По-малко от две години преди президентските избори във Франция в ръководството на най-популярната партия – "Национален сбор" – вече се натрупва напрежение около въпроса дали Жордан Бардела или Марин льо Пен ще бъде нейният кандидат и какво означава това за визията и идентичността на партията, пише "Политико".
Бардела, 29-годишният председател на партията, роден в предградията, отпаднал от университета, син и внук на италиански и алжирски имигранти, с уверено поведение и завидна популярност, дълго време бе възприеман като лоялна и безопасна марионетка на Льо Пен – водещата фигура, която партийното ядро от години смята за най-вероятния победител в надпреварата за Елисейския дворец – потенциал, способен да преобрази политическия пейзаж на Европа.
Но сега нещо се променя. За голямо разочарование на Льо Пен, тя може да отпадне от надпреварата за приемник на Еманюел Макрон поради осъдителната си присъда за измама – точно когато Бардела започва да я изпреварва в проучванията и да насочва партията към нов тип електорат.
Миналата година съд в Париж призна крайнодясната лидерка за виновна в злоупотреба с публични средства, като се позова на неопровержими доказателства, че под нейното ръководство партията й умишлено е злоупотребила с пари от Европейския парламент, предназначени за заплати на предполагаеми парламентарни асистенти в ЕП. Вместо това, в продължение на две десетилетия вечно изпитващата финансови затруднения партия е плащала с европейските средства на служителите в централата си в Париж и е изплатила по-голямата част от дълговете си, припомня британският в. "Телеграф".
Въпреки че Апелативният съд в Париж може да отмени присъдата ѝ при разглеждането на обжалването през лятото на 2026 г., което би ѝ оставило време да се кандидатира, Льо Пен вече е поискала от най-близкия си съратник да се подготви за участие в президентските избори през 2027 г. "Може да се наложи той да поеме щафетата", заяви тя пред Радио Франс Ентернасионал.
В. "Монд" обаче отбеляза, че отношенията между двамата са се влошили рязко от началото на годината, след поредица от инциденти. Първо, в началото на май проучване, поръчано от организация, подкрепяна от либерално-консервативния милиардер Пиер-Едуард Стерин, тества представянето на Бардела като кандидат за президент, но пропусна Льо Пен. Този пропуск бе поправен в последния момент по искане на нейния офис.
Три седмици по-късно, на 27 май, на корицата на крайнодясното списание "Вальор Актюел" се появи заглавието "Цел 2027" и снимка на Бардела, което разгневи крайнодясната лидерка.
Той предприема и все повече международни пътувания – привилегия, която преди беше запазена за "естествения" кандидат за президент на партията.
На фона на това, докато Льо Пен все още е трън в очите на либералните елити, дълго ухажвали работническата класа, Бардела вече печели и благоразположението на консервативните бизнес кръгове, които традиционно гледаха с подозрение на "Национален сбор", пише "Политико". Победата на президентските избори означава да бъдат спечелени повече от половината гласове на избирателите, а това ще означава отнемане на гласоподаватели от дясноцентристката партия "Републиканците" – за тази задача Бардела е по-подходящият човек, отбелязва изданието.
Той получи подкрепа и от неочаквано място – от бившия консервативен президент на Франция Никола Саркози, съобщи "Таймс".
Саркози покани Бардела в офиса си за един час "сърдечни" разговори на чаша кафе. Това беше първата им среща на четири очи, което показва, че бившият президент го предпочита пред Льо Пен, с която отношенията му често са били хладни.
Бившият френски президент продължава да има влияние сред поддръжниците на партията си "Републиканците", които са предимно от средната класа и го смятат за опитен държавник, въпреки присъдите му. Решението му да се срещне с младия крайнодесен лидер разгневи част от съпартийците му, които го приеха като предателство спрямо техния вероятен кандидат – Брюно Рьотайо, сегашния министър на вътрешните работи.
Бардела определено привлича в партията и нова група хора, които са родени с "ТикТок" – те го обграждат, за да си направят селфита, когато се появи, скандират името му и купуват автобиографичната му книга от 324 страници "Ce Que Je Cherche" (Това, което търся), пише в. "Телеграф".
За разлика от Льо Пен, която иска да увеличи държавните пенсии, да намали ДДС, да направи обществения транспорт безплатен за лица под 26 години, да наеме повече държавни служители, противопоставя се на глобализацията и подкрепя пълното въвеждане на данък върху богатството – Бардела, който напоследък е подкрепян от видни милиардери от дясното крило, изрази подкрепа за съкращения в държавната администрация, иска да намали данъците и социалните осигуровки за бизнеса, да съкрати броя на "задушаващите норми" и стана много по-открит в изказванията си срещу Владимир Путин по въпроса за Украйна. Това са политики, които са предназначени по-скоро да привлекат нови избиратели от дясноцентристкия спектър, отколкото традиционните избиратели на "Национален сбор", смятат политическите анализатори.
Привлекателността на младия лидер за новия тип избиратели стана напълно очевидна по време на "Среща за свободата" – събитие, което се проведе в края на юни, целящо да мобилизира десницата преди президентските избори. То събира десни лидери и политически активисти от целия десен спектър.
Тълпата избухна от възторг, когато Бардела излезе на сцената, за да изнесе своята реч. Той бе шумно аплодиран, когато разкритикува бюрокрацията в ЕС, а присъстващите кимаха одобрително, когато намекна за необходимостта от съкращения в социалните разходи, за да се възстановят публичните финанси на Франция.
Показателно е, че той се стреми да изтъкне и паралелите си с италианската министър-председателка Джорджа Мелони, за която се смята, че успешно е интегрирала крайната десница, докато Льо Пен е по-близо до заместника ѝ – Матео Салвини, старомоден антиимиграционен националист, пише "Политико".
А въпросът за това кой от двамата френски крайнодесни лидери притежава "магическата рецепта за успех на изборите" става все по-чувствителен с наближаването на 2027 г.
Крайнодясната лидерка, която отрича да е извършила някакво престъпление и определи процеса срещу нея като политически мотивиран, а присъдата – като смъртно наказание, все пак признава, че бъдещето ѝ е под въпрос.
"Когато си в политиката, трябва да приемеш, че не винаги можеш да контролираш събитията", каза тя пред "Вальор Актюел", цитирана от "Файненшъл Таймс". "Приех възможността да не мога да се кандидатирам", добави тя. "Разбира се, ситуацията не е идеална. Но какво друго предлагате?" – продължи Льо Пен. "Да се самоубия, преди да бъда убита ли?"
Френската крайнодясна лидерка вече се е явявала три пъти на президентски избори, като всеки път се е доближавала все повече до победата, но сега се сблъсква с две големи пречки. Първата е системата с два тура, която позволява на основните партии да се обединят във втория тур и да я държат далеч от властта. Второто препятствие е съдебното решение от март, което й забрани да се кандидатира за високия пост. Бардела представлява решение и на двата проблема: срещу него няма присъда, а има добри шансове да спечели достатъчно гласове от дясноцентристкия спектър, за да премине 50-процентния праг на президентските избори.
Това може да подразни Льо Пен, тъй като тя осъзнава, че партията ѝ най-накрая може да спечели властта благодарение на нейното дългогодишно ръководство, но без нея като кандидат за президент.
Един от най-пресните примери за вътрешното напрежение в "Национален сбор" бе призивът на Бардела в средата на юни към президента Макрон да подаде оставка. Проблемът с подобен призив е, че ако Макрон направи това, предсрочните президентски избори могат да се състоят преди Апелативният съд да разгледа обжалването на присъдата на Льо Пен, което ще я извади от надпреварата. Този ход предизвика учудване сред някои от най-видните членове на крайната десница.
"Обсъдих го с Марин, която не го разбра... Мисля, че той прибърза малко", каза член на партията, лоялен на Льо Пен.
"Това не е грешка. Това е нещо, което искаме от няколко месеца", заяви друг крайнодесен представител, близък до Бардела.
Тези разногласия показват, че, парадоксално, въпреки отличните резултати в проучванията, предсрочните парламентарни избори биха могли да доведат до нестабилност в крайната десница: Льо Пен би се превърнала в морален авторитет без реална власт, докато Бардела би бил всемогъщ наследник, господар както на партията, така и на парламентарната ѝ група, отбелязват анализаторите.