На годишна конференция с френските посланици за очертаване на целите на външната политика през 2025 г. президентът Еманюел Макрон определи Иран като основно "стратегическо предизвикателство от гледна точка на сигурността" за Франция и Европа.
"Ускоряването на ядрената програма ни води почти до точката, от която няма връщане назад", каза Макрон.
Иран твърди, че обогатява уран за мирни цели и ускори програмата, след като новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп изтегли Вашингтон от сделката от 2015 г. по време на своя първи мандат и възстанови строгите американски санкции срещу Техеран.
Европейските сили Франция, Германия и Великобритания заявиха миналия месец, че действията на Иран са довели до по-нататъшно разваляне на сделката и ще увеличат запасите от високообогатен уран на Техеран без "надеждна гражданска обосновка".
Ръководителят на ядрения надзорен орган на ООН заяви през декември, че Ислямската република "драматично" ускорява обогатяването на уран близо до равнището от около 90%, необходимо за производството на бомби.
Трите европейски сили бяха сред подписалите през 2015 г. сделката, по силата на която Иран се съгласи да ограничи обогатяването на уран - нещо, което Западът смята за прикрито усилие за разработване на ядрено оръжие в замяна на премахване на международните санкции.
Френски, германски и британски дипломати ще имат среща с ирански колеги на 13 януари (след подобна среща миналия месец) за обсъждане на възможността за сериозни преговори през следващите месеци за успокояване на напрежението с Техеран.