Наближава часът на истината за "нобеловите" претенции на Тръмп

Малко преди началото на сезона на Нобеловите награди, стартиращ на 6 октомври, в речта си на годишната сесия на Общото събрание на ООН миналия месец, Доналд Тръмп се обрисува като миротворец. „Сложих край на 7 войни, които бушуваха и в които бяха убити хиляди хора. В това число войните в Камбоджа и Тайланд, Косово и Сърбия, Демократична република Конго и Руанда - една жестока, изпълнена с насилие война -  Пакистан и Индия, Израел и Иран, Египет и Етиопия, както и Армения и Азербайджан…Никоя друга държава не е направила нещо подобно, а аз го направих само за 7 месеца", заяви Тръмп.  След което изрази съжаление, че това всъщност е било работа на ООН, но световната организация не си е свършила работата. "При това положение каква е целта на ООН?", запита той. "Всички казват, че трябва да получа Нобеловата награда за мир.... Но за мен истинската награда ще бъде това, че синове и дъщери ще могат да растат заедно с майките и бащите си, защото милиони хора вече няма да бъдат избивани в безкрайни и безславни войни. Това, което ме интересува, не е да печеля награди. Интересува ме спасяването на живота на хората. Спасихме живота на милиони и милиони хора в 7 войни. Работим и за прекратяването на други войни и вие знаете това“, допълни той, цитиран от Ройтерс, Франс прес и от други медии, като Би Би Си и Си Ен Ен.
Точно след една седмица ще стане ясно дали Тръмп ще получи действително Нобеловата награда за мир.  Обявяването на тазгодишния лауреат ще бъде на 10 октомври точно в 12 ч. българско време. През годината представители и лидери на редица страни, сред които Израел, Камбоджа, Пакистан, Армения и Азербайджан, както и американски конгресмени, казаха, че са номинирали Тръмп за Нобеловата награда за мир, но дали те са го направили за тазгодишната Нобелова награда за мир или за наградата, която ще бъде присъдена едва догодина?
Номинациите за тазгодишната награда трябваше да бъдат направени до 31 януари на настоящата година, припомнят Франс прес и Ройтерс. Това означава, че за да получи Нобеловата награда за тази година, Тръмп е трябвало да бъде номиниран още преди да се разразят някои от войните, за които той твърди, че е приключил – тези между Индия и Пакистан, между Израел и Иран или между Камбоджа и Тайланд - или пък още преди приключването на някои от изброените от него конфликти – тези между Армения и Азербайджан или между ДРКонго и Руанда.  По принцип списъкът с номинираните за Нобеловата награда за мир се пази в тайна в продължение на 50 години от Норвежкия нобелов комитет, който връчва престижното отличие, припомнят Франс прес и Ройтерс. В началото на март Норвежкият нобелов комитет оповести единствено, че за тази година са били номинирани общо 338 физически и юридически лица.
През годината Тръмп не веднъж е говорил, че е приключил няколко войни. Така например след историческата му среща на 15 август в Аляска с президента на Русия Владимир Путин, Тръмп проведе на 18 август историческа среща и с президента на Украйна Володимир Зеленски и с няколко европейски лидери и с лидерите на Европейската комисия и на НАТО в опит да намери изход от войната в Украйна. По време на срещата на 18 август Тръмп заговори за това, че е прекратил 6 войни. Ден след това от друго негово изказване ставаше ясно, че войните, които той е прекратил, са нараснали на 7, припомня Би Би Си.
Някои от войните, за които Тръмп спомена в речта си на Общото събрание на ООН, че е прекратил, продължиха само няколко дни, но бяха резултат от натрупване на дългогодишни напрежения, отбелязват Би Би Си и Си Ен Ен. Не е ясно и колко ще траят споразумения, слагащи край на конфликтите между тези страни, допълва Би Би Си.
На първо място сред тях е 12-дневният конфликт между Израел и Иран, припомнят Би Би Си и Си Ен Ен. Той започна, когато на 13 юни Израел порази цели в Иран. Тръмп съобщи, че израелският премиер Бенямин Нетаняху го е информирал предварително за планираните удари. Първоначално Тръмп даде ясно да се разбере, че е бил против това Израел да атакува Иран директно. В конфликта между Израел и Иран израелските сили успяха да унищожат военни и ядрени обекти в Иран и да ликвидират влиятелни ирански политици, военни лидери и ядрени учени, допълва Си Ен Ен. Но Иран отговори с вълна от удари с ракети и дронове по израелски градове и военни обекти. След това и САЩ нанесоха прецизни въздушни удари по ключови ирански ядрени обекти, като се смята, че това е довело до бърз край на конфликта. На 23 юни Тръмп обяви официален край на 12-дневната война. Но след това иранският върховен лидер, аятолах Али Хаменей настоя, че Иран е постигнал решителна победа във войната. А Израел намекна, че може да нанесе нови удари по Иран, ако сметне, че от Иран идват нови заплахи за сигурността на израелската държава. "Няма споразумение за траен мир или за това как да продължи наблюдението на иранската ядрена програма. Онова, което ние имаме, е едно де факто прекратяване на огъня, вместо край на войната“, заяви Майкъл О’Ханлън от мозъчния тръст „Институт Брукингс“. Той обаче допълва, че би отдал известно признание на Тръмп за това прекратяване на огъня, тъй като Израел с помощта на САЩ отслабиха Иран, което в стратегически план е нещо значимо, пише Би Би Си.
Друг конфликт, който Тръмп често цитира, когато говори колко войни е прекратил, е този между ядрените сили Пакистан и Индия, допълват Би Би Си и Си Ен Ен. Напрежението между тях съществува от години, но през май враждата се разрази под формата на сблъсък след смъртоносна атака срещу туристи в администрираната от Индия част на оспорвания между двете страни Кашмир. Делхи приписа тази атака на Пакистан и така се стигна до кратката война, продължила 4 дни. По време на нея имаше нанасяне на трансгранични ракетни удари и бомбардировки и твърдения за сваляне на противникови военни самолети и хеликоптери. След което Тръмп оповести, че има пълно и незабавно прекратяване на огъня, което е било резултат от дълга нощ на преговори с посредничеството на САЩ. Пакистан благодари на Тръмп и именно след това пакистански представители препоръчаха да бъде връчена Нобеловата награда за мир на американския лидер заради "неговата решаваща дипломатическа намеса" в прекратяването на конфликта, припомня Би Би Си. Но Индия, която има митнически и търговски спорове със САЩ, омаловажи ролята на Тръмп в намиране на изход от конфликта и подчерта, че преговорите в тази насока са се водили директно между Делхи и Исламабад по съществуващите канали, установени между военните на двете страни.  Конфликтът, разразил се между Индия и Пакистан през май, беше най-интензивният между двете страни от десетилетия, допълва Си Ен Ен.
Третия конфликт е този между Руанда и ДРКонго. Там дългогодишната вражда между двете страни избухна под формата на война, когато бунтовническата групировка M23, свързвана с Руанда,  превзе богата на минерали територия в източната част на ДРКонго. През юни двете страни подписаха във Вашингтон споразумение за мир, целящо да се сложи край на десетилетния конфликт между тях, припомнят Би Би Си и Си Ен Ен. Тръмп описа тази сделка като „Велик ден за Африка“ и като „Велик ден за целия свят“, допълва Си Ен Ен. След сключване на споразумението двете страни се обвиниха взаимно в неговото нарушаване, а  M23 заплаши да преустанови участието си в преговорите за траен мир, водени между нея и управляващите в ДРКонго. През юли бунтовниците убиха най-малко 140 души, в това число жени и деца в източната част на ДРКонго, според правозащитната организация „Хюман райтс уоч“. Според Маргарет Макмилън, професор по история в Оксфордския университет, двете африкански държави продължават да водят боеве, така че споразумението за прекратяване на конфликта, продължаващ десетилетия, никога не е функционирало, допълва Би Би Си.
Четвъртата война, за която Тръмп изтъква, че е прекратил, е тази между Тайланд и Камбоджа. От десетилетия 817-километровата граница между двете азиатски страни е сцена на кратковременно насилие заради оспорвани територии. Най-новият конфликт между тях избухна през юли, когато най-малко 38 души, повечето от които цивилни, бяха убити и стотици хиляди хора бяха принудени да избягат от домовете си, припомня Си Ен Ен. Тръмп проведе отделни телефонни разговори с лидерите на двете държави и заплаши да спре водените с тях търговски преговори, ако не се стигне до прекратяване на огъня. След това двете страни, които зависят силно от търговските си отношения със САЩ, се срещнаха в Малайзия и се договориха на 7 август за прекратяване на огъня. Но конфликтът за оспорваната граница си остава нерешен. Заради усилията на Тръмп за постигане на прекратяване на огъня в тазгодишната война, премиерът на Камбоджа Хун Манет заяви, че го номинира за Нобеловата награда за мир, допълва Си Ен Ен.
Петата война, която Тръмп казва, че е приключил, е тази между Армения и Азербайджан, допълват Би Би Си и Си Ен Ен. Споразумението за мир между двете страни беше обявено на 8 август в Белия дом, а лидерите на двете държави казаха, че Тръмп трябва да получи Нобелова награда за мир за усилията му в постигане на тази мирна сделка, припомня Би Би Си. Още през март на настоящата година правителствата на двете бивши съветски републики заявиха, че са готови да приключат техния близо 40-годишен конфликт, касаещ статута на Карабах. Относно този конфликт Тръмп наистина заслужава да получи признание заради това, че беше домакин на среща на върха между лидерите на Армения и Азербайджан, на която те финализираха мирното споразумение, за което за първи път споменаха пет месеца по-рано, добавя Си Ен Ен. Районът Карабах е смятан от международната общност за част от Азербайджан. В него живееха около 120 000 етнически арменци. От разпадането на СССР районът беше под контрола на арменски сепаратисти, припомня Си Ен Ен. През 2023 г. Азербайджан си върна контрола върху Карабах, при което голяма част от етническите арменци оттам избягаха в Армения. Лидерите на Армения и Азербайджан Никол Пашинян и Илхам Алиев може и да хвалят Тръмп за ролята му в подписването на сделката между двете държави, но спорни въпроси между двете страни си остават, припомня Си Ен Ен. Азербайджан иска Армения да внесе някои промени в конституцията си, нещо което би било отхвърлено от арменските избиратели по време на референдум, посочва Си Ен Ен. В анализ на мозъчния тръст Международна кризисна група се припомня, че преамбюлът на действащата арменска конституция се позовава на декларацията за независимост на Армения от 1990 г., в която се призовава за „обединение“ на Армения с така наречената Нагорно-Карабахска автономна област. За Азербайджан това е претенция към неговата територия, залегнала в арменската конституция. По този начин конституцията „очевидно представлява териториална заплаха за Азербайджан“, казва президентът на страната.
Шестият конфликт, за който Тръмп казва, че е сложил край, е този между Египет и Етиопия, припомнят Би Би Си и Си Ен Ен. Не е ясно как точно Тръмп е допринесъл за край на войната между двете страни, тъй като технически двете страни не са били във война, коментират Си Ен Ен и Би Би Си. Но двете държави са въвлечени в остър спор относно язовир, който Етиопия откри официално тази година и чието построяване отне 15 години. Той се намира на приток на река Нил. Етиопците виждат в него ключ към бъдещия си икономически просперитет. Но Египет и Судан отдавна се противопоставят на изграждането на язовира, твърдейки, че той ще окаже отрицателно въздействие върху водите по долното течение на Нил. Египет твърди, че по силата на договор от колониалната епоха, подписан с Великобритания, има право на вето върху всякакви проекти по Нил, припомня Си Ен Ен. Всъщност между Египет и Етиопия няма никакво официално споразумение, което да разреши разногласията им относно язовира, допълва Би Би Си.
Седмият конфликт, който Тръмп казва, че е приключил, е този между Сърбия и Косово, добавят Би Би Си и Си Ен Ен. На 27 юни президентът на САЩ заяви, че е предотвратил избухване на вражда между двете страни. Тогава той каза, че те са щели да се впуснат в нещо, което щяло да бъде голяма война, но той ги е предупредил, че ако го направят, няма да има търговски сделки със САЩ и това ги е разубедило да започнат война. Сърбия и Косово имат дългогодишен спор, наследен от балканските войни през 90-те години на миналия век. Напрежението между тях ескалира в последните години. Сърбия никога не е признавала независимостта на Косово, отделило се от нея през 2008 г. Двете страни подписаха споразумение за нормализиране на икономическите отношения през 2020 г. в Овалния кабинет на Белия дом. По онова време Тръмп беше президент на САЩ. Но официално двете страни не са били във война тогава, така че не е имало война, която Тръмп да прекрати, посочва Би Би Си. И след сделката, подписана през 2020 г. между Сърбия и Косово, Сърбия продължава да гледа на Косово като на своя отцепническа територия, допълва Си Ен Ен. А ЕС е този, който играе посредническа роля в уреждането на противоречията между двете страни, които имат амбицията да се присъединят към тази организация.
През годината Тръмп вложи големи усилия в разрешаването на двете най-ожесточени войни сега в света – в Украйна и в ивицата Газа. Но въпреки историческата среща на Тръмп с Путин на 15 август войната в Украйна продължава. В понеделник пък Тръмп представи план в 20 точки за прекратяване на войната в Газа и за бъдещето на тази територия. Но все още не е ясно дали палестинското ислямистко движение „Хамас“ изобщо ще го приеме. Самият план изглежда и доста сложен за реализиране, обобщиха още тогава световните агенции, сред които Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес. 
В последно време, говорейки за войните, които е прекратил, Тръмп допусна и няколко гафа, припомнят редица медии, сред които „Фигаро“, Би Би Си, Си Ен Ен и „Индипендънт“.  Най-малкият от тези гафове беше, че той обърка името на Азербайджан, наричайки го Абербайджан. 
На няколко пъти Тръмп се похвали, че е  прекратил конфликта между Албания и Азербайджан, очевидно бъркайки балканската страна с бившата съветска република Армения, припомня Би Би Си. Вчера по време на седмата среща на Европейската политическа общност тази честа грешка на Тръмп стана повод за шеги от страна на някои лидери, съобщават „Политико“, „Индипендънт“  и „Евронюз“. Камерите на фоторепортерите уловиха как албанският премиер Еди Рама казва на френския президент Еманюел Макрон под погледа на президента на Азербайджан Илхам Алиев, че Макрон трябва да се извини и на двамата, защото не ги е поздравил за сключеното между Албания и Азербайджан мирно споразумение, което всъщност Тръмп ги е накарал да сключат. Макрон се засмива и се извинява за пропуска, след което Рама казва, че Тръмп е работил много усилено за постигане на сделката за мир между Албания и Азербайджан. 
В навечерието на годишната сесия на Общото събрание на ООН в реч на галавечеря на консервативния мозъчен тръст „Институт Корнърстоун“ във Вирджиния Тръмп се похвали, че е приключил войната между Армения и Камбоджа, въпреки че двете страни никога не са влизали във война и че ги дели огромно разстояние, припомнят „Фигаро“ и „Индипендънт“. Този път очевидно Тръмп обърка Армения с Тайланд. Тогава Тръмп не навлезе в детайли каква е била причината за конфликта между тези две страни, но каза, че е можело да се стигне до много лоша война, ако той не се е бил намесил.
Норвежкият историк Йовинд Стенерсен, специалист по прогнозиране на лауреатите за Нобеловата награда за мир, припомня, че експерти смятат като цяло твърденията на Тръмп, че е прекратил 6-7 войни за силно раздута равносметка, посочва Франс прес. Стенерсен припомня, че Нобеловата награда за мир въплъщава защитата на многостранното сътрудничество, като например това, което се води чрез ООН – една организация, която е силно критикувана от Тръмп. „Тръмп представлява скъсване с принципа на многостранното сътрудничество, защото той следва своя собствен път, по един едностранен начин“, допълва Стенерсен.
Дали Тръмп може да спечели Нобеловата награда за мир? пита се и Ройтерс и допълва, че според експерти, прогнозиращи лауреатите на Нобеловите награди, той може да получи престижното отличие единствено ако промени политиката си. Понастоящем той „демонтира“ международния световен ред, а Норвежкият нобелов комитет е радетел именно на този международен световен ред, допълва Ройтерс.