Тълпи от протестиращи се събраха в центъра на Сеул за многолюдни митинги този уикенд, като те се разделиха на два лагера - участниците в единия протестираха срещу отстраняването и импийчмънта на президента Юн Сук-йол, а другите настояваха той да бъде окончателно отстранен от длъжност, след като неотдавна му бяха повдигнати обвинения в метеж, пише в. „Корея Таймс“.
В края на миналия месец прокуратурата повдигна обвинения на Юн в метеж и поиска той да бъде задържан под стража заради обявеното от президента военно положение на 3 декември, припомня вестникът. Седмица след обявяването на военното положение парламентът гласува импийчмънт на Юн, което предизвика процедура в Конституционния съд, който трябва да реши дали да възстанови правомощията на президента или окончателно да го отстрани от длъжност.
Според организаторите около 3 милиона души се бяха събрали в централната част на Сеул, развявайки корейски и американски флагове и отправяйки призиви за освобождаването на Юн на митинг срещу импийчмънта му. По неофициалната оценка на полицията обаче броят на участниците в митинга е бил 38 000 души, отбелязва „Корея Таймс“.
„Юн Сук-йол ще се върне, ако 10 милиона души се съберат на 1 март. (Ние) можем да променим всичко, независимо дали става въпрос за Конституцията или нещо друго“, заяви консервативният активист пастор Чон Куан-хун, който оглави митинга, визирайки масовото събиране, което планира за тази дата.
На друг митинг, също в центъра на Сеул, протестиращите призоваваха Конституционният съд да вземе решение за отстраняване на Юн, като според организаторите в това събитие са взели участие 100 000 души. По оценки на полицията става въпрос за 6000 души, посочва корейският вестник.
Участниците призоваха за „незабавно отстраняване“ на Юн, като същевременно разкритикуваха изпълняващия длъжността президент Чой Сан-мок, който наложи вето върху законопроект на парламента, призоваващ за разследване на Юн от специален прокурор във връзка с обявяването на военно положение.
„Нека със силата на народа да сложим окончателен край на метежа, замислен от антиконституционните сили, включително Юн Сук-йол и (управляващата) партия "Силата на народа" (СН), заяви Ким Мин Мун-джун, която оглави митинга срещу Юн.
Южна Корея е по-политически поляризирана от всякога и двете противостоящи си страни разглеждат политическата битка около импийчмънта като борба за бъдещето на нацията, коментира корейският сайт „Корея Про“.
Движението в подкрепа за Юн има силни евангелски християнски елементи, които са неразривно свързани с идеологията от епохата на Студената война, посочва британският в. „Гардиън“. Влиятелни популистки пастори като Чон Куан-хун казват на последователите си, че правото им на съпротива „замества конституцията“. Известно е, че корейското християнско лоби има значителна тежест в политическите кръгове
Исканията на евангелисткото лоби обаче се простират далеч отвъд освобождаването на техния лидер, отбелязва изданието. Лобито се бори срещу това, което възприема като широкообхватна комунистическа конспирация, твърдейки, че Северна Корея, Китай и техните предполагаеми симпатизанти - включително опозиционните партии - са проникнали в демократичните институции на Южна Корея и трябва да бъдат изкоренени.
„Президентът Юн обяви военно положение, за да разкрие изборните измами. Това беше негово конституционно право“, смята протестираща жена пред Конституционния съд в Сеул, където съдиите решават дали да отстранят президента след гласувания от парламента импийчмънт.
Този вид необосновани твърдения, някога ограничени до периферията на обществото, придобиха популярност, когато Юн ги посочи като оправдание за обявяването на военно положение през декември и за нахлуването в сградата на избирателната служба на страната, отбелязва „Гардиън“.
Ким Сео-йон, политолог от Сеулския национален университет, сравни разпространяването на твърденията за изборни измами и китайска намеса в Южна Корея с конспиративните теории за „дълбоката държава“ в САЩ.
„Крайната причина е, че самите елити ги подхранват, като открито ги изнасят в публичното пространство. Юн ясно обяви, че вярва в теорията за изборни измами, въпреки че е имал властта да ги разобличи, ако е имало някакви доказателства“, казва Ким.
Дори традиционно консервативни вестници като „Чосун Илбо“ осъждат тези конспиративни теории, но тъй като протестиращите изцяло отхвърлят информацията, отразявана в основните медии, те все по-често се обръщат за информация към крайнодесните канали в "ЮТюб", пише британският вестник.
Крайната десница в Южна Корея не е само в основата на подкрепата за Юн - тя все повече се очертава и като основната подкрепа за неговата партия, коментира „Форин Афеърс“. В резултат на това СН не може да функционира като ограничител на екстремизма, както правят консервативните партии в здравите демокрации, а продължава да засвидетелства лоялност към президента и неговите най-твърдолинейни последователи. Лидерът на партията, който публично подкрепи импийчмънта, беше сменен на 16 декември с депутат, който е верен на Юн. Малцината консервативни депутати, които гласуваха за импийчмънт на президента, също се оказаха изолирани от собствената си партия.
Експертите предупреждават, че Корея вероятно е на ръба на разрушителна поляризация, която може да представлява сериозно предизвикателство за демокрацията в страната, посочва „Корея Таймс“.
„Политическата поляризация внася разделение, като представя на обществото два привидно прости и противоречащи си избора. Обикновено тя оказва вредно въздействие върху демокрацията, тъй като разделя електората на два взаимно недоверчиви лагера“, казва Лий Сук-джон, професор по публична администрация в университета "Сонгюнгван".
„Когато обществото е разделено на „ние и те“ и нараства антипатията или дори взаимната омраза между неговите членове, взаимната толерантност и институционалната търпимост са изложени на риск“, предупреждава тя.