Полският министър-председател Доналд Туск предупреди за сериозни последствия, ако не бъде намерено решение, преди да се изчерпят настоящите схеми за финансиране на Украйна.
"Имаме прост избор – или пари днес или кръв утре", каза Туск на пристигане за срещата на върха на ЕС в Брюксел.
"Не говоря само за Украйна. Говоря за Европа. Това е наше решение и само наше", добави той.
Европейската комисия предложи да се предостави на Украйна до 210 милиарда евро (246 милиарда долара) от замразените руски активи в ЕС като репарационен заем, от които 90 милиарда евро са предназначени за покриване на финансовите и военните нужди на Киев през 2026 и 2027 г.
Украйна ще трябва да изплати заема само ако Русия плати репарации след войната – вариант, с който малцина смятат, че руският президент Владимир Путин ще се съгласи.
Белгия, където се намира по-голямата част от активите, от които около 185 милиарда евро се държат от базирания в Брюксел депозитар "Юроклиър" (Euroclear), се противопоставя на плана, позовавайки се на правни и финансови рискове.
"Мисля, че всички европейски лидери трябва най-накрая да бъдат на висотата на положението си", заяви Туск.
В изказване пред белгийския парламент тази сутрин белгийският премиер Барт де Вевер повтори своите опасения.
Белгийското правителство се опасява, че Москва може да предприеме ответни мерки срещу европейски физически лица и компании, например чрез отчуждаване на имущество в Русия, и призовава за гаранции.
Де Вевер изисква от другите страни от ЕС правно обвързващи и безусловни гаранции, покриващи цялата сума на заема, както и защита от евентуални искове за обезщетения.
Теоретично заемът може да бъде одобрен без подкрепата на Белгия, тъй като за това е необходимо само квалифицирано мнозинство – най-малко 15 от 27-те държави членки на ЕС, представляващи 65% от населението на блока. Макар че се счита за малко вероятно другите страни от ЕС да пренебрегнат мнението на Белгия, нетърпението сред някои лидери нараства.
Белгия е в много деликатно положение, заяви латвийската министър-председателка Евика Силиня и добави, че "това е и въпрос на политическа воля, а не само на правни аспекти".
"Във всяко политическо решение винаги има правни аспекти. Ние обаче сме политици, ние сме тези, които създават правилата".
Де Вевер се застъпва за това ЕС да поеме съвместен дълг за финансиране на Украйна – ход, който според правилата на ЕС би изисквал единодушна подкрепа от всички 27 държави членки.
Германският канцлер Фридрих Мерц, ревностен поддръжник на репарационния заем, отхвърли идеята за съвместно заемане на средства от ЕС.
"По същество сме изправени пред избора да използваме европейски дълг или руски активи за Украйна. И моето мнение е ясно: трябва да използваме руски активи", заяви Мерц.
"Не виждам по-добър вариант от този. Имам впечатлението, че можем да постигнем споразумение. Разбирам опасенията на някои държави членки, особено на белгийското правителство, но се надявам, че заедно ще успеем да ги преодолеем", посочи германският канцлер.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан заяви, че се противопоставя на всякаква форма на финансова помощ за Украйна.
Преговорите за финансова подкрепа за Украйна се очаква да продължат по-дълго от предвиденото, като лидерите на ЕС вероятно ще останат в белгийската столица и утре.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща настояват да се намери решение на срещата на върха в Брюксел.
"Трябва да намерим решение", заяви Фон дер Лайен.
Коща, който председателства срещата на върха, заяви, че тя няма да приключи "без окончателно решение за осигуряване на финансовите нужди на Украйна за 2026 и 2027 г.".