Дискусиите в централата на НАТО бяха засенчени от темата за коментарите на бившия президент на Съединените щати Доналд Тръмп, който в събота заяви пред свои поддръжници на предизборен митинг в щата Южна Каролина, че би "насърчил" Русия "да прави каквото си иска" със страните от НАТО, които не отделят достатъчно пари за отбрана.
Тъй като всички останали страни освен САЩ са подложени на засилен контрол, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изтъкна усилията за изпълнение на ангажимента за отделянето на 2 процента от БВП за отбрана и преди срещата съобщи за "безпрецедентно увеличение от 11 процента при европейските съюзници и Канада" на разходите за отбрана.
С думите си на предизборния митинг Тръмп постави под въпрос основния принцип на алианса - че нападението срещу един съюзник е нападение срещу всички (чл. 5 от Вашингтонския договор) - някои политици призоваха европейските страни за да проучат възможностите за развитие на собствени способности за ядрено възпиране.
Столтенберг предупреди срещу подобен ход, като подчерта, че съществуващата ядрена възпираща сила на НАТО се основава на "договорени процедури за командване", включващи американски ядрени оръжия и други съюзници от НАТО, които осигуряват транспорт и логистика.
Миналата година членовете на алианса се ангажираха с отделянето на минимум 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, след като руската война в Украйна се разрасна и обхвана цялата страна.
В дневния ред на срещата е включена и темата за присъединяването на Швеция към НАТО, което се бави поради неуспеха на унгарския парламент да ратифицира решението, отбелязва ДПА.