Испанският премиер Педро Санчес неведнъж е бил преждевременно отписван през сравнително кратката си, но изпълнена с екшън политическа кариера.
Получил силен удар и уязвен, след като неговата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) понесе поражение на местните и регионалните избори през май, Санчес не загуби време, за да си ближе раните. Още на следващия ден той стъписа ликуващите си съперници, като изтегли произвеждането на парламентарните избори от декември за тази неделя, в разгара на знойното испанско лято.
Преведено от политически на разговорен език това означаваше: „Нека разрешим този въпрос веднъж завинаги".
Повечето проучвания на общественото мнение дават на консервативната Народна партия (НП), водена от Алберто Нунес Фейхоо, преднина и перспективи да сформира коалиционно правителство с крайнодясната партия „Вокс". Ако това се случи, Испания ще последва общоевропейската тенденция на завой надясно и ще постави под въпрос двата основни стълба в политиката на лявото правителство на Санчес – революцията в зелената енергия, подкрепяна от Европейския съюз, и амбициозния дневен ред за даване на повече права на жените и представителите на ЛГБТ+ общността.
Нунес Фейхоо и други критици често наричат Санчес ненадежден и готов да направи всичко, за да остане на власт, но никой не го обвинява, че се плаши, стане ли въпрос за битка.
Роден в Мадрид, бивш баскетболист и преподавател по икономика, 51-годишният Санчес е доказал, че може да поднася изненади. След като мобилизира редовите партийни членове, за да си върне поста генерален секретар на ИСРП през 2017 г., година по-късно той оглави внасянето на първия успешен вот на недоверие в испанската история, за да свали от власт консервативния си предшественик и да стане премиер.
За да се задържи на власт, Санчес трябваше да привлече през 2019 г. крайнолява антисистемна партия в първото коалиционно правителство в Испания за почти половин век демократично управление. Сега ще му се наложи да постигне още една победа, въпреки неблагоприятните обстоятелства.
Тъй като не е увличащ аудиторията оратор или умел полемист, мнозина го смятат за откъснат от действителността.
„Най-големият талант (на Санчес) е усетът му да търси благоприятни възможности. Учудващо е от колко малки възможности е способен да се възползва (по отношение на избирателите)", каза пред АП политическият анализатор Хосеп Рамонеда, който отдавна наблюдава процесите в испанската левица.
„Защо той не може да спечели доверието на хората? Съществуват много фактори, но е вярно, че донякъде използва елитарен език. Той е, ако ми позволите да се изразя така, твърде красив, за да бъде министър-председател. Когато върви, походката му е наперена", каза Рамонеда.
„Но има и друго нещо: той не е способен да излъчва същия авторитет, какъвто са притежавали дългогодишните министър-председатели", допълни анализаторът.
Санчес обаче непрекъснато демонстрира сила в правенето на политика, способен да договаря сделки и да решава сложни въпроси.
Той е хиперактивен в прокарване на законодателство, въпреки че ръководи коалиционно правителство на малцинството.
Едно от първите му действия като премиер беше силно символното изнасяне на тялото на диктатора Франсиско Франко от обществения мавзолей. Санчес утвърди подкрепата за феминизма, като винаги имаше повече жени, отколкото мъже в своя кабинет, а за вицепремиери в сфери като икономиката, околната среда и енергетиката, и труда и социалните грижи, също избра жени.
Свободно говорещ английски, Санчес засили влиянието на Испания в Брюксел, където е твърд застъпник на проевропейската политика и съюзник на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, въпреки принадлежността ѝ към европейските консерватори.
Той реагира на пандемията от КОВИД-19 с един от най-строгите локдауни в Европа, агресивна социална политика, която да помогне на хората да запазят работните си места, и ваксинационна кампания, която направи Испания световен лидер по темпове на имунизация.
На икономическия фронт прокара бюджети с голяма разходна част и проведе мащабни трудови и пенсионни реформи, като убеди Брюксел да позволи на Испания и Португалия да заобиколят европейските правила, за да ограничат цените на енергията и да обуздаят инфлацията. Санчес лобира Испания да получи 140 млрд. евро грантове и заеми от Фонда за възстановяване след пандемията на ЕС, като инвестира по-голяма част от тези средства в чисти източници на енергия. Испанската икономика бележи ръст и създава работни места, въпреки сътресенията, свързани с руската инвазия в Украйна.
Сегашните му проблеми водят началото си от победата на Санчес с минимална преднина на изборите през 2019 г., когато трябваше да сформира управляваща коалиция с крайнолявата партия „Унидас подемос" („Обединени, ние можем"). По време на тогавашната предизборна кампания той каза, че „няма да спи добре", ако даде на членове на „Унидас подемос" важни постове в кабинета. Четири години по-късно, закон за сексуални отношения по взаимно съгласие, подкрепен от министъра му за равенството, който е политик от „Унидас подемос", по недоглеждане намали присъдите на стотици сексуални насилници, което стана една от най-големите грешки на неговото правителство.
Това, което неговите привърженици виждат като един от най-големите успехи на Санчес, също беше използвано срещу него. Наследявайки проблема с неспокойната област Каталуния след неуспешния ѝ опит за отцепване през 2017 г., Санчес намали напрежението там, като започна разговори със сепаратистите и помилва девет от техните изпратени в затвора лидери. По-късно преразгледа законите за бунт и злоупотреба с обществени средства като ясен реверанс към заплашените от проблеми с правосъдието сепаратисти.
Народната партия и много колебаещи се избиратели казаха, че Санчес е успокоил сепаратистите в Каталуния и Страната на баските, за да спечели подкрепата им в парламента.
Шансовете на Санчес зависят от силната електорална подкрепа за неговата ИСРП, която засили влиянието си в Каталуния, докато изгуби влияние другаде, както и от обновената крайнолява коалиция „Сумар" („Да се съберем") и от известен брой по-малки партии.
Той е успявал да се измъкне от много трудни ситуации. Като премиер Санчес е оцелявал при два вота на недоверие и драматичен вот за важен трудов закон.
Нищо обаче не може да се сравни със политическото му завръщане, след като беше изместен от поста генерален секретар на ИСРП през 2016 г. Санчес предприе смятана от мнозина за Донкихотовска обиколка за събиране на подкрепа из цяла Испания от редовите членове на партията. Това проработи и той спечели вътрешнопартийните първични избори, за да се върне начело на партията.
Питан непрекъснато какво ще прави, ако бъде принуден да напусне двореца „Монклоа", Санчес неизменно отговаря: „Ще спечеля изборите. Убеден съм, че ще спечеля".
(БТА)
(Алексей Маргоевски)