Международно учение на военни водолази за обезвреждане на невзривени боеприпаси се проведе в Унгария

Военни водолази от Белгия, Германия, Унгария и Литва взеха участие в международно учение в Будапеща за обезвреждане на невзривени боеприпаси в рамките на подготовката си за разнородни операции, предаде Асошиейтед прес. Участниците в ученията разиграха сценарии, при които провеждаха спасителни операции след инцидент с плавателен съд, спасителни акции по време на опустошително наводнение или пък операции за обезвреждане на невзривени подводни боеприпаси, останали от въоръжен конфликт, уточнява агенцията.
АП описва картината на военнослужещи от различни краища на Европа в тежко водолазно оборудване, намиращи се в осеяна с наводнени пещери каменна кариера, които се гмуркат в студената вода с фенерчета в ръка и потъват в мрака, след като се проверили, че кислородните им бутилки, плавниците и неопреновите им костюми са наред.
"Най-важно е да повишим нашите способности, да работим заедно под вода в международен екип и да опознаем взаимно оборудването си, техниките и начина си на действие", казва ръководителят на военното учение Чаба Хорват, майор от Първи полк за обезвреждане на експлозиви и речна охрана на унгарските въоръжени сили.  "Това ни помага да намерим и да обезвредим подводните боеприпаси и експлозиви, останали от военни действия", добавя той.
За втора поредна година Унгария бе домакин на десетдневното учение, което предложи на военнослужещите практическа подготовка в разнообразна среда: гмуркане на дълбочина от 24 метра в наводнени пасажи на бивша варовикова кариера и действия при мощното течение на пълноводната река Дунав.
Подобни задачи са ежедневие за унгарския полк по обезвреждане на експлозиви и речна охрана, отбелязва АП. Водолазите от него участват в около две хиляди акции годишно, за да премахват експлозиви от дъното на река Дунав и други места в Унгария. Централноевропейската страна, и по-специално нейната столица Будапеща, е била подложена на масирани бомбардировки по време на Втората световна война. След края й много от пуснатите бомби са били изхвърлени в река Дунав, за да се намали опасността за цивилните. Близо осемдесет години по-късно доста от тези експлозиви остават заседнали в речното корито.
Трайният ефект на подобни невзривени боеприпаси се усеща днес в страни, в които бушува война, като Украйна, отбелязва АП. Александър Лобов, военен инженер и минен експерт към Програмата за развитие на Организацията на обединените нации казва за новинарския канал на ООН (UN News), че към юни тази година територията на Украйна е била прочистена от 540 000 елемента от невзривени боеприпаси.
Консултативната сапьорска група - британска хуманитарна и лобистка организация, която открива, премахва и унищожава неексплодирали бомби и други муниции от места, засегнати от военен конфликт, съобщава, че "пехотни мини и невзривени боеприпаси представляват заплаха и опасност за живота на украинците за години напред".
Когато стената на язовир "Каховка" в Южна Украйна се скъса през юни, водата от най-големия водоизточник на страната заля селища и низини по течението на река Днепър.  Залети бяха минни полета, което увеличи вероятността мини и други експлозиви да бъдат отнесени в Черно море, посочва Асошиейтед прес. Подобни перспективи придават съществена важност на обучението на военните водолази в съответната среда, включително и в буйните води на река Дунав. Говорейки от плавателен съд, спуснал котва по средата на реката до Маджарския мост в близост до Будапеща, майор Хорват обяснява, че условията там правят откриването и премахването на боеприпасите особено предизвикателство.
"Тук имаме голям приток на вода, течението е силно, видимостта е много слаба - не се вижда на разстояние между десет сантиметра и един метър", казва той. "Изключително трудно е да се гмуркаш в пълноводна река със силно течение", посочва майорът.
Силата на течението на река Дунав при Будапеща, средно от 2300 кубически метра на секунда, прави от втората най-голяма река в Европа идеален тренировъчен терен за подготовка на водолази в екстремни условия, най-вече когато те не могат да отработят подобни операции в своите собствени страни.
АП отбелязва, че белгийските военни водолази са били екипирани с жилетки с оловни плочи за тежести, и ботуши с метал, които да ги държат на речното дъно при силното течение. При гмуркането без кислородни бутилки в бързо течаща вода те са носили тежки метални скафандри, свързани с маркуч за подаване на кислород от плавателния съд. "Можеш да почувстваш течението, да го почувстваш с цялото си същество, и трябва доста да се бориш, за да изплуваш на повърхността", казва старши сержант Томи Лефлер, спасителен водолаз от белгийския Единадесети инженерен батальон, който взе участие в ученията. "Това не е нещо, което сме свикнали да правим в Белгия", добавя той.
Старши офицер Ласло Тьорьок, единственият унгарски водолаз с майсторски лиценз, заявява, че подлагането на водолазите на толкова трудни тренировъчни изпитания ще им помогне да поддържат нужната концентрация и спокойствие, когато се наложи да участват в реални операции.
"Работи се за психическата подготовка на водолазите, която е изключително важна, за да бъдат те във всеки един момент спокойни и трезвомислещи", казва Тьорьок.