Марк Рюте похвали Германия и новата ѝ, активна роля в НАТО

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте похвали германския принос към западния алианс, в рамките на посещение в Берлин вчера, както и активната, лидерска роля на Федералната република, която тя започна да играе в НАТО, отбелязва ДПА.
„Германия води, и то не само на думи, но и на дело“, каза Рюте и добави, че тя допринася значително за гарантирането на колективната сигурност на алианса.
Шефът на НАТО изрично спомена съвместния германско-нидерландски корпус, поел командването на силите на алианса в Латвия и Естония, разполагането на германска механизирана бригада в Литва, помощта при наблюдението на въздушното пространство по източния фланг, участието на германските военноморски сили в мисии по охрана на критична инфраструктура и подкрепата на Берлин за Украйна. Той приветства и увеличението на бюджета за отбрана на Германия, отбелязва ДПА.
Рюте призова отбранителната промишленост да засили производството, посочвайки нуждата от създаване на нови производствени мощности и консолидиране на веригите за доставки.
Рюте, бивш нидерландски министър-председател, взе участие в седмичното заседание на германския кабинет, състояло се този път в Министерството на отбраната в Берлин, и даде обща пресконференция с канцлера Фридрих Мерц и министъра на отбраната Борис Писториус.
Мерц подчерта, че правителството му действа с бързи темпове в сферата на политиката на сигурност, посочва ДПА. „Тъкмо това е нужно при международна обстановка, в която ние европейците трябва и искаме да поемем отговорност за нашата свобода, сигурност и благоденствие бързо и решително“, каза той. Канцлерът увери Рюте: „Германия може да разчита на НАТО, но и НАТО може да разчита на Германия“. Мерц подчерта, че изграждането на силни въоръжени сили и устойчиво общество е жизненоважно. 
ГЕРМАНИЯ ПОЕМА ПО-ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ ПО ИЗТОЧНИЯ ФЛАНГ
Германия и Нидерландия поеха командването на сухопътните войски на НАТО в Латвия и Естония, сформирайки нов щаб за укрепване на отбраната по източния фланг на алианса.
„Това показва, че сме готови да поемем по-голяма отговорност за европейската сигурност“, каза Писториус на церемонията по предаването на командването в град Валга на естонско-латвийската граница.
Той описа германско-нидерландския корпус като „чудесен пример за военна интеграция в Европа и олицетворение на това какво можем да постигнем, когато границите нямат значение“.
„Този корпус е образец за европейско отбранително сътрудничество и показва, че многонационалната интеграция ни прави по-силни, по-способни и по-ефективни“, добави Писториус.
Корпусът ще отговаря за организирането на военни учения, а в случай на въоръжен конфликт – за отбраната на източния фланг. Щабът ще изпълнява ролята на втори тактически център в региона, посочва ДПА.
Досега тази роля изпълняваше щабът на НАТО в Полша. Създаването на подобна структура и в балтийските държави се обсъждаше от срещата на върха на алианса през 2023 г.
Германско-нидерландският корпус е сформиран през 1995 г. и е базиран в Мюнстер, Германия. Командването се сменя на ротационен принцип между двете държави. В момента обаче той включва не само подразделения на германските въоръжени сили – Бундесвера, и Кралската нидерландска армия, но и военнослужещи от още 14 съюзници от НАТО, припомня ДПА.
Щабът може да командва многонационални сили в състав от около 50 000 войници, а в миналото е ръководил няколко международни операции.
ОТ ИЗОСТАВАЩ ДО ЛИДЕР
Германия достигна предишната цел на НАТО за отделяне на 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана през 2024 г. – краен срок, поставен десет години по-рано на срещата на алианса в Уелс, отбелязва европейското издание „Юроактив“. Но това до голяма степен бе постигнато в предишните две години, като към 2022 г. – годината на пълномащабното руско нахлуване в Украйна – разходите на Берлин за въоръжените сили възлизаха на едва 1,48% от БВП.
Германия работи за укрепване на отбранителния си сектор и е предвидила сумата от над 500 милиарда евро за вложения в него през идните няколко години. При това тя обмисля връщането на задължителната военна служба, ако сегашната доброволна казарма не даде резултат в попълването на въоръжените сили. Берлин възнамерява да увеличи личния състав на Бундесвера от сегашните 182 000 на 260 000 кадрови военнослужещи до 2035 г., а числеността на резервистите да достигне 200 000, посочва изданието.
Германия реши да пристъпи към това значително укрепване на отбраната си след руското нападение срещу Украйна.
В Берлин шефът на НАТО Рюте предупреди, че Русия ще остане „дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност“ дори и един ден войната в Украйна да приключи.
Идната седмица държавните и правителствени ръководители от алианса ще се съберат в Анкара, за да си сверят часовниците кой къде е в изпълнението на заложената миналата година цел от 3,5% от БВП за отбрана. Берлин се ангажира да я изпълни до 2029 г., факт, който Рюте също приветства при визитата си.
Страните, които не покажат искрено желание да покрият този стандарт, се очаква да имат проблеми с президента на САЩ Доналд Тръмп, който иска Вашингтон да бъде разтоварен от огромната си роля в отбраната на алианса, а също и да изтегли част от американските войски в Европа през идните няколко години, отбелязва „Юроактив".
Миналата седмица Мерц бе домакин на лидерите от Европейската петорка (Е-5), която включва Франция, Италия, Полша и Великобритания. Целта на срещата бе петте държави да съгласуват подхода си преди Анкарската среща на НАТО и да демонстрират европейско единство.
КАКВО Е ВИЖДАНЕТО НА МЕРЦ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ
Неотдавна, през февруари, Мерц излезе с програмна авторска статия в списание „Форин афеърс“, озаглавена „Как да избегнем трагедията на великодържавната политика“.
В нея германският лидер отбеляза, че неговата страна знае най-добре каква е цената на това светът да бъде движен от правото на силния, а не от силата на правото. Канцлерът обяви водещата роля, която Берлин смята да играе на международната сцена, припомняйки думите на съвременния германски философ Петер Слотердейк, написани наскоро, че Германия си е била взела дълга „почивка от историята“.
„Но сега навлязохме в нова, мрачна ера, характеризираща се с демонстрации на сила и великодържавна политика. Претенциите на САЩ за глобално лидерство са оспорени, а може би и пропилени. А световният ред, основан на права и правила, колкото и несъвършен да беше той, вече не съществува“, пише Мерц. „Войнственият ревизионизъм на Русия в бруталната ѝ война в Украйна е само най-яркото проявление на тази нова ера. Но претенции да бъде глобална сила има и Китай.“
Германската политика измина дълъг път до тази промяна.
Германия десетилетия наред умишлено водеше строго пацифистка политика заради тежкото историческо наследство от времето на нацизма и странеше от по-активна роля на международната арена, особено в сферата на сигурността.
В навечерието на войната в Украйна тя дори беше подложена на унищожителни критики както от Киев, така и от съюзниците, че не прави достатъчно да помогне на източноевропейската страна.
На 23 януари 2022 г., месец преди нападението на Русия, американското делово издание „Уолстрийт джърнъл“ дори излезе със статия, озаглавена „Надежден съюзник на САЩ ли е Германия? Найн“
В материала авторът Том Роган отправи тежки обвинения по адрес на Берлин, че докато повечето западни съюзници са предприели действия да помогнат на Киев и да успокоят най-уязвимите членове на НАТО, Федералната република е възприела друг подход, поставяйки руските интереси над западните.
„Берлин разкрива важна действителност: пред лицето на двете най-големи заплахи за сигурността на Америка и следвоенния световен демократичен ред – Китай и Русия – Германия вече не е надежден съюзник. За Германия евтиният газ, износът на коли за Китай и гарантирането на спокойствието на г-н Путин изглежда са по-важни от съюзническата солидарност между демокрациите“, отбеляза авторът и направи оказалата се почти пророческа прогноза, че кризата около „Украйна ще стовари тежка отговорност на плещите на Германия“.