Надежда и несигурност белязаха Близкия изток през отиващата си година

Крехко примирие и бушуващо напрежение. Така завършва 2025 г. в Близкия изток. Годината бе белязана от усилени боеве и тежка хуманитарна криза в ивицата Газа, последвани от примирие, прието с въодушевление и облекчение както от палестинския, така и от израелския народ, но носещо условия, които двете страни не са склонни изцяло да приемат. В Сирия ситуацията изглежда се нормализира след повече от десетилетие на гражданска война, но много проблеми пред силно разпокъсаната страна остават, а Иран и САЩ влязоха в директен конфликт заради ядрената програма на страната.
ИЗРАЕЛ И „ХАМАС“
Годината започна обещаващо с примирие между Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“. Договорено след месеци на преговори с посредничеството на САЩ, Катар и Египет, то беше обявено на 15 януари и влезе в сила четири дни по-късно, припомня Би Би Си.
Споразумението включваше четири етапа, първият от които с продължителност 42 дни, по време на който „Хамас“ освободи 25 живи заложници и върна телата на осем мъртви. Израелските сили от своя страна се изтеглиха от населените райони в ивицата Газа, а много разселени палестинци започнаха да се връщат по домовете си след повече от година война.
На 1 март, когато изтече първата фаза от примирието, преговорите за втория етап бяха изпаднали в застой. На 2 март израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че е съгласен с плана на САЩ за „удължаване на спирането на огъня с 50 дни“, за да бъде обсъдена втората фаза, но поиска и незабавното освобождаване на половината от оставащите заложници в плен на „Хамас“. Палестинската групировка отхвърли искането, наричайки го „явен опит да се заобиколи споразумението“. „Хамас“ поиска постоянно спиране на огъня, заявявайки, че „частични сделки“ ще позволят на Израел да възобнови убийствата в Газа.
Още в същия ден Израел затвори граничните пунктове на палестинския анклав и забрани доставките на хуманитарна помощ, включително храна, вода и медикаменти, „за да принуди „Хамас“ да преговаря по споразумението, постигнато през януари“, отбеляза „Ал Джазира“.
Тези действия на израелските власти през следващите месеци доведоха до една от най-тежките хуманитарни кризи в региона.
Възмутени от мащабите на глада в ивицата Газа Великобритания, Франция, Канада и Австралия, обявиха, че подкрепят създаването на независима палестинска държава, а през септември, по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН, бе приета резолюция за двудържавно решение на конфликта в Близкия изток, припомня „Евронюз“.
В документа, подкрепен от 142 държави членки, се осъжда атаката на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври 2023 г., но и израелските действия в ивицата Газа, довели до хуманитарна катастрофа.
В началото на септември най-малко шестима души бяха убити, а мнозина други – ранени при нападение с огнестрелно оръжие в Източен Йерусалим. Според полицията двама нападатели са стреляли по автобусна спирка в квартал Рамо. Атаката беше извършена в момент, когато стана ясно, че Израел е приел ново американско предложение за споразумение за прекратяване на огъня с „Хамас“.
Планът от 20 точки за мир в Близкия изток, обявен от американския президент в присъствието на израелския премиер Бенямин Нетаняху на 29 септември, беше договорен след консултации с редица арабски и мюсюлмански държави, по-специално Египет, Катар и Турция, припомня „Евронюз“.
На 8 октомври Доналд Тръмп обяви, че Израел и „Хамас“ са подписали първата фаза от новото споразумение. То предвижда незабавно прекратяване на военните действия, замразяване на фронтовете и освобождаване на всички израелски заложници – живи и мъртви – в рамките на 72 часа, в замяна на освобождаването на 250 палестински затворници, осъдени на доживотен затвор, и 1700 лица, арестувани от началото на войната.
Втората фаза включва разоръжаването на „Хамас“ и унищожаването на тунелите и военната инфраструктура, с цел неутрализиране на способността на движението за по-нататъшно насилие. В плана се посочва, че Газа трябва да бъде „дерадикализирана зона без тероризъм“.
Предвижда се разполагането на временни международни стабилизационни сили, съставени от американски, арабски и европейски представители, които да наблюдават сигурността и да улесняват обучението на палестинската полиция, а “Съвет за мир”, председателстван от американския президент Доналд Тръмп, да контролира ново палестинско правителство, съставено от технократи.
Освобождаването на всички 20 живи заложници на 13 октомври предизвика масова радост в Израел. Върнати бяха и телата на 27 от общо 28 загинали заложници.
Технически единствената пречка пред преминаването към втория етап остава връщането на последното тяло. На практика обаче през последните два месеца двете страни продължават да се обвиняват във взаимни нарушения на примирието.
Преди дни израелската армия обяви, че е убила в ивицата Газа високопоставения командир на „Хамас“ Саед Раед, работил за възстановяване на военния и оръжейния капацитет на движението. Според израелските вестници „Таймс ъф Израел“ и „Йедиот ахронот“ той е играл водеща роля в планирането на атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Убийството заплашва примирието, заяви главният преговарящ на палестинското ислямистко движение Халил ал-Хая, като добави, че групировката има „легитимното право“ да остане въоръжена и че всяко следващо споразумение трябва да зачита този факт.
Нерешен остава и основният въпрос за създаването на палестинска държава, без който мирът в Близкия изток може никога да не бъде постигнат.
ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОРЯЦИ
Краткотрайното примирие през януари доведе до освобождаването на двама български моряци от йеменските бунтовници хуси, които заявиха, че действат в знак на солидарност с палестинския народ.
Те бяха задържани заедно със своите колеги от други националности на кораба "Галъкси лийдър", заловен от хусите в Червено море в края на ноември 2023 г.
Българските власти изпратиха правителствен самолет, за да прибере освободените след 14 месеца в плен Любомир Чанев и Данаил Веселинов.
ДВАНАЙСЕТДНЕВНАТА ВОЙНА С ИРАН
След завръщането си на власт през 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп възстанови кампанията си на „максимален натиск“ срещу Техеран, като едновременно с това започна преговори по иранската ядрена програма – първите преки разговори между САЩ и Иран, откакто той изтегли Съединените щати от Съвместния всеобхватен план за действие през 2018 година. Израел се противопостави категорично на тези преговори и запази твърдата си позиция за демонтиране на иранската ядрена програма, отбелязва онлайн изданието Global Conflict Tracker, проследяващо конфликтите по света.
Израелски представители твърдят, че тайните усилия на Иран за разработване на ядрено оръжие биха променили коренно регионалния баланс на силите и биха представлявали пряка заплаха за съществуването на Израел.
На 12 юни Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) обяви, че Иран нарушава задълженията си по неразпространение на ядреното оръжие за първи път от 20 години, а Техеран съобщи, че ще открие таен обект за обогатяване на уран. На следващия ден Израел предприе едностранен военен удар, насочен срещу ирански ядрени съоръжения, ракетни заводи, висши военни представители и ядрени учени.
Иранският външен министър Абас Арагчи определи атаката като „акт на война“, а Техеран отвърна с вълни от дронове и десетки балистични ракети.
След седмица на въздушни удари между Израел и Иран САЩ се намесиха пряко в конфликта, като на 21 юни атакуваха три ирански ядрени обекта – във Фордо, Исфахан и Натанз – с противобункерни бомби. Администрацията на Тръмп заяви, че ударите значително са възпрепятствали способността на Иран да достигне производство на уран с качество за разработването на оръжие, но ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси оцени, че програмата е била забавена само с няколко месеца.
Междувременно в края на август т.нар. „европейска тройка“ - Великобритания, Франция и Германия - задейства механизма „snapback“, който позволи 30 дни по-късно ООН да възобнови автоматично санкциите срещу Иран - десет години след като мерките бяха отменени, предаде АФП.
В съвместна декларация външните министри на трите страни заявиха, че ще продължат да търсят „нова дипломатическа формула, гарантираща, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“, и призоваха Техеран да се въздържа от ескалация.
КАКВО СЕ СЛУЧИ В СИРИЯ СЛЕД ПАДАНЕТО НА АСАД
Изминалата година ще бъде запомнена в Сирия с началото на прехода след дългогодишното управление на фамилията Асад, но и с кървавите сблъсъци на религиозна основа.
В месеците след свалянето на бившия президент Башар Асад демонстранти провъзгласяваха победоносно единството на сирийския народ – от Идлиб до Суейда, от Латакия до Ракка. Година по-късно, след няколко изблика на насилие, разделенията между общностите изглеждат още по-изразени, отколкото в края на 50-годишната диктатура, отбелязва френското „Радио Франс Ентернасионал“.
През март сблъсъците между бивши войници, лоялни на сваления президент Башар Асад, и силите на новите преходни власти ескалираха в кланета срещу алауитите – малцинствената група, към която принадлежи Асад. По данни на Сирийския център за наблюдение на правата на човека са били убити близо 1700 души. Оттогава насилието и тормозът продължават.
През юли в Южна Сирия избухнаха сблъсъци между друзи и бедуини, които живеят заедно в един и същи регион. Правителствените сили се притекоха на помощ на сунитските бедуини, които от своя страна повикаха подкрепления от други части на страната. Разследване на „Амнести интернешънъл“ разкри, че правителствени и свързани с тях сили са извършили извънсъдебни екзекуции на десетки друзи.
Временният президент на Сирия Ахмед аш Шараа обеща справедливост за друзите след смъртоносните сблъсъци.
От друга страна, джихадисти от „Ислямска държава“, действащи като спящи клетки, също представляват заплаха за новите сирийски власти. Те изразяват недоволство от насочването на политиката на Ахмед аш Шараа, който е бивш командир в терористичната организация „Ал Каида“, към Запада.  След като той се съгласи да се присъедини към водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, влиятелни екстремистки гласове го обявиха за еретик и без да представят доказателства заявиха, че е агент на САЩ и Великобритания.
Дни преди Нова година двама американски войници и един цивилен преводач бяха убити, а други трима души – ранени при атака на терористичната групировка в Сирия.
Във външната си политика обаче Аш Шараа отбеляза повече успехи. В рамките на две седмици след поемането на властта той прие делегация от високопоставени американски дипломати, а САЩ отмениха наградата от 10 милиона долара за неговото залавяне.
След това санкциите срещу Сирия, наложени по времето на Асад, постепенно бяха облекчени, а през ноември той стана първият сирийски президент, посетил Белия дом.
Сирия проведе и първите си сравнително свободни парламентарни избори. Поради обстоятелствата гласуването не можеше да бъде пряко и се проведе основно чрез електорални колегии.
КАКВИ СА ПРОГНОЗИТЕ ЗА РЕГИОНА ПРЕЗ 2026 Г.?
Специалистите по Близкия изток обикновено предполагат, че не могат да сгрешат особено в прогнозите си, ако бъдат песимисти. Последните две години потвърдиха тази теза, пише сп. „Икономист“. Но напоследък има поводи за надежда.
Мирният план на Доналд Тръмп донесе известно облекчение в Газа. Ударите на Америка и Израел срещу Иран не доведоха до регионална война. Сирия не се потопи в пълномащабна сектантска война. Най-добрият сценарий за надграждане на тези постижения е свят, в който тези, които се борят за по-мирен Близък изток, надделяват. Но всъщност най-вероятен е сценарият, при който ситуацията няма да се промени значително, отбелязва изданието.
Не всичко ще бъде наред през 2026 г. Това е сигурно. Но най-лошото също може да не се случи. Няма да има място за сляп оптимизъм, но все пак трябва да има надежда, защото винаги ще има хора, които виждат по-добро бъдеще, заключава „Икономист“.