Стъпката е част от усилията на ливанското правителство да възстанови вътрешната сигурност и да утвърди изключителния контрол от страна на държавата върху оръжията, което е ключов приоритет за Аун.
Срещата на ливанския държавен глава с египетския му колега Абдел Фатах ас Сиси в президентския дворец в Кайро, която включваше разговор на четири очи, се случва в критичен момент както за двете страни, така и за региона.
Ливан се бори с икономическа криза и политическа нестабилност, докато Египет работи за укрепването на водещата си роля в арабския свят и се справя с собствените си икономически трудности. Аун беше избран за президент през януари т.г., с което приключи политическа безизходица, продължила повече от две години.
Една от централните теми на посещението беше продължаващата израелска окупация на територия в Южен Ливан. Двамата лидери потвърдиха ангажимента си към резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която призовава за прекратяване на огъня и изтегляне на израелските сили от ливанска земя. Резолюцията предвижда и разоръжаване на въоръжените групировки в страната.
В интервю с египетската журналистка Ламис ал Хадиди, излъчено в неделя вечерта, Жозеф Аун очерта визията си за Ливан и изрази надежда, че провежданите от администрацията му икономически реформи ще позволят на държавата му да отговори на условията за получаване на заем от Международния валутен фонд (МВФ), с който да се стабилизират пазарите и да се намали зависимостта от базирана на кешови разплащания икономика.
Ливанският президент засегна и деликатния баланс между различните политически фракции в Ливан и по-специално “Хизбула”. Той призна правото й на участие в парламента като легитимна политическа сила, но подчерта, че ливанската държавна армия трябва да има изключителен контрол върху оръжията.
По отношение на разоръжаването на войнствени групировки, включително в палестински лагери в Ливан, Аун заяви, че оръжията в тези лагери често подхранват насилието, вместо да допринасят за освобождението на палестинските територии. Той похвали последните действия на ливанската армия за отстраняване на военна инфраструктура и изрази интерес към използването на опита на Египет за по-нататъшното справяне с този проблем.