания, САЩ, Унгария, Франция и Испания, посочва сайтът на Литовското радио и телевизия.
Целта на лабораторията за изкуствен интелект ще бъде да подобри възможностите за стратегическа комуникация на държавите членове на НАТО, страните партньори и НАТО като институция, особено в контекста на нарастващата роля на изкуствения интелект в съвременната информационна война, отбеляза министерството.
Латвия вече разработи акустична система, с която "чува" дроновете
Латвия ще въведе система за звуково засичане, за да "чува" дронове, обяви в четвъртък министърът на отбраната Спрудс в предаването "Какво се случва в Латвия?" по Латвийската телевизия. Той посочи, че Латвия е първата страна след Украйна, която е разработила методика за акустично откриване.
Генерал-майор Каспарс Пуданс, командващ Националните въоръжени сили (НВС), обясни, че сензорите са само едно ниво на разпознаване заплахи. По думите му те се използват главно в рамките на националната територия, за да се идентифицира по-точно потенциалната траектория на целта и да се мобилизират подразделения или да се въоръжат технологии за унищожаването ѝ. "Сегашният ни недостатък беше невъзможността да видим ниско летящи обекти - въвеждането на акустични предупредителни системи ще елиминира това", обясни Пуданс.
На въпроса докъде тези сензори "могат да чуят" дрон например, Спрудс каза, че е необходимо "адекватно покритие на звуковото поле със специфичен сензор". В същото време той подчерта, че тази система няма да гарантира, че дроновете ще бъдат открити със стопроцентова точност.
Депутатът от управляващата партия "Ново единство" Айнарс Латковскис, председател на парламентарната комисия по национална сигурност, каза пред ЛСМ, че подобни сензори позволяват откриването на потенциални заплахи и извън границите на страната. Той разкри, че последната информация, предоставена на Комисията по отбрана на Сейма, показва, че системата за акустично засичане покрива 87 процента от източната държавна граница.