Президентът на Франция Еманюел Макрон желае Европейската политическа общност (ЕПО), която се събира на среща на върха в Дъблин, да определи "ключовите принципи" за бъдещето на сигурността на континента, предаде Франс прес, като цитира изявление на френското президентство.
Френският президент стана инициатор на създаването на ЕПО, която провежда своята девета среща на върха. Целта на тази структура е да включи в европейските политически дискусии държави, които не са членове на Европейския съюз, като Великобритания, Украйна, Молдова и Турция.
Новата инициатива на Макрон, която идва в момент, когато той се подготвя да напусне властта във Франция през пролетта, има за цел да консолидира този формат, като подчертае способността на самите европейци да поемат отговорност за собствената си сигурност. Според френското президентство става въпрос за определяне на "серия от общи цели", свързани както с традиционните въпроси на сигурността, така и с хибридните заплахи или теми като продоволствената сигурност.
Елисейският дворец подчертава, че инициативата не цели преразглеждане на основополагащите договори за сигурност, като тези на НАТО или на Европейския съюз. Вместо това идеята е да се покаже, че лидерите на над 40 държави споделят общи цели, които впоследствие да бъдат превърнати в конкретни и практически мерки.
През април следващата година Макрон ще участва в последната си среща на върха на ЕПО, която ще се проведе в Швейцария. Вече са планирани и следващите срещи до края на 2028 г., което според обкръжението на френския президент показва, че организацията е достигнала "крайцерска скорост".
Вдругиден в Дъблин държавният глава ще участва и в отделни срещи, посветени по-конкретно на Украйна и на борбата срещу наркотрафика.
Лидерите на 27-те държави членки на ЕС ще продължат в петък работата си в ирландската столица по време на неформален съвет, посветен на изкуствения интелект.
В кулоарите на тази среща Макрон ще проведе двустранна консултация с германския канцлер Фридрих Мерц. Сред темите ще бъдат напрегнатите преговори за бъдещия бюджет на Европейския съюз, относно който Париж и Берлин имат разногласия, както и въпросът за баланса на силите в Европейската централна банка във връзка с избора на наследник на сегашния ѝ председател Кристин Лагард.