„Държавите членки на ЕС досега не са имали възможност да изразят позициите си по проектобюджета на ЕС за 2028-2023 г.“, заяви Тибор Наврачич на пресконференция. Министърът отбеляза, че една от основните промени в следващия проектобюджет, представен миналото лято, е, че той интегрира политиката на сближаване, общата селскостопанска политика и политиката за развитие на селските райони, както и някои други бюджетни редове в един фонд.
Днешната среща, на която присъстваха политици, отговорни за кохезионната политика, от Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Словения и Хърватия, имаше за цел да тълкува първоначалния проект на МФР и да приеме обща позиция, заяви Наврачич.
„Участниците бяха единодушни, че макар да оценяват усилията на ЕК за рационализиране и по-гъвкава следващата МФР, липсата на яснота относно целите поражда съмнения“, допълни унгарският министър.
Той заяви, че имат сериозни съмнения дали единният фонд ще отслаби основните цели, институции и гаранции на кохезионния фонд, добавяйки, че са необходими повече разговори и по-силни гаранции във връзка с проекта за МФР..
Ката Туто, председател на Европейския комитет на регионите, заяви, че политиката на сближаване на ЕС е позволила обновяването на болници, училища и пътища, изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води и метростанции, както и прилагането на екологични програми.
Тя допълни, че е всепризнато, че блокът трябва да бъде по-силен отвън и ако регионите му бъдат разделени или обезлюдени, ЕС ще отслабне отвътре.
Туто отбеляза, че държавите членки също са единодушни, че политиката на сближаване трябва да остане обвързана с конкурентоспособността. Драгош Пислару, министър на инвестициите и европейските въпроси на Румъния, заяви, че днешните разговори са важна стъпка към подобряване и разширяване на европейската политика на сближаване. Той покани участниците да продължат консултациите в Букурещ на 21 ноември.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МТИ)