Макрон започва нов кръг преговори за бъдещия статут на Нова Каледония, помрачени от отсъствието на привържениците на независимостта

Френският президент Еманюел Макрон откри днес нов кръг преговори за институционалното бъдеще на Нова Каледония, френска отвъдморска територия в Тихия океан, като заяви, че иска да се напредва "без насилствени мерки, но и без парализа", въпреки отсъствието на основното движение за независимост, предаде Франс прес. 
"Държавата желае да продължи да работи за стабилизиране на институциите в Нова Каледония в диалог, основан на взаимно уважение, без насилствени мерки, но и без парализа", заяви френският лидер при откриването на срещата в Париж.
На срещата присъстваха всички политически сили на отвъдморската територията с изключение на движението за независимост Фронт за национално освобождение на канаките и социалистите (ФНОКС), което отказа поканата.
"Уважавам избора на всеки и се надявам, че в бъдеще ще намерим път, който да даде роля на всички“, заяви Макрон, изразявайки съжаление за отсъствието на ФНОКС и приветствайки "смелостта" на присъстващите делегации, които според него "поемат риск", като идват да преговарят.
Френският президент иска да поднови дискусиите около споразумението, подписано на 12 юли миналата година между привържениците на независимостта, противниците ѝ и държавата. Този документ предвижда по-специално създаването на каледонска държава в рамките на Френската република, със собствена правосубектност, която би могла да бъде призната на международно равнище.
Споразумението обаче не отваря перспектива за пълен суверенитет на Нова Каледония, което доведе до отхвърлянето му от ФНОКС, оставащ основното движение за независимост на отвъдморската територията, разположена на 17 000 км от континентална Франция.
Във вторник председателят на ФНОКС Кристиан Тейн предупреди френското правителство да не приема никакви принудителни решения.
По думите на Макрон, целта на тази среща "не е да се започне от нулата", а "да се внесат пояснения в споразумението от 12 юли", за да се отворят "нови политически перспективи".
Бунтовете в Нова Каледония през май 2024 г., предизвикани от проект за избирателна реформа, доведоха до 14 загинали в тази отвъдморска територия и нанесоха щети за над 2 млрд. евро или най-малко 10 процента от БВП на архипелага.