Гросу подчерта, че настоящият механизъм за уреждане, включващ Русия и Украйна като посредници, е неработещ и неуместен след началото на руската агресия в Украйна. Служителят посочи, че форматът, в който един посредник атакува друг, вече не може да доведе до заслужаващ доверие диалог.
„Този формат е мъртъв. От една страна Русия е агресор, нахлул в Украйна – другия участник в преговорите. От друга страна форматът се доказа като неефективен дори преди 2022 г., проваляйки се в доставянето на осезаеми резултатите от създаването си“, заяви Гросу.
Настояването на Москва и Тираспол за подновяване на рамката „5+2“ не е нищо повече от опит за запазване на статуквото в полза на сепаратисткия режим, отбеляза председателят на парламента.
„Нервността в Тираспол разкрива сложната ситуация, в която се намира режимът, който е загубил лостовете за контрол, които някога притежаваше“, допълни той.
Председателят обясни, че режимът в Тираспол се сблъсква със систематична криза, поради отслабването на двата основни стълба, които го подкрепят три десетилетия.
Гросу посочи, че епохата на „безплатния газ“ приключва и, че офшорните схеми, които все още поддържат консумацията, стават все по-неустойчиви. Този енергиен натиск е довел до големи забавяния в заплатите в региона.
На второ място нелегалното присъствие на руските войски остава основен проблем за сигурността, като призова тази сила да не се бърка с миротворческа мисия, като според него единствено е довела до замразяване на конфликта.
Докато форматът „1+1“ остава единственият действащ канал по техническите и хуманитарните въпроси (като образованието и енергийната ефективност), Гросу говори за нуждата от нова рамка за политическо уреждане. Този бъдещ формат трябва да включва геополитически актьори, които подкрепят териториалната цялост на Молдова като Румъния, Украйна, ЕС и САЩ.
Служителят приветства „смелите методи“ на вицепремиера за реинтеграция Валериу Кивери по отношение на интеграцията на образователната система на левия бряг на Днестър в националната и европейската система.
Вчерашната среща в офиса на ОССЕ в Тираспол се проведе след подновяването на преговорите във формат „1+1“ през февруари, следвайки продължила повече от година пауза. Кишинев остава категорично на позиция, че уреждането на спора може да се постигне единствено чрез диалог и практически мерки в полза на гражданите.
Форматът „1+1“ по уреждането на приднестровския спор включва преки преговори между главните преговарящи от Кишинев и Тираспол. Диалогът цели да разреши настоящите въпроси, включително социалните, икономическите и образователните. Русия призова към най-бързо възможно подновяване на преговорите във формат „5+2“.
„Русия се застъпва постоянно за скорошно и безусловно подновяване на формата „5+2“, единственият признат и ефективен механизъм за разрешаване на конфликта. Въпреки това, поради позицията на Кишинев, а по-късно и на Киев, форматът е неактивен от 2019 г. Срещите между политическите представители на Кишинев и Тираспол във формат „1+1“ се оказаха недостатъчни за постигане на решение“, заяви руският заместник-министър на външните работи Михаил Галузин в интервю за в. „Известия“.
Според него форматът „5+2“ има необходимите правомощия и се радва на международно признание. „Тираспол никога не е отказвал диалог с Кишинев за обсъждане на практическите въпроси в интерес и на двете страни“, подчерта той.
Форматът „5+2“ включва Молдова, Приднестровието, ОССЕ, Русия, Украйна и наблюдатели от САЩ и ЕС.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)