Льокорню - най-мимолетният премиер в съвременната история на Франция, прави втори опит за съставяне на правителство

Френският министър-председател Себастиан Льокорню – дългогодишен довереник на Еманюел Макрон – е изправен пред заплаха от нов вот на недоверие след повторното си назначаване на поста, породило силна полемика. Той трябва в изключително кратък срок да състави ново правителство и то без дясната партия „Републиканците“, която отказа участие, предаде Франс Прес.
Тези колебания в съставянето на кабинет предизвикаха вчера недоумение в европейската преса, обезпокоена от икономическите и финансови последици на политическа криза, която изглежда безкрайна. Много издания говорят за „край на епохата“ на макронизма.
Франция – втората по големина икономика в еврозоната – има дълг от 3,4 трилиона евро (115,6 % от БВП) и растеж, забавен от слабата инвестиционна активност. Държавните разходи също са сред най-високите в Европа, като бюджетният дефицит наскоро достигна 5,8 %. През юли 2024 г. ЕС започна процедура за прекомерен дефицит срещу Франция.
Льокорню беше назначен на поста си в петък вечерта от Макрон на фона на буря от критики. Този верен съратник на президента, който подаде оставка 27 часа след обявяването на състава на предишния си кабинет, вече е изправен пред заплаха от вот на недоверие от страна на левите и крайнодесните депутати.
Съставянето на бъдещия му кабинет се превръща в истински ребус, след като „Републиканците“ изключиха всякакво участие, макар че мнозинството от техните депутати изразиха готовност да подкрепят министър-председателя.
Вчера Льокорню заяви, че иска да състави „свободно“ правителство, включващо личности „с партийни убеждения, но не в плен на партиите“.
Председателят на Сената Жерар Ларше предупреди, че социалистите „ще шантажират с вот на недоверие и следващото правителство ще трябва да се откаже от всичко“, включително от бюджетна дисциплина.
Ситуацията се усложнява допълнително от дистанцирането на двама бивши премиери на Макрон – Габриел Атал и Едуар Филип. Атал призова президента да „сподели властта“, а партията на Филип „Хоризонти“ за първи път от своето създаване обмисля подкрепа без участие в правителството, ако то посегне на „сърцевината“ на пенсионната реформа от 2023 г.
Попитан за евентуалното суспендиране на пенсионната реформа на Макрон, Льокорню заяви, че „всички дебати са възможни, стига да са реалистични“, което показва потенциална гъвкавост по отношение на едно от основните искания на левите партии, посочи Ройтерс.
Социалистическата партия предупреди, че ще гласува вот на недоверие, ако министър-председателят не направи редица отстъпки, включително замразяване на тази емблематична за втория мандат на Макрон реформа, приета през 2023 г. чрез конституционен механизъм без гласуване в Националното събрание.
Реформата включва повишаване на пенсионната възраст и трудовия стаж, необходим за пенсиониране.
Франция продължава да усеща последиците от разпускането на Националното събрание през 2024 г. от Макрон, което доведе до парламент без мнозинство, разделен на три блока – левица, десноцентристи и крайнодесни – и до поредица от четирима премиери за година и половина.
Първият спешен въпрос пред Льокорню: кой да участва в заседанието на Министерския съвет утре за представянето на проекта за бюджет за 2026 г.?
Освен ако правителството не реши да приеме бюджета с наредба, заобикаляйки парламента, времето изтича – конституцията дава на двете камари 70 дни за разглеждане на документа преди 31 декември. Това означава, че текстът трябва да бъде внесен в парламента утре, след разглеждане от Министерския съвет.
„Непокорна Франция“, Френската комунистическа партия и „Еколозите“ обещаха вот на недоверие.
„Льокорню 2 – това наистина прилича на пълно отричане на резултатите от изборите. В крайна сметка той казва на французите: „Писна ми от вас, ще правя каквото си искам“, възмути се вчера лидерката на парламентарната група на „Еколозите“ Сириел Шатлен.
Крайнодесният „Национален сбор“ също вече обяви, че ще внесе вот на недоверие. Лидерът му Жордан Бардела определи решението като „позор за демокрацията и унижение за французите“.
Нито един европейски лидер не реагира публично на този пореден епизод от кризата.
Но събитията се следят внимателно заради опасения, че продължаващата политическа нестабилност може да попречи на Франция да приеме бюджета си до края на годината – с международни последици, включително за помощта за Украйна.
„Отстъпките по пенсионната реформа дразнят десницата, без да задоволят левицата. Опозицията се надига срещу завръщането в „Матиньон“ на този довереник на Макрон“, четем на първа страница в днешния брой на консервативния в. „Фигаро“.
Правейки равносметка на преговорите от последните седмици, Себастиан Льокорню вече се ангажира да внесе в парламентарния дебат „всички въпроси, повдигнати по време на консултациите, проведени през последните дни“.
„Това е въпрос на доверие спрямо нашите събеседници“, съобщи в. „Монд“, като цитира източник от неговото обкръжение.
Друго условие – това „правителство с конкретна мисия“ ще бъде „откъснато от президентските амбиции за 2027 г.“, заявява Льокорню, като тези амбиции се смятат за отговорни за падането на първото му правителство. Така неговият приятел, подалият оставка министър на правосъдието Жералд Дарманен, би трябвало да бъде изваден от играта, докато Брюно Рьотайо, председателят на партията „Републиканците“, обяви, че ще се върне в Сената.
Накрая, докато Льокорню беше оставил на постовете им една трета от министрите на Франсоа Байру на 5 октомври, новият правителствен екип „ще трябва да олицетворява обновлението и разнообразието на компетентностите“, се ангажира министър-председателят. Той призна в ефира на телевизия „Франс 2“ че на това правителство, доминирано от поддръжници на Еманюел Макрон, е липсвала оригиналност.
Като заложи отново на своето протеже Льокорню, Макрон за пореден път пренебрегна призивите да назначи министър-председател от левицата или експерт, по-отдалечен от текущата политическа сцена, отбеляза ДПА.
Въпреки силното представяне на левите партии на предсрочните парламентарни избори през 2024 г., впоследствие Макрон назначи за ръководители на правителството консерватора Мишел Барние и центриста Франсоа Байру – и двамата далеч от левия спектър. Двамата предшественици на Льокорню се провалиха заради спора около бюджета.
Предстои да се види дали Льокорню ще успее повече при втория си опит – както в намирането на консенсус по бюджета, така и по други належащи политически въпроси.