Мигрантите във Виена не гласуват еднозначно, сочат статистически данни

Около 264 000 от имащите право на глас на местните избори във Виена на 27 април са родени в чужбина, сочат данните на Австрийската статистическа служба. Политическите възгледи на хората с мигрантско потекло не са постоянни и могат да се променят с времето "както на всички останали“, обществото става "все по-постмигрантско“, обяснява в интервю за телевизионното предаване "Виена днес“ Еврим Ершан Акилич, изследователка в Центъра за документация на австрийската съпротива. "В условията на демокрация е нормално хората да променят политическите си възгледи.“
По данни на Статистическата служба на Австрия през 2024 година във Виена живеят средно около 264 600 души с австрийско гражданство и мигрантски произход на възраст 16 и повече години, чиито родители са родени в чужбина. Институтът Foresight добавя: „Ако включите миграцията вътре в страната, около 500 000 избиратели с право на глас имат миграционна история, което е почти половината (от броя на избирателите - бел.ред.)“
На изборите във Виена през 2020 година Австрийската социалдемократическа партия /АСДП/ е на първо място сред избирателите с мигрантски корени с 49 процента, следвана от Зелените и Австрийската народна партия (по 15 процента), НЕОС получава седем процента, а Австрийската партия на свободата - четири процента. Според анализа на Института за прогнозиране най-важните въпроси през 2020 година след КОВИД са били работното място и икономическото положение, следвани от образованието и училищата.
Въпреки че мнозина традиционно гласуват за партии, които защитават проимигрантски позиции, според експертката се наблюдава и все по-голяма политическа диверсификация. Интересите и идентичността на общностите се променят. Това е и причината, поради която не всички хора с мигрантски произход автоматично гласуват за леви партии.
"Един предприемач естествено има по-различни очаквания от Виена, отколкото една самотна жена. Така че за самотната майка, грижата за децата или жилището може да играе важна роля. А за предприемача важни са намаляване на бюрокрацията и данъците“, казва тя.
"Тези, които работят тук, спазват правилата и наистина организират живота си тук, се чувстват застрашени и от другите, които не искат да се интегрират и често влизат в конфликт с обществото“, коментира Акилич. Експерката говори за чувството на заплаха, което добре интегрираните мигранти изпитват към онези, които не желаят да се интегрират. Според Акилич това е причината, поради която Австрийската партия на свободата (АПС) в момента се опитва да се обърне към турската общност.
Мигрантите от турски произход живеят във Виена от около 60 години – и техните политически интереси непрекъснато се променят. „Това означава, че са развили и други интереси. И в зависимост от тях естествено се променят и техните политически възгледи. В края на краищата, ние живеем в демократична държава. В една демокрация е нормално хората да променят политическите си възгледи“, казва експертът.
„АПС е разработила целенасочена стратегия по отношение на турската общност, за да спечели гласове“, обяснява Акилич. С помощта на реклами на турски език в съответните медии партията набляга на консервативните ценности, за да получи одобрението на определени групи. 
В посланията на турски език тя е представена като партия, която "се бори с престъпността“ и се застъпва за "правата на трудолюбивите и честни мигранти“. Основен елемент е разказът за "добрите мюсюлмани“ срещу "лошите мюсюлмани“. Тази стратегия не е нова: "Тя започна с Хайнц-Кристиан Щрахе в сръбската общност. Сега мюсюлманите, които не се интегрират, са критикувани, докато "добрите мюсюлмани“ искат да им бъде обърнато внимание.“ АПС действа "много прагматично и стратегически“.
Въпреки че в миналото АСДП е имала силни връзки с общността на мигрантите, особено с тези от турски произход, които живеят в Австрия от 60-те години на миналия век, тези събития поставят партията пред нови предизвикателства. Нейните политически позиции и работа с мигрантите ще трябва да бъдат предефинирани, за да достигнат до променящия се електорат и да запазят политическата си значимост в тази общност.
Акилич подчертава необходимостта от реалистичен и диференциран подход, който да отразява разнообразието и сложността на мигрантското общество и призовава за политика, която не се фокусира само върху идеологиите, а се занимава и с действителните нужди и реалности в живота на мигрантите.