Експертката заяви, че продължаващото разчитане на континента на оръжеен внос е забавило неговия технологичен ръст, изчерпва неговите икономически ресурси и застрашава националния суверенитет.
Според анализаторката през последното десетилетие Нигерия е изразходвала милиарди долари за отбрана, но голяма част от оръжейните доставки идват от чуждестранни производители, което оставя страната уязвима по време на кризи.
Айлеру заяви, че по време на конфликта между Нигерия и групировката „Боко Харам“ страната е имала проблеми при набавянето на необходимото въоръжение, след като САЩ отказват да продават поради опасения, свързани с опазването на човешките права.
„Между 2016 и 2022 г. Нигерия изразходва близо 20 млрд. долара за отбрана и сигурност, най-вече за доставки от чужбина. Само през първото тримесечие на настоящата година вносът на оръжие надмина 150 млн. долара. Но в момент на спешна нужда бяхме оставени сами. Това е рискът за националната отбрана от прекомерната зависимост от чуждестранни съюзници“, заяви тя.
Айлеру каза, че Нигерия е започнала да полага основата за собствена отбранителна индустрия чрез указ, според който всички министерства, отдели и агенции трябва да поставят на първо място местните технологии и производство.
Тя отбеляза, че тази политика е довела до партньорство между министерството на отбраната и иноватори в частния сектор.
„Истинският тласък идва от публично-частното партньорство. Днес някоя от най-ефективните решения в сферата на отбраната в Нигерия – от наблюдението с дронове до така наречената „умна броня“ идват от местни компании“, посочи тя.
Айлеру обаче посочи структурните предизвикателства като липсата на прозрачност при тръжните процедури, слабата защита на интелектуалната собственост, бавните етапи на одобрение на изпитанията и ограничените финансови поощрения за местните предприемачи в сферата на отбраната.
Тя призова към данъчни облекчения, експортни кредити и рационализирани регулаторни рамки за стимулиране на местния капацитет и привличане на инвестиции в сектора.
Анализаторката допълни, че родните отбранителни екосистеми ще намалят външните рискове, ще добавят икономическа ценност и ще доведат до по-бърза иновация в отговор на заплахи, произтичащи от бунтовници, пирати и хакери.
„Никоя суверенна нация не трябва да поверява на друга страна изцяло своята сигурност. Индустриалният суверенитет не подлежи на преговори. Африка вече не пита дали може да изгради собствена отбранителна технология. Този въпрос вече е отговорен. Истинският въпрос е дали ще действаме“, заключи експертът.
Айлеру призова политиците да приемат индустриализацията не като нужда за сигурността, а като двигател за икономическа трансформация и континентална стабилност.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и НАН)'eje