Италианската дума „чочарка“ означава жена, произхождаща от италианската област Чочария. С това име едно време е била наричана югоизточната част на сегашната столична област Лацио.
Политикът от Демократическата партия Флориано Дела Бела, който е местен съветник от Понтедера в района на Пиза в областта Тоскана, по време на заседание на общинския съвет е използвал думата „чочарка“, за да обиди Мелони. Всъщност той е искал да използва думата „качарона“, което на римски диалект означавало креслива и груба жена или скандалджийка, но се объркал.
В пост в социалните мрежи Мелони заяви, че досега е отнесла много обиди заради външния си вид, семейството си и произхода си. Но сега един „джентълмен“ от Демократическата партия е използвал термина „чочарка“, за да я обижда. След това председателят на общинския съвет в Понтедера, който също бил демократ, се намесили и препоръчал на Дела Бела да използва език, който е уместен за ролята, която изпълнява в обществото. От разигралата се сцена излизало, че всеки, който е от областта Чочария трябва да се срамува от произхода си и че прилагателното, произхождащо от името на тази област е обидна дума, разказа Мелони.
След това тя подчерта, че тя лично се гордее да бъде наречена „чочарка“ и припомни, че Чочария е един от най-красивите, древни и невероятни райони в Италия, че е земя на поети, светци, пълководци и папи. Тя припомни, че по тези земи са родени Цицерон, папа Бонифаций Осми, Свети Тома Аквински, Гай Марий, Марчело Мастрояни, Виторио де Сика, Нино Манфреди и много други мъже и жени, написали историята на страната.
Мелони добави, че политици от Демократическата партия говорят за уважение към хората от народа, но техни представители сега обиждат половин милион италианци, третирайки ги като невежи и хора от втора категория. Мелони допълни, че всъщност невежи се оказват представителите на Демократическата партия.
„Чочарка“ е заглавието на романа на италианския писател Алберто Моравия за майка и нейната дъщеря, преминали през редица страдания по време на фашизма в Италия. По книгата беше заснет едноименен филм със София Лорен в главната роля, който спечели „Оскар“ за главна женска роля през 1962 г. Тогава за първи път актриса, която не говори на английски на екрана, получи престижното американско филмово отличие.