Отиващата си 2025 година бе белязана от три основни момента за Организацията на Севернотлантическия договор - НАТО, сред чиито 32 държави членове е и България.
На първо място е срещата на върха на алианса в Хага на 24 и 25 юни, където за следващите 10 години бе поставена целта от 5 процента от брутния вътрешен продукт на всяка страна от блока, предназначени за разходи за отбрана. Така бе изпълнено желанието на президента на САЩ Доналд Тръмп. Той присъства на форума в Нидерландия, там бе и държавният глава на Украйна Володимир Зеленски.
Българската делегация се водеше от министър-председателя Росен Желязков, като в нея бяха министрите на външните работи и отбраната - Георг Георгиев и Атанас Запрянов, както и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
През август тази година НАТО започна да работи по оръжейна инициатива за Украйна, наречена "Списък с първостепенните нужди на Украйна" (Priority Ukraine Requirements List, PURL). По линията на този план държави членове на алианса купуват американски оръжия и боеприпаси и ги доставят на Киев.
В началото на този месец външният министър на Украйна Андрий Сибига обяви, че вече 21 държави са се присъединили към инициативата на НАТО за оръжейна помощ за Киев PURL, а паричната стойност на поетите ангажименти е достигнала 4,18 милиарда долара.
През септември навлизането на дронове във въздушното пространство на Полша доведе до идеята за създаване на мисия за защита на източния фланг на алианса, която бе озаглавена "Източен страж" (Eastern Sentry).
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи знакови послания в края на годината. На 11 декември в Берлин той предупреди държавите членове на алианса, че те са следващата мишена на Русия. Бившият министър-председател на Нидерландия призова съюзниците да увеличат усилията си за укрепване на отбраната, за да предотвратят започването от Русия на война, която може да бъде "от мащаба на войната, която нашите баби, дядовци и прадядовци са преживели“, предаде Ройтерс.
"Ние сме следващата мишена на Русия. Опасявам се, че твърде много хора са обзети от самоуспокоение. Твърде много хора не усещат неотложността на действията ни. И твърде много хора вярват, че времето е на наша страна. Не е. Времето за действие е сега“, посочи Рюте, цитиран от Ройтерс. "Конфликтът е на прага ни. Русия върна войната в Европа. И ние трябва да сме подготвени“, добави генералният секретар на алианса.
В изявления пред ДПА, публикувани днес, той посочи, че сигурността на Европа зависи от силата на Украйна. По думите му, за да се попречи на Русия да атакува съюзниците от НАТО, Киев трябва да остане силен. Същевременно той подчерта необходимостта държавите членове на НАТО да увеличат разходите за отбрана в съответствие с ангажиментите, договорени на срещата на върха на алианса в Хага през юни.
"Ако направим тези две неща, ще сме достатъчно силни, за да се защитим, и (руският президент Владимир) Путин никога няма да опита (да ни нападне)“, заявява Рюте пред ДПА.
Срещата на върха в Хага
По време на срещата на върха на НАТО в Хага, състояла се на 24 и 25 юни, лидерите на държавите членки на НАТО се споразумяха значително да увеличат инвестициите на съюзниците в отбрана, обобщава сайтът на алианса. Съюзниците решиха да изразходват 5% от брутния вътрешен продукт, за да укрепят алианса. "Това е от решаващо значение за засилване на нашата отбрана и за увеличаване на производството ни. Нуждаем се от повече сили, повече възможности и също така трябва да подобрим инфраструктурата и устойчивостта си, за да направим НАТО по-силна. С това ново споразумение сме готови да гарантираме безопасността на нашите хора и сме готови да се изправим пред всякакви заплахи", се каза в общата декларация.
Съюзниците от НАТО потвърдиха и непоколебимата си подкрепа за Украйна, за да помогнат на страната да се защити днес и да възпре всяка агресия в бъдеще. "Тези решения ще засилят нашите способности за възпиране и отбрана и ще запазят безопасността на един милиард души", се заяви в съвместното изявление.
На срещата на върха лидерите на НАТО разгледаха редица неотложни въпроси, пред които е изправен алиансът, посочва сайтът на НАТО. Те се съсредоточиха върху възпирането и отбраната, като гарантираха, че НАТО разполага с ресурсите, силите и възможностите да се изправи пред всяка заплаха.
"За да направим НАТО по-силен, трябва да увеличим разходите за отбрана. В историческо решение съюзниците се ангажираха да инвестират 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) годишно за основни отбранителни нужди, както и за разходи, свързани с отбраната и сигурността, до 2035 г. Този ангажимент от 5% ще обхваща две основни категории инвестиции в отбраната. Съюзниците ще отделят поне 3,5% от БВП за ресурсно осигуряване на основните отбранителни нужди на съюзническите въоръжени сили и за постигане на целите за подобряване на способностите на НАТО. Другите 1,5% от БВП ще бъдат използвани за защита и изграждане на на стратегическа инфраструктура, отбранителни мрежи, осигуряване на гражданска готовност и устойчивост, повишаване на иновациите и укрепване на базата на нашата отбранителна индустрия", гласи декларацията. Съюзниците потвърдиха и ангажимента си за бързо разширяване на трансатлантическото сътрудничество в областта на отбранителната промишленост, овладяване на новите технологии и насърчаване на сътрудничеството в областта на отбранителната промишленост, се посочва в уебстраницата на алианса.
"Нашата позиция беше засилването на отбранителните способности със специално внимание към югоизточния фланг на НАТО и Черноморския район", заяви българският министър-председател Николай Желязков пред представители на български медии в Хага, сред които и БТА. Основанието за тази позиция е "за да може да се гарантира енергийната и продоволствената сигурност", каза той.
"От друга страна е ролята на НАТО в региона на Западните Балкани, където вредните и хибридни усилия на Русия имат своята благодатна почва и това се вижда от поведението на някои от страните от Западните Балкани", добави премиерът Желязков.
Планът за закупуването на американски оръжия и доставянето им на Украйна
Нидерландия първа се включи финансирайки схемата за снабдяване на Киев с оръжия с 500 милиона евро (578 милиона долара), обяви нидерландският министър на отбраната Рубен Брекелманс, цитиран от Ройтерс. "Сега Украйна се нуждае от повече системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси. Като първата страна от НАТО (с принос по новия план) ние ще доставим пакет от американски оръжейни системи на стойност 500 милиона евро (включително компоненти за системи за ПВО "Пейтриът" и ракети)", заяви Брекелманс в публикация в социалната платформа "Екс".
"Това помага на Украйна да защити себе си и останалата част от Европа от руския агресор", добави той. САЩ, от своя страна, отпускат военна помощ за около 500 милиона долара, уточнява нидерландското министерство, като тези пакети включват оборудване за ПВО, боеприпаси и други доставки от първостепенно значение, предназначени за Украйна.
"Приветствам Нидерландия, че пое лидерската роля и превърна тази инициатива в реална помощ", каза на свой ред генералният секретар на НАТО Марк Рюте, цитиран от Ройтерс. "Писал съм на всички съюзници в НАТО, призовавайки ги да се включат в този план, с който заедно си поделяме тежестта", посочи той през септември.
Мисията "Източен страж", последвала навлизане на дронове в Полша
След "безразсъдните и опасни" нарушения на въздушното пространство на НАТО от страна на Русия НАТО стартира "Източен страж“ – многостранна дейност, която "ще засили още повече нашата отбрана", обяви алиансът. "Тази военна дейност добавя допълнителни ресурси от съюзниците и по-добре свързва тези, които вече са налични в цялата източна част на Алианса. Тя добавя гъвкавост, сила и бързина. НАТО е отбранителен съюз и винаги ще бъде готов да защитава всеки сантиметър от територията на НАТО", поясни НАТО.
Полша поиска провеждането на консултации съгласно Член 4 на договора за НАТО, обяви премиерът Доналд Туск, цитиран от ДПА. Член 4 предвижда провеждането на консултации, ако страна членка на НАТО смята, че е териториалната ѝ цялост, независимостта ѝ или сигурността ѝ е заплашена. Полските военновъздушни сили, с помощта на нидерландски изтребители, унищожиха повече от десет дрона, които навлязоха във въздушното пространство на Полша по време на руска атака в Украйна в нощта на 9 срещу 10 септември.
Съгласно Член 5 от договора за НАТО въоръжено нападение срещу един от членовете на алианса се смята за нападение срещу всички членове и всеки един член е длъжен да отговори, за да възстанови и подкрепи сигурността на северноатлантическия регион, посочи ДПА.
"Предприели сме действия за усилване на наблюдението на нашето въздушно пространство в североизточно направление, като с решение на началника на отбраната вече се извършва маньовър на сили и средства", каза през септември министърът на отбраната Атанас Запрянов в ефира на бТВ.
Реакцията на Полша беше много адекватна, отбеляза Запрянов. Самолети МиГ-29 са подготвени за огнево въздействие върху такива цели, ако се наложи, обърна внимание той. "Имали сме инциденти, в които руски военни самолети си изключваха транспондерите и ние трябваше да ги опознаваме, да вдигаме нашите изтребители или изтребителите на НАТО. Хората да бъдат спокойни. Вземаме мерки, НАТО взема мерки, ще бъде усилено наблюдението", поясни министърът на отбраната на България.
Полигонът в Ново село остава ключов пост от предните сухопътни сили на НАТО на източния фланг
Предните сухопътни сили (ПСС) на НАТО са ключов елемент от военното присъствие на алианса по източния фланг. Те са разположени в осем многонационални бойни групи на територията на НАТО. Една от тях е в полигона в Ново село, област Сливен. България е държавата домакин, а така наречената рамкова държава е Италия, а в операциите участват сили на Албания, Хърватия, Гърция, Черна гора, Северна Македония, Турция и САЩ.
Другите бойни групи са в Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. ПСС се предоставят от рамкови държави и други участващи съюзници на доброволна, напълно устойчива и ротационна основа, се посочва в сайта на НАТО. Сили от участващите държави редуват присъствие в приемащата държава; Във всеки един момент те могат да бъдат разположени в бойните групи или разположени в родните си страни с възможност за бързо разполагане, ако е необходимо. Бойните групи действат съвместно с националните сили за вътрешна отбрана и присъстват по всяко време в приемащите страни.
И осемте бойни групи са напълно боеспособни формирования, но не са идентични – техните размери и състави са съобразени със специфични географски фактори и заплахи. Първоначално бойните групи са били подразделения с размер на батальон. През 2022 г. съюзниците се споразумяха да разположат допълнителни войски и да увеличат бойните групи до подразделения с размер на бригада, когато и където е необходимо (въпреки че формированията се наричат "многонационални бойни групи на НАТО“, независимо от размера или от организационната структура).
Министерството на отбраната на България съобщи днес, че министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов и италианският му колега Гуидо Крозето са подписали Споразумение между правителството на Република България и правителството на Италианската република за сътрудничество в областта на отбраната относно съвместното изграждане и използване на военни съоръжения на територията на войскови район "Кабиле“. Срещата се състоя в 22-а авиобаза в Безмер, в рамките на работното посещение на Крозето в България.