Мнозинството в Молдова подкрепя европейската ориентация, но има и разочарование, свързано с темпото на реформите, заяви за БТА Михай Исак

Резултатът от парламентарните избори на 28 септември показа, че мнозинството от гражданите на Молдова подкрепя европейската интеграция, но има и разочарование, свързано с темпото на реформите, заяви в интервю за БТА политическият анализатор Михай Исак. 
„Фактът, че Партията на действието и солидарността (ПДС) остана водещата политическа сила, потвърждава подкрепата за по-тесни връзки с Европейския съюз и за политическа стабилност в регион, белязан от несигурност и външен натиск. Това бе избор в полза на стабилността и предвидимостта“, коментира Михай Исак, който е роден в Букурещ, но семейството му има корени в северната част на Молдова.
Михай Исак участва в Кишинев в няколко радио и телевизионни медийни проекта и координира дейността на информационна агенция „Карадениз Прес“, която обхваща по-широкия регион на Черно море.
Пред БТА той коментира резултатите от парламентарните избори, на които проевропейската Партия на действието и солидарността (ПДС), основана от президентката Мая Санду, спечели мнозинство от гласовете (50,2 процента). Според предварителните резултати, обявени от Централната избирателна комисия, ПДС ще разполага в новия парламент с по-малко мандати в сравнение с предишните избори през 2021 г., след които разполагаше с мнозинство от 63 депутати в 101-местния парламент.
„Резултатът показва, че ПДС остава основната политическа сила в Република Молдова и че избирателите са й дали нов мандат да продължи по европейския път“, посочи Михай Исак. 
Въпреки това, по думите му, спадът в броя на гласовете показва естествена ерозия на политическия капитал, натрупан през 2021 г., на фона на изразходване във властта, множество кризи, руски хибридни операции и опозиция, която е успяла да мобилизира недоволни слоеве от населението. 
„ПДС успя да избегне сценарий на загуба на властта, но навлезе в по-сложна фаза на управление“, смята анализаторът.
Според него намаляването на броя на спечелените мандати показва, че макар мнозинството от молдовците да подкрепя европейската ориентация, съществуват и разочарования, свързани с темпото на реформите, разходите за живот и способността на правителството да постигне незабавни резултати. 
„Много проевропейски настроени избиратели останаха лоялни, но някои избраха да не гласуват или да дадат гласа си на опозиционни партии. По този начин успехът е относителен“, коментира Исак и посочи, че резултатът е едно „предупреждение“ към правителството. 
Анализаторът обобщи ситуацията по следния начин: „Партията на действието и солидарността все още има стратегическа подкрепа за европейската интеграция, но вече не се радва на същия ентусиазъм сред населението, както през 2021 г.“.
Според него отсега нататък ПДС ще трябва да управлява по-прагматично, с повече социален диалог и внимание към ежедневните проблеми, за да избегне още по-голяма загуба на доверие в следващите години. 
„Този резултат отразява предпочитанията на електората към проекта за европейска интеграция, а не строго към ПДС“, коментира Михай Исак.
Анализаторът посочи, че „гражданите искат не само европейска ориентация на хартия, но и конкретни резултати в ежедневието си: по-високи заплати, по-ниски цени и борба с корупцията на местно равнище“. 
„Увеличаването на дела на опозицията в гласовете означава, че молдовското общество остава фрагментирано и критично. По този начин посланието на избирателите е двойно: подкрепа за европейския проект, но и ясно искане за по-голяма ефективност и прозрачност на правителството“, смята Исак. 
Според предварителните резултати от изборите в неделя в новия парламент ще влязат общо три партии и две коалиции. ПДС с неформален лидер Мая Санду получи най-много гласове (50,2 процента), опозиционният Патриотичен блок, съставен от четири проруски партии, събра 24,18 процента от гласовете, блокът "Алтернатива" получи 7,96 процента, "Нашата партия" на Ренато Усатъй събра 6,2 процента, а Партия "Демокрация вкъщи" прескочи предизборния праг с 5,62 на сто, показват данните от 100 процента обработени протоколи.
„Молдовците показаха, че са наясно с геополитическите залози, но и с вътрешните си нужди, и че искат баланс между стратегическата посока и решенията на ежедневните проблеми“, отбеляза пред БТА политическият анализатор.
Михай Исак смята, че най-голямото предизвикателство в бъдеще ще бъде управлението на процеса на европейска интеграция, като същевременно се запази вътрешното единство и независимост в условията на „реимпериализация“ на външната политика на Руската федерация. 
Той напомни, че преговорите с Брюксел за присъединяване ще изискват трудни реформи, особено в секторите на правосъдието и администрацията. Това, по думите му, "ще породи съпротива от страна на определени групи по интереси и ще изисква ефективна комуникация, за да се поддържа обществената подкрепа“.
Друго голямо предизвикателство, според Михай Исак, е свързано с геополитическия контекст. 
„Русия ще продължи да оказва натиск чрез политически, икономически и пропагандни инструменти, като се възползва от вътрешни уязвимости като регионите Гагаузия и Приднестровие. В този контекст енергийната сигурност и информационната устойчивост стават стратегически приоритети“, посочи Исак.
Според него във вътрешен план ПДС и правителството трябва да реагират бързо на социалните очаквания, а именно борба с бедността, инвестиции в инфраструктурата, засилване на реформите и модернизиране на публичните услуги. 
„Ако тези въпроси не бъдат решени с ясни и видими решения, съществува риск подкрепата на населението за европейската интеграция да бъде подкопана от неудовлетвореността от ежедневието при следващите избори“, предупреди той.