Литва отдели 5,38% от БВП за отбрана на фона на обявеното извънредно положение

Парламентът на Литва одобри в четвъртък държавния бюджет за 2026 година, в който разходите за отбрана са рекордни – 5,38 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, предаде ДПА. Това означава, че балтийската държава, която има стратегическо географско положение на източния фланг на НАТО, ще отдели 4,79 милиарда евро (5,62 милиарда долара) за отбрана през следващата година, уточнява агенцията.
Новият военен бюджет бе гласуван на фона на въведеното във вторник извънредно положение в Литва заради балоните с контрабандни цигари, идващи от Беларус. Те бяха обявени за "хибридна атака“, след като всяха хаос в движението в литовското въздушно пространство.
Министър-председателката на Литва Инга Ругиниене, която бе поставена на 81-во място сред 100-те най-влиятелни жени на 2025 г. в класацията на американското издание "Форбс", каза на 5 декември, че това е "най-уместната мярка, която може да бъде предприета на този етап". 
Гласуваната от Сейма сума бележи увеличение с 43% в сравнение с настоящата година. Предвидените разходи за отбрана са най-големите, които Литва някога е предвиждала, откакто обяви независимост от Съветския съюз през 1990 г., съобщи литовското Министерство на отбраната, цитирано от ДПА.
С новия бюджет Литва ще се превърне в една от страните в НАТО с най-високи разходи за отбрана като дял от БВП, отбелязва ДПА. По-голямата част от средствата ще бъдат насочени към укрепване на отбранителните способности, придобиване на нови, усъвършенствани оръжейни системи и разширяване на военната инфраструктура.
По тази линия в сряда Министерството на отбраната на Литва обяви, че страната е подписала сделка за закупуването на френски самоходни гаубици "СЕЗАР 2“ на стойност около 252 милиона евро от оръжейния производител "КНДС Франс“.
Основен приоритет е и завършването на процеса по разполагането на германска бригада в Литва, предвидено за 2027 г. Бундесверът организира 45-а бронетранспортна бригада за постоянна мисия в балтийската държава, за да укрепи източния фланг на НАТО.
Литва граничи с руския ексклав Калининградска област на запад и със съюзника на Русия - Беларус, на изток. Войната в Украйна се възприема във Вилнюс като пряка заплаха за националната сигурност, което води до мащабно струпване на военни сили в близост до границата с Беларус, обръща внимание ДПА.
Извънредното положение
При въвеждането на извънредното положение тази седмица литовското правителство поиска от парламента да разреши подкрепа от страна на армията за полицията и граничната охрана заради балоните с контрабандни цигари от Беларус, предаде Ройтерс.
"Извънредното положение е обявено не само поради нарушаване на дейността на гражданската авиация, но и поради интереси на националната сигурност“, заяви във вторник министърът на вътрешните работи на Литва Владислав Кондратович на заседание на правителството, излъчено на живо по държавната телевизия.
Литовското правителство е поискало от парламента да предостави на военните правомощия да действат съвместно с полицията, граничните служители и силите за сигурност, а и самостоятелно по време на извънредното положение, каза Кондратович.
Ако Сеймът се съгласи, армията ще получи разрешение да ограничава достъпа до територия, да спира и да претърсва превозни средства, да извършва проверки на хора, техните документи и вещи, както и да задържа лица, оказващи съпротива или заподозрени в престъпления, разясни министърът.
На военните ще бъде разрешено да използват сила при изпълняването на тези дейности в случай на съпротива, заяви министърът на отбраната Робертас Каунас. Извънредните мерки ще останат в сила, докато правителството не ги отмени.
Беларус декларира, че не носи отговорност за балоните, и обвини Литва в провокации, включително изпращане на дрон за разпръскване на "екстремистки материали“, което Литва на свой ред отрича.
Беларуският президент Александър Лукашенко заяви във вторник, че Литва преувеличава инцидентите с контрабандни балони и че Минск не иска война със съседите си.
"Това, което литовците казват днес, е невъзможно и нереалистично“, обяви Лукашенко в реч, разпространена от беларуската държавна агенция БелТА. "Случаят се преувеличава и политизира“, подчерта той.
Ройтерс припомня, че Литва вече е въвеждала, и то не веднъж, извънредно положение заради Беларус.
Такова бе обявено в районите по границата с Беларус през 2021 г. Тогава Вилнюс посочи като причина кампания на Минск за насърчаване на нелегални мигранти да влизат в ЕС през литовската граница. Извънредно положение бе обявено и през 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна. Опасенията в този случай бяха, че и Литва може да стане мишена на руската агресия, отбелязва Ройтерс.
Натиск върху Минск с подкрепата на ЕС и САЩ
Литва ще окаже натиск върху беларуското правителство с подкрепата на Европейския съюз и САЩ, за да спре навлизането на балони на контрабандисти във въздушното си пространство, обяви в четвъртък министър-председателката Ругиниене в интервю за Литовското национално радио.
Тя добави, че правителството ѝ обмисля санкции срещу Беларус, както и повторно затваряне на границата. Първо обаче ще се търси решение с подкрепата на съюзниците, подчерта министър-председателката. "Министерството на външните работи активно на ниво Европейската комисия, с пълната подкрепа на Комисията, по нов пакет от санкции“, каза тя.
"Вече разговарях със специалния пратеник на САЩ за Беларус (Джон Коул – бел. ред.) и ще имам лична среща. Ще обсъдим и съвместни действия с нашите стратегически партньори. И трето - ако това не помогне, сериозно ще обмислим санкции за Беларус и затваряне на границата“, отбеляза министър-председателката пред Литовското радио.
Ругиниене обърна внимание на факта, че навлизанията на балони са се разредили значително, след като Литва затвори границата си с Беларус за няколко седмици в края на октомври.
От друга страна, президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че Литва може да замрази или конфискува беларуски активи в страната, тъй като Минск продължава да задържа литовските камиони на беларуска територия, информира сайтът на Литовското радио и телевизия ЛРТ.
По този въпрос министър-председателката Ругиниене заяви в сряда, че правителството не обмисля обезщетения за литовските превозвачи, чиито камиони остават блокирани в Беларус, настоявайки, че Минск е отговорен за загубите, понасяни от транспортните фирми, предаде ЛРТ.
"Беларус е страната, която е задържала превозните средства на превозвачите. Логично е да се търси обезщетение от Беларус“, каза Ругинене пред репортери след заседание на кабинета. Тя добави, че Литва е заявила ясно "още от първия ден“, че на превозвачите е позволено да се върнат с камионите си, когато границата е била затворена. "Границата на Литва не е била затворена за тях“, отбеляза тя, цитирана от ЛРТ.
Изявлението ѝ бе в отговор на протест в центъра на столицата Вилнюс, организиран от Националната асоциация на автомобилните превозвачи (ЛИНАВА) заради стотиците литовски камиони, блокирани в Беларус. Организацията излезе с петиция, в която настоява властите да представят в рамките на 72 часа конкретен план за връщане на задържаните превозни средства и за изплащане на обезщетение.
Реакцията на ЕС
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви на 1 декември,  че ЕС подготвя нов пакет от санкции срещу Беларус заради организирането на "недопустима хибридна атака" срещу Литва, предаде Франс прес. Тя посочи, че ситуацията на границата между Литва и Беларус се влошава и нарече навлизането на балоните с контрабандни цигари в литовското въздушно пространство "напълно неприемливо“.
Темата залегна в дневния ред на предстоящата пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург – от понеделник до четвъртък идната седмица. Предвидени са дебати и гласуване на резолюция по въпроса.
Във вторник евродепутатите и Еврокомисията ще обсъдят продължаващите беларуски хибридни атаки срещу Литва. ЕП посочва, че според литовското правителство международното летище във Вилнюс е било затворено за общо над 60 часа от октомври насам поради заплахите, които балоните представляват за гражданската авиация. По данни на Литва са засегнати над 350 полета и приблизително 51 000 пътници.
В четвъртък евродепутатите ще гласуват за резолюция, съпътствана с изявление на ЕК, съобщи пресслужбата на ЕП.