Резолюцията, изготвена от Гана, получи 123 гласа „за“, докато три държави – Аржентина, Израел и САЩ – гласуваха „против“, а 52 държави „въздържал се“.
Резолюцията е по случай Второто международно десетилетие за хората от африкански произход и Десетилетието на репарациите на Африканския съюз.
Президентът на Гана Джон Махама говори преди гласуването от името на 54-членната Африканска група, най-големия регионален блок в ООН.
„Днес ние сме обединени от тържествена солидарност, за да потвърдим правдата и да следваме пътя към изцелението и репаративното правосъдие“, заяви Махама.
За повече от 400 години милиони хора са били отвлечени от Африка.
Те са били оковавани и отвеждани в Новия свят, за да обработват полетата с памук, захарните и кафеени плантации под изпепеляващото слънце и плющенето на бича.
Отказвано им е било основното право на човечно отношение, лишени са били дори от собствените си имена. Цели поколения са били принуждавани да търпят експлоатация с последици, които отекват и днес, включително продължаващия расизъм и дискриминация срещу чернокожите хора.
В резолюцията се подчертава „трафикът на поробени африканци и расовото принизяване на африканците като най-тежко престъпление срещу човечеството, довел до прелом в човешката история“.
Отбелязва се, че „мащабът, продължителността, системното естество, бруталността и трайните последици продължават да определят живота на всички хора чрез определяни от расата режими на труд, собственост и капитал“.
Документът потвърждава значението от справянето с историческите прегрешения, засягащи африканците и хората от диаспората по начин, подкрепящ справедливостта, човешките права и достойнството. Резолюцията подчертава, че претенциите за репарации представляват ясна крачка към изцеление.
„Търговията с роби и робството са сред най-тежките нарушения на човешките права в историята на човечеството“, заяви председателката на Общото събрание на ООН Аналена Бербок. Тя допълни, че робството е „против принципите, залегнали в Устава на нашата ООН и Всеобщата декларация за правата на човека, които самите отчасти са родени от тези несправедливости от миналото“. Тя заяви, че страните, откъдето поробените африканци са отведени, също така „страдат от опразване“, губейки цели поколения, които потенциално е можело да им помогнат да процъфтят.
„Това е, нека го кажем с хладни термини, масова екстракция на ресурси“, подчерта Бербок.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за действия срещу трайното наследство на робството на неравенство и расизъм.
„Сега трябва да премахнем останалите бариери, които пречат на толкова много хора от африкански произход да упражняват правата си и да осъществяват своя потенциал. Трябва да се отдадем напълно и непоколебимо на човешките права, равенството и вродената стойност на всяка личност“, допълни той.
Гутериш призова страните да действат за премахването на системния расизъм, да осигурят репаративно правосъдие и да ускорят включващото развитие с равен достъп до образование, здравеопазване, работа, дом и безопасна среда.
„Това включва ангажимент за уважаване на собствеността на африканските държави над собствените им природни ресурси и мерки за осигуряване на тяхното равно участие и влияние в глобалната финансова архитектура и в Съвета за сигурност на ООН“, допълни той.
Представителят на САЩ в Икономическия и социален съвет на ООН Дан Негреа заяви, че САЩ „не признават законното право на обезщетение за исторически грешки, които не са били незаконни съгласно международното право по времето, когато са се случили“.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и НАН)