Напрежението се изостри, след като в петък Израел предприе голяма въздушна атака срещу военни и ядрени обекти в Ислямската република, с което предизвика размяна на ответни удари. Очаква се кризата да бъде водеща точка в дневния ред на Г-7.
Лидерите на на-големите индустриализирани демокрации се събират в отдалечена планинска хижа в Кананаскис, Алберта, като официалното начало на срещата на върха е насрочено за утре.
Наред с напрежението в Близкия изток, лидерите вероятно ще се фокусират и върху войната в Украйна, световните търговски спорове и въпроси, свързани с миграцията и осигуряването на достъп до критични суровини. Европейските сили настояват за затягане на санкциите срещу Москва и предлагат да се намали горната граница на цената на руския петрол от 60 на 45 долара за барел. Тази идея е подкрепена от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Сред участниците във форума са президентът на САЩ Доналд Тръмп, германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър. Домакин на срещата на върха е канадският министър-председател Марк Карни, който неотдавна спечели парламентарните избори, отчасти благодарение твърдата си позиция спрямо отправените от Тръмп заплахи да превърне Канада в "51-ви щат" на САЩ.
Не се очаква групата да публикува традиционното за форума съвместно заключително комюнике. Според източници на ДПА от германското правителство Канада планира да публикува само "избрани изявления по специфични теми". Г-7 не успя да излезе със съвместна декларация и през 2018 г., когато Канада също бе домакин на среща на върха с участието на Тръмп. Тогава президентът републиканец оттегли подкрепата си за заключителното комюнике с пост в социалната мрежа "Туитър".
Както и през предходни години на срещата на върха на Г-7 са поканени лидери на държави, които не влизат в този формат. Очаква се на форума да присъстват държавни и правителствени ръководители от Мексико, Индия, Южна Корея, Република Южна Африка, Австралия и Индонезия.