Може ли „финландизацията“ да бъде работещо решение за конфликта в Украйна

В рамките на американските и европейските усилия за договаряне на край на войната на Русия срещу Украйна Киев е под постоянен натиск да се съгласи на териториални отстъпки. В последно време разискванията в тази посока се съсредоточиха върху прецедент от историята, довел до мир с Москва след споразумение да ѝ се отстъпят територии: примирието от 1944 г. между Финландия и Съветския съюз, сключено след две последователни войни между двете съседки. Хелзинки се съгласява завинаги да отстъпи значителни територии и така Финландия повече никога не е нападана от Москва, пише сп. „Форин полиси“.
През последните дни този пример отново зае централно място в дебатите по въпроса. Финландският президент Александър Стуб го даде в интервю за сп. „Икономист“, рекламирайки го като позитивен исторически прецедент. Същевременно на ежегодната международна конференция „Ялтенска европейска стратегия“, организирана в края на миналата седмица от Фондацията „Виктор Пинчук“ в Киев, влиятелният историк Нийл Фъргюсън също похвали "финландизацията" пред аудиторията от елитни представители от сферата на сигурността.
ПРЕДИСТОРИЯТА
Съветско-германският договор за ненападение от 1939 г. , наричан също Пакт Молотов – Рибентроп, предвижда двете сили СССР и нацистка Германия да си поделят Източна Европа, като за Финландия е отредено място в съветската сфера на влияние. Когато в съответствие с тези договорености, в края на ноември същата година съветските сили нахлуват на финландска земя финландците успяват да отблъснат нападението и така да избегнат отредената им от съветския ръководител Йосиф Сталин съдба. Впоследствие през 1944 г. (Финландия е съюзник на Германия във Втората световна война) Хелзинки подписва Московското примирие, с което се съгласява да отстъпи на СССР около 12% от територията си, с което си осигурява мир и самостоятелност, припомня "Форин полиси".
НЕУМЕСТНИ ПАРАЛЕЛИ
Паралелите с Украйна обаче свършват дотук, отбелязва „Форин полиси“. Между ситуацията на двете страни има съществени разлики, които се изразяват в следното: първо, за разлика от Украйна Финландия е по-малка страна с периферен стратегически интерес за Москва. Второ, за разлика от Финландия през 1944 г. Украйна в момента е единственият фокус на руските военни усилия. През 1944 г. Москва наистина желае край на войната, а днешното руско ръководство не крие апетитите си да завладее още територии в Украйна и на други места, отбелязва „Форин полиси“.
Друга отлика между двете страни е, че Украйна заема изключително важно, дори митологично място в разбиранията на руснаците за техния имперски проект. Още по царско време Русия никога не е поставяла под съмнение съществуването на финландска нация, език и култура – а в случая с Украйна е точно обратното. Независима Финландия никога не е била пречка за съветските амбиции на други места, а самостоятелна Украйна е тежък удар по амбициите на Русия да възстанови империята си от съветско време, коментира изданието.
Тоест финландският модел може и да е приложим за Украйна – но само с две важни уговорки. Финландците са оставени да живеят на мира, защото страната им не заема централното място в геополитическата стратегия на Кремъл – нещо, което не може да се каже за днешна Украйна. Затова ако Украйна иска да живее по финландския модел, то тогава трябва да бъдат налице две много важни предпоставки - силна и добре въоръжена украинска армия и дългосрочна подкрепа и надеждни гаранции за сигурността ѝ от страна на Запада, пише „Форин полиси“.
По време на Студената война Финландия официално е неутрална, но тя оцелява благодарение на комбинация от геополитически контекст и добрата си подготвеност да се отбранява. Страната всъщност през цялото време не е приятелски настроена към СССР и поддържа голяма и добре въоръжена наборна армия, която е в постоянна готовност да отрази евентуално съветско нападение. Същевременно Москва не спира с усилията си да си осигури идването на власт на приятелски настроено правителство в Хелзинки чрез изборна намеса, подкрепа за местните комунисти, предизвикване на работнически стачки и улични протести – това, което днес се нарича с термина „хибридна война“.
Кремъл несъмнено ще приложи същите усилия и срещу Украйна след сключването на примирие, а и положението на Киев не бива да се разглежда извън контекста на цялостната европейска сигурност и в частност на сигурността на Полша и балтийските страни. Затова финландският сценарий трябва да послужи по-скоро като предупреждение, отколкото като желан вариант за Украйна и Европа, отбелязва „Форин полиси“.
САМИТЕ ФИНЛАНДЦИ СЕ ОТКАЗАХА ОТ "ФИНЛАНДИЗАЦИЯТА"
В свой анализ Атлантическият съвет, американски мозъчен тръст, също отбелязва, че вариантът с неутралитет на Украйна от финландски тип е неработещ, въпреки че определени кръгове във Вашингтон, включително в правителството на президента Доналд Тръмп го смятат за сполучлив.
Подобно на „Форин полиси“ наблюдателите от Съвета заключават, че по време на Студената война СССР е фокусиран по-скоро върху геополитическото съревнование със Запада, докато вниманието на днешна Русия е изцяло съсредоточено върху Украйна.
Но най-тежката присъда за "финландизацията" идва от самите финландци, отбелязва мозъчният тръст. Веднага след разпадането на Съветския съюз те бързо се отказват от десетилетната политика на неутралитет, като началото на този процес е поставено през 1995 г. с присъединяването към ЕС. След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Хелзинки стигна още по-далеч и подаде молба за членство в НАТО. Практически официалното приемане на Финландия в алианса през 2023 г. бе завършекът на процеса на отхвърлянето на "финландизацията".
В сходен дух в началото на годината в интервю за Ройтерс се изказа и финландският външен министър Елина Валтонен, която е представител на консервативната Национална коалиционна партия на премиера Петери Орпо.
По думите на Валтонен принудителното налагане на неутралитет на Украйна няма да реши кризата, тъй като на Москва не може да се има доверие.
„Аз съм против "финландизацията", да. Нека си кажем истината. Преди да бъде нападната от Русия, Украйна беше неутрална“, каза пред агенцията в кулоарите на Парижкия форум за мир Валтонен, чиято страна има 1300-километрова граница с Русия. „Аз не бих наложила подобно нещо на Украйна. Определено не и като безалтернативен вариант“.
По думите на финландския дипломат номер едно не бива международната общност да се съгласява с това дадена страна да използва факта, че е по-силна от друга, за да заграбва територии от нея или да отслабва суверенитета ѝ.
РУСИЯ НЕ Е СССР, УКРАЙНА НЕ Е ФИНЛАНДИЯ, А ВЛАДИМИР ПУТИН НЕ Е ЙОСИФ СТАЛИН
Фактически обсъжданите варианти за уреждане на конфликта в Украйна и бъдещето ѝ като страна са следните: „корейски“ (Украйна губи част от територията си, но остава част от Запада и преминава под негова закрила); „финландски“ (Украйна губи част от територията си, възприема политика на неутралитет с проруски оттенък и се отказва от военно сътрудничество със Запада, но запазва суверенитета си), отбелязва независимото руско издание „Москоу таймс“.
Смята се, че единственият възможен вариант е между тези два, като най-работещият би бил такъв, който е близък до „финландизацията“, тъй като Русия настоява за извънблоков статут и неутралитет на Украйна. Друг вариант, който се споменава понякога, е междинният между корейския и финландския – австрийският, или „австризацията“ (тоест малко или много балансиран неутралитет със запазване на символични въоръжени сили).
Всички тези разсъждения изхождат от логиката, че днешна Русия е същата като СССР, а Путин е същият като Сталин. Но картината, както отбелязват анализатори е по-сложна.
„Проблемът е в това, че двете страни почти няма за какво да се договарят. Липсва не само концепция за възможните договорености, но дори няма и общо разбиране за предмета на преговорите. Вашингтон и Киев говорят за уреждане на конфликта между Русия и Украйна, а Москва се стреми към уреждане на глобалния конфликт между Русия и Запада – в който конфликтът в Украйна е само един от сюжетите“, смята руският експерт Владимир Фролов, цитиран от изданието.
„Москоу таймс“ също отбелязва, че случаите с уреждането на статута на Южна Корея, Финландия и окупирана Австрия след Втората световна война не могат автоматично да бъдат пренесени върху Украйна поради простата причина, че Сталин се съгласява на мирно съвместно съществуване с тези три държави, тъй като те не заемат централно място във външната му политика, докато за руския президент Владимир Путин битката с Украйна е основният елемент от екзистенциална битка със Запада.