Напрежението между Пакистан и Афганистан остава след втория кръг от преговорите за дългосрочно примирие

Вторият кръг от преговорите между Афганистан и Пакистан в Истанбул за постигане на дългосрочно примирие приключи без успех, предаде Ройтерс.
Преговорите имаха за цел установяването на траен мир между двете съседни страни, след като десетки хора бяха убити при най-кръвопролитните гранични сблъсъци след завръщането на талибаните на власт през 2021 година. 
И двете страни представиха хода на диалога по забележително различен начин, отбелязва британската новинарска агенция. 
"Пакистанската делегация даде ясно да се разбере, че не е възможен никакъв компромис по основните ни искания относно трансграничния тероризъм", заяви представител на пакистанските служби за сигурност. 
Участник в делегацията на талибаните от своя страна заяви, че като цяло срещата е протекла "добре" и че са били обсъдени "множество въпроси в приятелска обстановка". Той отхвърли като "невярно" твърдението, че талибаните бавят преговорите.
Американският президент Доналд Тръмп в неделя отново предложи помощта си за прекратяване на конфликта.
"Ще го разреша много бързо, познавам и двете страни", каза Тръмп в кулоарите на срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) в малайзийската столица Куала Лумпур. "Не се съмнявам, че ще се справим с това бързо", добави американският лидер. 
Развитието на конфликта
Напрежението между двете страни ескалира, след като на 9 октомври Пакистан нанесе въздушни удари в Афганистан, включително в столицата Кабул. По думите на Исламабад ударите са били насочени срещу групировката "Техрик-е-Талибан Пакистан" и други ислямистки движения, които пакистанските власти обвиняват в трансгранични нападения. 
Талибаните заявиха, че въздушните удари представляват нарушение на суверенитета на Афганистан и на 11 октомври влязоха в сблъсъци с пакистанските сили за сигурност по границата. При сраженията загинаха 23 пакистански военни и над 200 талибански бойци и цивилни. Намесата на Саудитска Арабия и Катар доведе до прекратяване на огъня, което продължи едва три дни. 
На 14 октомври избухнаха нови сражения, а на следващия ден Пакистан нанесе прецизни удари по Кабул и Кандахар, преди да бъде постигнато споразумение за 48-часово прекратяване на огъня. Въпреки че то бе удължено, на 17 октомври Пакистан атакува укрития на "Техрик-е-Талибан Пакистан" в афганистанската провинция Пактика. Има данни, че при тази операция са убити десетки ислямистки бойци и най-малко 17 цивилни.
Последваха нови сблъсъци, размяна на гневни изказвания и клетви за отмъщение. На 19 октомври представители на двете страни участваха в преговори в Доха с посредничеството на Катар и Турция и подписаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня.  
Причини за конфликта
Сблъсъците по афганистанско-пакистанската граница не са рядкост, откакто талибаните се върнаха на власт през август 2021 година. Исламабад смята, че подкрепяната от Кабул групировка "Техрик-е-Талибан Пакистан" иска да свали пакистанското правителство и да наложи управление, подобно на това на талибаните в Афганистан. Освен това двете страни имат и спор за общата им границата, която е очертана още през 19-и век от британските колониални власти. Исламабад не признава легитимността на правителството на талибаните в Афганистан, а Кабул никога не е признавал границата с Пакистан.
По време на 20-годишната война на САЩ и НАТО в Афганистан "Техрик-е-Талибан Пакистан" осигурява жива сила на афганистанските талибани, пише в. "Ню Йорк таймс".  През 2000-те години "Техрик-е-Талибан Пакистан" става част от мрежата "Хакани", която извършва самоубийствени атентати по време на войната със САЩ. След като основателят на терористичната мрежа Джалалудин Хакани умира през 2018 г., неговото място заема сина му Сираджудин Хакани, който в момента е министър на вътрешните работи на Афганистан.   
Откакто през 2021 г. и властта в Кабул беше завзета от талибаните след изтеглянето на оглавяваната от Вашингтон военна коалиция, Афганистан отново се превърна в гнездо на различно терористични групировки, сред които се откроява "Техрик-е-Талибан Пакистан", пише австралийското издание "Конверсейшън".  
Талибаните предоставиха жилища на стотици бойци от "Техрик-е-Талибан Пакистан" и им помогнаха да засилят бойните си способности. По този начин ислямистката групировка започна да предприема по-смъртоносни трансгранични операции в Пакистан. По данни на ООН бойците от "Техрик-е-Талибан Пакистан" дори са получили възможност да използват оставени от САЩ и съюзниците им оръжия и военно оборудване на стойност 7 млрд. долара. 
На фона на обвиненията на Исламабад, че "Техрик-е-Талибан Пакистан" и други ислямистки групировки, базирани на територията на Афганистан, извършват трансгранични нападения срещу Пакистан, талибанските власти не признават легитимността на общата им граница, известна като линията "Дюранд". 
През 1893 г. Британската империя определя граничната линия между Афганистан и тогавашния Британски Радж, след като печели втората от трите англо-афганистански войни. По това време афганистанският емир Абдур Рахман Хан е принуден да се примири с анексирането от Британска Индия на някои земи, населени с племенни общности от етноса пущуни. пише в. "Вашингтон пост".  
Очертаната тогава гранична линия се простира от Китай на североизток до Иран на югозапад и носи името на британския дипломат Мортимър Дюранд, който по това време е външен секретар на правителството на Британска Индия. 
Линията "Дюранд" се запазва и след като Пакистан се отделя от Индия през 1947 г. Оттогава Исламабад смята граничния въпрос за уреден и настоява афганистанските правителства да признават установената граница. 
"Линията "Дюранд" е наложена на афганистанската страна и (…) никога не е била приемана от афганистанското правителство“, пише в сайта на министерството по граничните и племенните въпроси на талибаните.  
След първия кръг от мирните преговори в Доха талибанският министър на отбраната Мохамад Якуб Муджахид обвини Пакистан, че фалшифицира историята за линията "Дюранд", която по думите му е "въображаема". Муджахид заяви, цитиран от индийската телевизия Ен Ди Ти Ви, че въпросът за границата и не е бил обсъждан на преговорите в Доха и не е бил включван споразумението за примирие между Кабул и Исламабад. 
"Държавата Катар използва термина "граница" не въз основава на нашето споразумение и ние не сме се съгласявали с този термин. (...) Афганистанската позиция се придържа към (названието) линията "Дюранд" и тя никога няма да бъде наричана "граница", заяви Муджахид. 
"Пред нас стои възможността да започнем открита война", каза пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф в навечерието на преговорите в Истанбул, които приключиха вчера без успех.