Над 1000 души са загиналите и ранените по света миналата година от касетъчни боеприпаси, 87% са в Украйна, показва доклад

Броят на жертвите на касетъчни боеприпаси достигна едно от най‑високите си годишни нива, с над 1000 убити или ранени за миналата година, като голямото мнозинство са цивилни, показва годишния доклад на Коалицията срещу касетъчните боеприпаси (КСКБ), цитиран от Франс прес. Според изследването повечето жертви са в Украйна.
Въпреки че са забранени в много държави от Конвенцията от Осло от 2008 г., тези боеприпаси са причинили най‑малко 1063 жертви (убити или ранени) през 2025 г., което е един от най-тежките резултати в историята.
За четвърта поредна година след началото на руското нашествие от февруари 2022 г. Украйна отчита най‑големия годишен брой жертви на касетъчни боеприпаси в света — най‑малко 927 убити или ранени, или 87% от общия брой по света.
Други жертви на директни удари с касетъчни боеприпаси и на останки от такива боеприпаси са регистрирани в още осем държави през 2025 г. (Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос, Ливан, Мианма, Русия и Сирия).
Касетъчният боеприпас представлява носител, пълен с миниатюрни бомби. Този носител може да бъде снаряд или ракета. Пуснат от самолет или изстрелян от земята, той се отваря във въздуха и разпръсва миниатрюрните бомби, които често имат високи проценти на дефекти, излагайки цивилните както на непосредствен, така и на дълготраен риск.
Тези малки бомби, често цветни, "имат склонност да привличат особено децата", обясни миналата седмица пред журналисти Ерик Толефсен, ръководител на звеното към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), което се занимава с обезвреждането на неексплодирали бомби.
Данните за 2025 г. показват, че цивилните представляват 87% от жертвите.
През периода, разглеждан от доклада (2025 г. и първото полугодие на 2026 г.), касетъчни боеприпаси са били използвани от Иран, Мианма, Русия, Тайланд и Украйна. Нито една от тези държави не е страна по конвенцията.
"Касетъчни боеприпаси са били използвани в северната част на Мали през май 2026 г., но не е било възможно да се установи кой ги е използвал", според доклада. "Съобщено е също за използване на касетъчни боеприпаси от Израел и/или САЩ в Иран, от Пакистан в Афганистан, от силите на хусите в Израел и от Израел в Ливан, но тези твърдения не са могли да бъдат проверени", добавя организацията.
Докладът е публикуван в момент, когато държавите се готвят да се съберат в Лаос от 14 до 18 септември за третата Конференция за преглед на конвенцията.
От приемането ѝ през 2008 г. не е идентифицирано нито едно потвърдено използване на касетъчни боеприпаси от някой от 112‑те подписали я държави.
"Данните, представени в този годишен доклад, показват, че конвенцията продължава да дава резултати за засегнатите общности", заяви Тамар Габелник, директор на коалицията, цитирана в комюнике. "И докато хуманитарните нужди растат, намаляването на финансирането лишава жертвите от грижите, от които се нуждаят".
Експертите са обезпокоени и от прецедента, създаден от Литва, която миналата година стана първата държава, напуснала Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси. Вилнюс, също както Полша, Латвия, Естония и Финландия, реши да напусне и Конвенцията за забрана на противопехотните мини, изправен пред руската заплаха.
Фахад Ахмед, юридически съветник в МКЧК, предупреждава срещу подкопаването на тези забрани, което може да отвори пътя към други забранени оръжия, включително биологични или ядрени. "Това е много опасна наклонена плоскост", подчертава той.