На западния фронт нищо ново, освен нови напрежения между Рим и Париж

Вчера по време на посещение в България председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че съюзниците на Украйна работят по изготвяне на силни гаранции за сигурността за тази страна. Това изказване беше направено две седмици след историческата среща на върха в Аляска между президентите на САЩ и Русия, посветена на темата за Украйна и на не по-малко историческата среща на върха на президента на САЩ с президента на Украйна във Вашингтон, на която присъстваха и група европейски лидери. След тези две срещи на върха, състояли се съответно на 15 и на 18 август, международната общност очакваше да има тристранна среща на върха между лидерите на Украйна, Русия или САЩ, или пък, защо не, двустранна среща на върха между лидерите на Украйна и Русия. След редица видеоконферентни срещи на върха, предшествали срещата на върха във Вашингтон между президентите на САЩ, Украйна и групата европейски лидери, се очертаха и параметрите на евентуалните гаранции за сигурността на Украйна, които би трябвало да предвиждат механизъм, подобен на този, заложен в член 5 от договора за НАТО, постановяващ, че ако една страна от Алианса бъде нападната, то другите ще й се притекат на помощ. За подобен механизъм при осигуряване на гаранциите за сигурността на Украйна заговори първа италианската премиерка Джорджа Мелони още през март, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп даде индикации, че ще остави европейците сами да осигуряват сигурността на Украйна след влизане в сила на евентуално мирно споразумение там. Тогава Мелони настоя за евроатлантическа рамка на гаранциите за сигурността на Украйна и подчерта, че САЩ трябва да бъдат приобщени по някакъв начин към тях. Нейната позиция по въпроса получи подкрепата на президента на САЩ, който категорично отхвърля идеята НАТО по някакъв начин да подсигурява сигурността на Украйна – нещо, което би било трън в очите на Русия. Тръмп отхвърля идеята и да бъдат пратени американски военни в Украйна като гаранция за сигурността. От друга страна инициаторите на „Коалицията на желаещите“ – Франция и Великобритания  - подкрепят идеята в Украйна да бъдат разположен европейски военни, които да гарантират сигурността на страната след договарянето на мир там. Всичко това показва, че изготвянето на гаранциите за сигурността на Украйна се очертава като много сложен процес, който трябва да сплоти съюзниците на Украйна, между които има диаметрално противоположни позиции по темата.
На срещата на върха във Вашингтон на 18 август от двете страни на Доналд Тръмп стояха лидерите на Италия и на Франция – Джорджа Мелони и Еманюел Макрон. Това беше възприето като индикация с кои лидери американският президент е най-близък в Европа.  Което на свой ред беше и индикация за това позицията на кои лидери вероятно би имала тежест в процеса по изготвяне на гаранциите за сигурността на Украйна. Но в хода на този сложен процес европейското единство се сблъска с препятствие – ново напрежение между Рим и Париж, обобщават италиански и френски медии, сред които АНСА, „РАИ Нюз“, „Кориере дела сера“, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи ком 24“, „Монд“, „Фигаро“ и европейската емисия на "Евронюз".
Два дни след историческата среща на върха във Вашингтон между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп в присъствието на няколко европейски лидери, италианският вицепремиер, лидерът на крайнодясната партия „Лига“ Матео Салвини, който е и министър на инфраструктурата и транспорта в кабинета на Мелони, се изказа много остро по адрес на Макрон. Коментирайки идеите на френския лидер за разполагане на европейски военни в Украйна, Салвини препоръча на Макрон да нахлузи каската, да навлече бронираната жилетка, да хване пушката и да отиде лично в Украйна. А после похвали политиката на Тръмп по отношение на Украйна, като заяви, че „неговите методи на действие може и да изглеждат резки и нетипични, но той успява там, където другите се провалят“. След което Салвини продължи с критиките към Макрон и неговите идеи, които той нарече „макронате“ (измислено понятие, съчетаващо името на Макрон и множественото число на италианската дума „идея“). Тези „макронате“, според Салвини, предвиждат да има европейски войски в Украйна, Европа да се превъоръжи и да се обременява с общи европейски заеми за купуването на ракети.
Макрон, който по това време беше на лятна ваканция в президентската резиденция в Брегансон и Мелони, която по това време беше на лятна почивка в Пулия, не коментираха изказването на Салвини. Но във френското външно министерство в Париж беше привикана италианската посланичка във Франция Емануела Д’Алесандро. Там тя чу, че подобни коментари, като тези на Салвини по адрес на Макрон, противоречат на климата на доверие и на историческите връзки между Франция и Италия, както и на неотдавнашното развитие на двустранните отношения, белязано от сближаване на позициите, особено по отношение на непоклатимата подкрепа за Украйна, отбелязват Франс прес и „РАИ Нюз“.
Не за първи път в последните месеци италианската посланичка в Париж е викана във френското външно министерство, припомнят италиански медии. Салвини често пъти нарича Макрон „подпалвач на войни“ и „бомбаджия“. А през март, когато Макрон постави началото на инициативата, наречена „Коалицията на желаещите“ заедно с британския премиер Киър Стармър и заговори за изпращане на европейски военни в Украйна като част от гаранциите за сигурността за тази страна, Салвини нарече френския лидер „луд“. Тогава френското външно министерство отново извика посланичката на Италия, за да изрази възраженията си пред нея.
Сега, ден след като посланичката пак беше извикана във френското външно министерство, Салвини продължи с нападките към Макрон. Той го нарече обидчив човек и му препоръча да избягва войнствените приказки вместо да се сърди на критиките, които му се отправят, допълва „Кориере дела сера“.
Още по време на кампанията за евроизборите миналата година всъщност Макрон заговори за първи път за възможността европейски военни да бъдат пратени в Украйна и тогава Салвини го подхвана с критики, заявявайки, че не иска съдбата му да е в ръцете на един „нестабилен тип“. Тогава Салвини добави, визирайки пак Макрон, че „когато човек прави хипотези да бомбардира и да убива в Русия, то този човек е престъпник, защото доближава света до Трета световна война“. „Ако хората предпочитат Макрон пред Марин Льо Пен (френската крайнодясна лидерка и съмишленичка на Салвини), ако предпочитат войната пред мира, тогава имаме проблем“, добави още Салвини. В миналото не веднъж той изразяваше и опасения срещу една Европа, управлявана от социалистите и от Макрон и подчертаваше доживотната си подкрепа за Льо Пен, която във Франция е основен политически противник на Макрон, посочва „РАИ Нюз“.
По повод най-новите упреци на Салвини по адрес на Макрон, други членове на италианското правителство заеха по-балансирана позиция, която обаче беше същата като тази на крайнодесния италиански лидер. Италианският вътрешен министър Матео Пиантедози заяви, че Салвини в качеството политически лидер използва понякога една много силна терминология, за да отправя силно посланията си. Италианският министър на външните работи Антонио Таяни, лидер на десноцентристката партия „Форца Италия“ и вицепремиер в кабинета на Мелони, изтъкна, че винаги се придържа към спокойния тон, защото „силата на идеите в политиката има по-голямо значение от насилието на думите“ и припомни, че във всеки случай външната политика на Италия се формулира и води от министър-председателя и министъра на външните работи. Но Таяни добави, че според него не може и да става дума за изпращане на военен персонал в Украйна, като по този начин той де факто подкрепи позицията на Салвини.
Италиански медии, изразяващи основно позициите на левицата, като „Република“ и „Стампа“, коментираха, че е трябвало Мелони веднага да се дистанцира от буреносните изказвания на вицепремиера си Салвини. Те отбелязаха, че критики срещу думите на Салвини са се чули не само от левоцентристите в Италия, но и от представители на десноцентристите, което показва и пукнатините в управляващата коалиция. Но основната разломна линия е във фронта в подкрепа на Украйна, допълниха двете издания. Подобен коментар направиха и френската емисия на „Евронюз“ и френските издания „Монд“ и „Фигаро“. Според тях новото напрежение между Рим и Париж е  дуел, разразил се на бойното поле на „Коалицията на желаещите“, между френско-британската идея за изпращане на европейски военни на терен в Украйна, за да поддържат мира там, когато евентуално мирно споразумение влезе в сила и яростното противопоставяне на тази идея от страна на италианския премиер в последните месеци. Този нов фронт, който се отвори в западната коалиция, подкрепяща Украйна, може да има непредвидими последствия, добавя френското издание.
По повод изказванията на Салвини Маурицио Лупи, лидер на десноцентристката партия „Ние, умерените“, която влиза също в управляващата коалиция на Мелони, коментира, че тонът, възприет от италианския вицепремиер срещу Макрон е бил погрешен, но Рим продължава да се противопоставя на изпращането на европейски военни в Украйна. Лидерката на левоцентристката италианска Демократическа партия Ели Шлайн заяви, че Салвини е дискредитирал цяла Италия, възприемайки подобен тон срещу президента на Франция. Заради което Шлайн беше обвинена от партията на Салвини, че сервилничи на френския президент, посочва „Скай Ти Джи 24“.
Самият Салвини постепенно обаче възприе по-балансиран тон след вербалната атака срещу Макрон. Той заяви, че ако Макрон иска да си говори за мир с него, то той може да му се обади по телефона по всяко време на денонощието, допълва „Скай Ти Джи 24“. Но Салвини пак подчерта, че по един въпрос във връзка с темата за мира в Украйна, той остава непоклатим. „Няма да изпратим нито един войник, било то италиански или френски, да се бие или да умре било то в Русия или в Украйна“, заяви той. Салвини подчерта и, че не иска да се кара с Франция и ако Макрон ясно каже, че не иска да въоръжава една европейска армия, която да отиде да се бие в Украйна или Русия, то проблемът между Рим и Париж е приключен. Салвини изтъкна и, че между Италия и Франция има съвместни проекти на сътрудничество. А израз на това сътрудничество беше и дълъг телефонен разговор, проведен през този период между външните министри на Италия и Франция, по време на който те координираха позициите си относно Украйна, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.
Според „Кориере дела сера“ най-новото напрежение между Рим и Париж се вписва в една поредица от напрежения, започнала още през 2018 г. по времето на антисистемното правителство на Джузепе Конте, в което влизаха „Движение 5 звезди“ и „Лига“.  По това време тогавашният лидер на „Движение 5 звезди“ Луиджи Ди Майо, който беше и италиански вицепремиер, посети Франция за срещна с представители на френското движение „Жълтите жилетки“, организирало масовите протести срещу социалната политика на правителството на Макрон. Тази среща породи голяма дипломатическа криза между Франция и Италия. В допълнение тогавашният вътрешен министър Салвини възприе твърда антиимиграционна политика, която беше критикувана от редица европейски правителство, в това число  и от Париж. По времето на това правителство Рим разкритикува френската политика в Африка. След идването на власт на кабинета на Мелони преди три години между Рим и Париж имаше пак поводи за напрежение, свързани основно с миграционната политика. Мнозина анализатори говорят и за съперничество между Рим и Париж в общуването им с Вашингтон при управлението на Доналд Тръмп, най-вече във връзка с това кой от двамата лидери – Мелони или Макрон – е по-способен да влияе на мнението на непредвидимия Тръмп.
Според френския историк Жан-Пиер Дарни, който е специалист по отношенията между Италия и Франция, обаче не може да се говори действително за нова криза между двете страни, отбелязва АНСА. Мелони и Макрон си говорят, наскоро бяха и във Вашингтон за ключовата среща за Украйна и са част от клуба на лидерите, които търсят решения на международни горещи досиета. Двамата изразяват подкрепа за Украйна, въпреки че защитават различни методи в тази насока. Между Рим и Париж, според Дарни, има само нюанси в позициите, но те не означават пълно несъгласие или раздор.
Салвини, който в последно време е подложен на вътрешни критики заради плановете за моста над Месинския проток, който той взима присърце и заради проблемите със закъсненията на италианските влакове и с авариите в италианската железопътна инфраструктура, се опитва да извлече дивиденти по друго направление – външната политика, влизайки в задочна полемика с Макрон, смята още анализаторът. Макрон е трябвало да не му обръща внимание. Но с извикването на италианската посланичка във френското външно министерство, Макрон е заел позиция срещу Салвини, в момент, в който Салвини формулира възражения срещу политиката на Макрон, подобни на възраженията, формулирани и от вътрешни политически противници на френския президент, допълва анализаторът. И така темата се превърна в гореща и за италианските, и за френските медии.
Това ново напрежение между Париж и Рим хвърля преди всичко светлина върху разногласията между европейците относно гаранциите за сигурност, които те биха били готови да предоставят на Украйна в случай на влизане в сила на мирно споразумение и с цел разубеждаване на всякаква бъдеща руска агресия, отбелязва френската емисия на „Евронюз“. Франция и Обединеното кралство призовават за разполагане на сили за гарантиране на сигурността с въздушни, морски и сухопътен компонент. „Това няма да бъде неутрална сила, сформирана от тези две страни, а сила, която ще бъде редом с украинците и ще има за цел да разубеди Русия да възобнови евентуалната си агресия срещу Украйна, като покаже, че ако Русия възобнови военните действия, този път тя няма да се изправи само срещу украинците, а срещу коалиция от държави в Европа“, казва Ели Тененбаум, директор на Центъра за изследване на сигурността към Френския институт за международни отношения, цитиран от френската емисия на „Евронюз“. Тези сили няма да бъдат под формата на „мироопазваща операция или операция за намеса по протежение на фронтовата линия“, а ще бъдат разположени „по-скоро нагоре по течението, зад фронтовата линия, заедно с украинците“, добавя експертът.  Според него прокарвайки тази идея Макрон иска да затвърди визията си за европейска стратегическа автономия, за която той говори още от 2023 г. Тоест той иска да покаже, че европейците са способни и сами да се защитават. Но Италия е твърдо против разполагането на италиански военни в Украйна и поставя под въпрос тази макронова визия.  Италия пледира по-скоро за един механизъм на колективна отбрана, вдъхновен от член 5 на договора за НАТО, според който всяка страна по този нов механизъм, ще се ангажира да помага на Украйна, ако тя е атакувана, припомня на свой ред Алберто Алемано, преподавател по европейско право в парижкото  Висше търговско училище, допълва „Евронюз“.  Съгласно този механизъм Украйна няма да стане член на НАТО. А евентуалното членство на Украйна в НАТО е именно една от червените линии, начертани от Русия, отбелязва анализаторът.
Кризата между Рим и Париж показва и проблемите пред самата Мелони, която се намира между чука и наковалнята. От една страна тя трябва да отговори на очакванията, произтичащи от засвидетелстваната от нея подкрепа за евроатлантизма и за Украйна, но от друга страна, тя трябва да задоволи и общественото мнение, включително много от собствените си избиратели, които не са много ентусиазирани или поне не са много заинтересовани от идеята Италия да участва по-активно в разрешаването на конфликта в Украйна",  казва още Алемано, цитиран от френската емисия на „Евронюз“.
Междувременно докато на западния фронт в подкрепа на Украйна се появиха пукнатините между Рим и Париж руските атаки по Украйна продължиха и в нощта на четвъртък срещу петък при масирани руски удари по Киев бяха убити най-малко 25 души, според последни данни на украинските власти, цитирани от украинското издание „Киев индипендънт“. При ударите бяха засегнати и сградите на Британския съвет и на представителството на ЕС в Киев, припомнят медиите. Ранените в тези нападения бяха над 60. Сред убитите и ранените имаше и деца.
Реакцията на Мелони и на Макрон на тези атаки беше сходна. „Интензивните атаки по Киев показаха кой е на страната на мира и кой няма намерение да вярва в преговорния процес“, написа в „Екс“ Мелони, дефинирайки нападенията като „безумни руски атаки“. След което тя насрочи заседание на правителството си. След края на заседанието от канцеларията й беше публикувано изявление, подчертаващо отново, че не е предвидено никакво италианско участие в евентуални многонационални сили, които да бъдат ангажирани на украинска територия, след като там бъде постигнато примирие, предаде АНСА.
В „Екс“ по същото време Макрон също дефинира руските атаки по Киев като "безумен акт на голяма жестокост", съобщи Бе Еф Ем Те Ве. „629 ракети и дрона за една нощ срещу Украйна. Ето какво е желанието за мир на Русия. Терор и варварство“, каза Макрон. А още след историческата среща на Тръмп и на Путин в Аляска и на срещата на Тръмп, Зеленски и групата европейски лидери във Вашингтон, Макрон изрази хипотезата, че Путин не иска мир, а капитулацията на Украйна, припомня френската медия. Той също така нарече Путин „хищник“ и „людоед на прага на Европа“.  Десет дни по-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи тези коментари на Макрон като „вулгарни обиди“, насочени към Русия и руския народ и каза, че тези изявления на френския президент „прехвърлят пределите на приличието“. След което Макрон защити думите си и разкритикува и „автократичните отклонения на руския президент, който води политика на ревизионистки империализъм по международните граници на Русия“. Макрон заяви още, че има разлика между позициите, които Путин заема по време на международните срещи на върха и реалността на терен, което показва до каква степен руският президент е неискрен.
Тази сходна реакция показа, че напрежението между Рим и Париж, произтекло от изказванията на Салвини, се е поуталожило. Но тъкмо това се случи и в отношенията между Рим и Париж се отвори нов фронт. В интервю за френските медии Бе Еф Ем Те Ве, "Се Нюз" и Ел Се И френският премиер Франсоа Байру вчера обвини Италия във фискален дъмпинг, съобщават АНСА, „АДН Кронос“ и „Адженция Нова“. Тези обвинения той отправи във връзка с призивите към правителството му да предприеме фискални мерки спрямо най-богатите французи с цел редуциране на френския бюджетен дефицит. Байру заяви, че днес съществува така наречения фискален номадизъм и всеки може да се прехвърли на място, което му се струва най-подходящо от фискална гледна точка. Това биха могли да направят и най-богатите французи, ако властите предприемат нещо срещу тях. Като пример Байру посочи Италия, която според него води политика на фискален дъмпинг. Така той визира предимствата във фискално отношение, които има в Италия за онези, които решат да прехвърлят дейността си там или да се върнат там след години, прекарани зад граница.
Веднага канцеларията на италианския премиер Мелони реагира с изявление, в което се казваше, че подобни изказвания "са напълно безпочвени твърдения, които изумяват Рим", предаде АНСА. "Италианската икономика е привлекателна и върви добре благодарение на стабилността и на доверието, което поражда нашата нация“, се казваше в изявлението. В него се допълваше, че съгласно управленческия курс на Мелони Италия не прилага политики на немотивирани фискални преимущества, за да привлича европейските компании и че правителството освен това е удвоило и единната данъчна тежест, която е в сила от 2016 г. за физическите лица, които прехвърлят своето местожителство в Италия. В текста се казваше и, че италианската икономика в продължение на много години е страдала от така наречените европейски данъчни убежища, които изсмукват значителни средства от италианската хазна. В изявлението се настояваше френското правителство най-накрая да се присъедини към италианските усилия на ниво ЕС срещу онези държави членки, които винаги са прилагали систематичен данъчен дъмпинг.
Крайнодясната партия „Лига“ на Салвини определи изказването на Байру като сериозна и неприемлива атака срещу Италия, италианските предприемачи и италианските работници от страна на френското правителство, което е в пълна криза. „Но нека го оставим да проявява невротизъм и да се впуска в полемики, ние предпочитаме да работим“, се казваше в изявление на „Лига“. Външният министър Таяни също каза, че е изумен от думите на Байру, които „са напълно погрешно мнение“. Той добави, че не иска да коментира политическата и икономическата ситуация във Франция и заяви, че Италия върви по един положителен икономически път и запазва една солидна икономическа политика не защото практикува фискален дъмпинг и не защото съзаклятничи срещу останалите европейски страни. „Има други, истински данъчни убежища в Европа, има други аномалии в ЕС, които трябва да бъдат поправени, на тези аномалии трябва да се противодейства“, казва Таяни в интервю за „Месаджеро“.
Същевременно „Файненшъл таймс“ съобщи, като се позова на три дипломатически източника, че в четвъртък в Париж ще има поредна среща на европейски лидери, посветена на темата за Украйна. В нея по покана на Макрон ще се включат германският канцлер, британският премиер, председателката на ЕК и генералният секретар на НАТО. Но засега не се споменава името на Мелони, която заедно със същата тази група от лидери плюс Зеленски беше на 18 август при Тръмп, за да говорят за Украйна. Ако това може да бъде някакво успокоение за италианския лидер, засега не се говори и за участие на финландския президент в срещата в Париж, а напоследък той беше включван във различните формати, дискутиращи Украйна. Не се споменава и някои от Полша, която доскоро също беше активен партньор в дискусионните формати за Украйна, въпреки че полски представител така и не участва в срещата на върха във Вашингтон на 18 август.
Според анализатори обаче всички тези пукнатини в отношенията между Париж и Рим може да окажат влияние върху процеса по разработване на гаранции за сигурността на Украйна, обобщават френски и италиански медии.