МОЛДПРЕС: Президентът на Молдова призова за модернизиране на медийното законодателство

Президентът на Молдова Мая Санду заяви, че Молдова спешно се нуждае от модерна законодателна рамка, способна да противодейства на новите форми на манипулация и информационни атаки, предаде молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС.
Тя направи това изявление на Медийния форум, който се проведе днес в Кишинев. „Вече не можем да защитаваме демокрацията с инструменти отпреди десетилетия“, заяви Санду и призова медиите, експертите и институциите активно да участват в разработването на правила, адаптирани към съвременните реалности.
Снаду подчерта ключовата роля на пресата в защитата на демокрацията през последните години, като отбеляза зрелостта и устойчивостта, проявени от медиите, въпреки намалените програми за подкрепа на свободната журналистика. Президентът предупреди, че заплахите за информационното пространство ще стават все по-агресивни в следващите години.
„По света битката за демокрацията няма да се води само на избори и в институциите, а до голяма степен в информационното пространство. Тя може да се окаже най-трудната битка на нашето поколение. Манипулация, технологии, позволяващи почти съвършени фалшификации, координирани атаки срещу общественото доверие, пропаганда, финансирана от враждебни актьори и разпространявана чрез фалшиви профили - всичко това представлява сложен арсенал, който създава изключително нестабилна информационна среда. В този контекст обемът и агресивността на дезинформацията могат да надминат всичко, което сме виждали досега. Имитации, създадени чрез изкуствен интелект, или измислени псевдореалности вече не са теоретични рискове, а често използвани средства срещу нас, и то с още по-голяма сила. Ако не признаем това, не се подготвим и не обединим усилията си, демокрацията е в опасност да бъде победена от лъжата и манипулацията. Нашите вътрешни проблеми усилват рисковете. В медийна среда с ограничени ресурси изкушението да се жертва анализът за сметка на бързината или видимостта е голямо. Затова решенията трябва да се търсят чрез сътрудничество, ефективност и професионализация. Предвид тези реалности модернизирането на законодателството е наложително. Нужни са ясни правила за онлайн пространството, стандарти за прозрачност и отчетност. Новите форми на манипулация трябва да бъдат санкционирани,“ каза Санду.
Държавният глава призова редакциите да си сътрудничат, за да укрепят капацитета си, като подчерта, че споделянето на ресурси и съвместните проекти могат да бъдат ефективни решения. Президентът акцентира и върху необходимостта журналистите да развиват експертиза в европейските въпроси, за да обясняват на обществото процеса на европейска интеграция точно и задълбочено.
„И вече три години на Медийния форум се връщам към тази идея, защото остава ключова: европейската интеграция - най-важният проект на страната - не може да бъде обясняван единствено от държавните институции. Важно е и медиите да разбират задълбочено европейските механизми, да анализират документите и да превеждат всяка стъпка от този път на обществото. Затова насърчавам редакциите да развиват експертиза в европейските въпроси и да осигуряват журналистическо присъствие в Брюксел. Когато индивидуалните ресурси не го позволяват, редакциите могат да създават общи екипи или да работят чрез съвместни кореспонденти,“ добави Санду.
Президентът призова и образователните институции да приемат обучението на журналисти като споделена отговорност, като отново подчерта нуждата медийното образование да бъде въведено в училищата като средство за защита срещу манипулации.
В заключение Мая Санду подчерта, че въпреки че битката срещу пропагандата е неравна, пресата и обществото имат едно ключово предимство: истината. Тя призова участниците да използват форума, за да намерят решения за укрепване на устойчивостта на обществото, и съобщи, че новият план за резилиентност, одобрен от Съвета за национална сигурност, ще предложи нови възможности за укрепване на информационното пространство.
На форума присъства и посланикът на Европейския съюз в Кишинев Ивона Пиорко, която заяви, че пресата в Молдова остава „важен демократичен партньор, допринасящ за доброто и прозрачно управление.“ Тя благодари на организаторите за това, че поставят важни теми като новите технологии и предизвикателствата пред медийните политики, подчертавайки, че дискусиите „ще подкрепят развитието на медийната среда в Молдова“.
Европейският дипломат отбеляза отдадеността на журналистите, особено тези от регионите, които са пътували с часове, за да присъстват на дебатите, и отново подчерта значението на обясняването на европейската интеграция във всички части на страната. Пиорко спомена и срещи с молдовски журналисти в Брюксел, чрез които им се предоставя директен достъп до информация и точна представа за етапите на присъединяване към ЕС.
В десетото издание на двудневния Медиа форум в Република Молдова участват над 200 журналисти, медийни експерти, ръководители на медии, преподаватели, студенти и представители на професионални организации. Събитието се провежда в Кишинев под егидата на Прессовета.
Форумът беше открит от председателя на Прессъвета Виорика Захария, която отбеляза, че и до днес нов медиен закон не е приет, а опасностите за журналистите остават високи. Тя призова държавните институции да бъдат по-ефективни в разследването на заплахите, включително в онлайн среда.
Програмата на изданието за 2025 г. включва шест дискусионни панела по ключови медийни теми: законодателни приоритети в контекста на европейската интеграция; влиянието на технологичните гиганти върху свободата на пресата; вредни външни влияния в информационното пространство; развитие и предизвикателства на рекламния пазар; професионално обучение на журналисти; устойчивост на независимите медии и международна подкрепа.
Предвидени са и три практически работилници, посветени на популяризирането на журналистическо съдържание в социалните мрежи, използването на инструменти с изкуствен интелект и защитата на журналистите от онлайн атаки.
Във форума участват представители на парламентарната медийна комисия, няколко министерства, Аудиовизуалния съвет, Централната избирателна комисия, Центъра за стратегическа комуникация и противодействие на дезинформацията, университети, както и чуждестранни дипломати, донори и международни организации.
Сред международните експерти присъстват Юлия Хаас (ОССЕ), Ян Лублински (ДВ Академия), Анна Похребна („Суспилне“, Украйна), Мариан Фогел (MiCT, Германия), Атила Биро („Контекст.ро", Румъния), Яспер Стайнлайн („Дойче Веле", Германия) и Мария Леонова (медиен консултант от Украйна).
Традиционно ще бъдат връчени Националната награда за журналистическа етика и деонтология и наградите от конкурса „Журналистически разследвания на годината“.
Участниците ще подготвят финална резолюция с препоръки и искания към властите и медийната общност. Документът ще бъде изпратен до националните институции и международните организации, които следят демократичното развитие на Република Молдова.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)