В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп изненада света със съобщението, че отлага с пет дни ударите по стратегически ирански енергийни обекти, и добави, че в момента в Техеран е в ход смяна на режима, като Вашингтон преговарял с „многоуважаван човек от висшия ешелон“, посочва Франс прес.
Този човек обаче по думите на стопанина на Белия дом не е новият върховен лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей, който наследи бившия първи човек в държавата, баща си Али, убит още в първия ден на войната.
След ликвидирането миналата седмица и на секретаря на Съвета за национална сигурност Али Лариджани (който фактически ръководеше целия апарат за сигурност), вниманието се насочи към председателя на Меджлиса, иранския парламент, Мохамад Багер Галибаф (изписван и като Мохамад Бакер Калибаф), който е един от малкото оцелели дотук представители на управляващите кръгове в Ислямската република.
Но Тръмп не пожела да уточни с кого преговарят САЩ и обясни защо не иска да разкрие името му: „Не искам да го убият!“
ВИСШАТА ПЕТОРКА
На описанието, дадено от Тръмп, за „уважаван човек“, според АФП отговарят най-общо петима души от сегашното ръководство на Иран.
Според анализатори най-вероятният събеседник на Вашингтон е именно Галибаф, тъй като по тяхно мнение след ликвидирането на Хаменей и Лариджани и с оглед на това, че новият върховен лидер аятолах Моджтаба Хаменей избягва всякакви обществени изяви, парламентарният шеф практически е поел ролята на военновременен лидер на Иран.
Галибаф е част от „номенклатурата“ на Ислямската република. За 30-те му години в системата кариерата му е преминала както в гражданската, така и във военната сфера и е заемал редица висши постове като началник на Въздушно-космическите сили на елитния ирански Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), шеф на столичната полиция, кмет на Техеран, а сега и председател на Меджлиса.
Друга авторитетна фигура е президентът Масуд Пезешкиан, който е смятан за представител на умереното крило на управляващия елит. Звездата му изгря през 2024 г. след хеликоптерната катастрофа в Западен Иран, при която загина предшественикът му Ебрахим Раиси. Но по законите на местната политическа действителност президентът няма особена власт, тъй като човекът, който има последната дума по всички въпроси, е върховният лидер.
Пезешкиан се опита да се представи като човек от народа, правейки си селфита с привърженици и включвайки се в масова демонстрация по улиците на Техеран по случай Деня на Ал Кудс (Денят на Йерусалим), ежегодно митинг-шествие в подкрепа на палестинците. В същата проява взе участие и Лариджани, убит само няколко дни по-късно, отбелязва АФП.
Външният министър Абас Арагчи е дългогодишен дипломат, който зае поста си, след като предшественикът му Хосейн Амир Абдолахиан намери смъртта си в същата катастрофа, в която загина и Раиси. Арагчи участваше заедно с американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф в безрезултатните преговори с оманско посредничество преди войната, които не успяха да предотвратят избухването ѝ.
Вестник „Ню Йорк таймс“ вчера съобщи, като се позова на неназовани източници от официалните среди в Иран и САЩ, че през последните дни е имало „пряка комуникация“ между Арагчи и Уиткоф, която според иранските представители „по същество е имала за цел да сондира почвата за намаляване на напрежението“.
Арагчи е доктор по политически науки от Кентския университет и ревностно защитава позициите на Ислямската република, включително в интервюта за западни медии. Но постът на външен министър не е чак толкова високопоставен, за да е той събеседникът на Тръмп, отбелязва АФП.
Бившият министър на вътрешните работи и отбраната ген. Ахмад Вахиди е третият за последната година командир на КГИР, идеологическата армия на режима. Той наследи ген. Мохамад Пакпур, който беше убит още в първия ден на войната и който, от своя страна, замени ген. Хосейн Салами, убит в 12-дневната война на Израел срещу Иран през юни миналата година. Възможно е именно за това Вахиди да страни от публичното внимание.
Откакто избухна сегашната война, той е правил само едно изявление – на 19 март, за да изрази съболезнования за смъртта при въздушен удар на командира на паравоенните сили „Басидж“ ген. Голамреза Солеймани.
И последният от петорката е ген. Есмаил Гаани (или Каани), изключително загадъчна фигура, за която не се знае почти нищо. Той е началник на „Кудс“, подразделението за задгранични операции на КГИР. Гаани зае поста, след като през 2020 г. САЩ ликвидираха предшественика му ген. Касем Солеймани при въздушен удар в Ирак. През юни миналата година се появи информация, че е убит, но впоследствие се оказа, че не е така.
Местонахождението му и досега е неизвестно, а в медиите дори имаше спекулации, че е изпаднал в немилост заради пробива в разузнавателната сфера, довел миналата година до ликвидирането на лидера на проиранското ливанско шиитско движение „Хизбула“ шейх Хасан Насралла. На 20 март държавните медии в Иран разпространиха първо послание от негово име, в което той казва, че враговете на Ислямската република „скоро ще претърпят позорно поражение“.
КОЙ УПРАВЛЯВА ИРАН В МОМЕНТА
От свалянето на шаха от Ислямската република през 1979 г., властта в Иран държи върховният лидер, който е духовно лице с титлата аятолах (титла, подобна на кардинал от Римската курия или митрополит от светия синод на православните църкви).
След ликвидирането на 86-годишния Али Хаменей поста зае 56-годишният му син Моджтаба, който също е енигматична фигура. Той отдавна бе сочен за претендент за върховен лидер, макар никога да не е заемал ръководна длъжност. Хаменей-младши е свързан с КГИР. Като върховен лидер сега той е начело на въоръжените сили и всички решения за ядрената програма минават през него.
Но според някои той в момента не упражнява никаква власт. „Не съм сигурен кой в момента управлява Иран“, каза на пресконференция миналия четвъртък израелският премиер Бенямин Нетаняху. „Моджтаба, новият аятолах, досега нито веднъж не си е показал лицето. Вие виждали ли сте го? Ние не сме и не можем да потвърдим какво точно става там.“
Според американски и израелски представители Моджтаба е бил ранен при удара, при който загинаха баща му Али и съпругата на Моджтаба Захра Хадад Адел. „В момента командно-контролната структура на Иран е в смут.“
Бурджу Йозчелик, експерт от Кралския институт на обединените въоръжени сили (РУСИ), британски мозъчен тръст, смята, че премахването на много от фигурите във висшето ръководство на иранската теокрация неминуемо ще промени системата – но промяната ще бъде бавна и постепенна. „Има значение кой е начело, а загубата на хора с ключово значение за вземането на решенията в политиката, разузнаването, вътрешната сигурност и армията ще доведе до коренни преобразования“, добави той.
Но според много други анализатори в момента в Иран парадът се командва от КГИР. „Сега държавата това е Революционната гвардия“, каза Али Ваез, експерт по Иран в мозъчния тръст "Международната кризисна група". Преди войната гражданското ръководство беше „изцяло сервилно“ към върховния лидер, а Гвардията беше фактор номер две във властта.
Но сега при положение че стария Хаменей го няма, а синът му не притежава същия авторитет като баща си, „фактически страната се управлява от Революционната гвардия“.
КГИР се създава след революцията, а целта на това формирование е да пази управлението на шиитските духовници. По-късно ролята на Гвардията е вписана в конституцията и тя действа самостоятелно от редовната армия на Иран. Именно КГИР стои зад така наречената Ос на съпротивата срещу САЩ и Израел, която включваше Сирия на бившия президент Башар Асад, ливанското шиитско движение „Хизбула“, йеменските шиитски бунтовници хуси и други военизирани групировки в региона.
В началото на войната Арагчи намекна, че въоръжените сили са останали извън контрола на централното правителство. „Нашите военни подразделения по същество са независими и донякъде изолирани, действайки по инструкции – нали разбирате, предварително зададени инструкции“, каза министърът пред „Ал Джазира“ на 1 март. Притиснат от журналиста на телевизията да коментира защо Иран атакува съседите си от Залива – дори и Оман, който е посредничил – първият дипломат на Техеран отговори: „Това, което се случи в Оман, не беше наш избор. Вече казахме на армията, на въоръжените сили да внимават какви цели набелязват.“
ЩЕ СЕ ПОЯВИ ЛИ ИРАНСКИЯТ ГОРБАЧОВ
Али Хаменей водеше политика на запълване на иранските институции с лоялни хора от своя апарат по начин, много сходен с този, по който съветската компартия използва своите партийни секретари и комисари по места, за да разширява и поддържа властта си, пише сп. „Форин полиси“.
Винаги имайки едно на ум как се разпада бившият Съветски съюз, Хаменей беше нащрек срещу появата на някой потенциален „Михаил Горбачов сред аятоласите“, който може да опита да реформира системата отвътре и да я отвори към Запада. Всички подобни елементи бяха маргинализирани или подлагани на чистки. Затова сега, когато Хаменей вече го няма, бъдещето на режима е поставено под сериозно съмнение, отбелязва изданието.
Други анализатори като Ваез отбелязват, че Иран все пак е бил подготвен отдавна за сегашния момент и системата разполага с още много нива надолу. „Според мен САЩ и Израел се подведоха по собствената си риторика, че Иран прилича по структура на терористична организация – премахваш лидера, после първия и втория политически ешелон, и това е всичко, системата е свършена“, каза той. „Но това не е така. Това е държава, тя има много нива на управление.“