НАТО се ангажира с по-високи разходи, поискани от Тръмп, и колективна отбрана

Лидерите на страните от НАТО подкрепиха значителното увеличение на разходите за отбрана, което американският президент Доналд Тръмп бе поискал, и потвърдиха своя ангажимент да се защитават взаимно от нападения, предаде Ройтерс.
Докато Тръмп получи това, което искаше на кратката среща на върха, специално организирана за него, неговите съюзници от НАТО ще бъдат облекчени, че той се ангажира с основния принцип на колективната отбрана след по-неясния език, използван вчера.
В изявление от пет точки НАТО одобри по-висока цел за разходите за отбрана от 5% от брутния вътрешен продукт на страните членки на алианса до 2035 г. - отговор не само на Тръмп, но и на опасенията на европейците, че Русия представлява нарастваща заплаха за тяхната сигурност след нейното нахлуване в Украйна през 2022 г.
В краткото комюнике на 32-те страни членки на НАТО съюзниците добавят: "Потвърждаваме нашата непоколебима ангажираност към колективната отбрана, заложена в член 5 от Вашингтонския договор, че атака срещу един е атака срещу всички".
Помолен да изясни собствената си позиция по отношение на член 5, Тръмп каза: "Аз го подкрепям. Затова съм тук. Ако не го подкрепях, нямаше да съм тук".
Макрон повдигна въпроса за търговската война на срещата на върха на НАТО
Тръмп отдавна настояваше недвусмислено другите страни да увеличат разходите си за отбрана, за да се намали силната зависимост на НАТО от САЩ.
Въпреки видимото общо съгласие, френският президент Еманюел Макрон обаче повдигна въпроса за високите вносни мита, с които заплашва Тръмп, и вредата, каквато те могат да нанесат на трансатлантическата търговия като пречка за увеличаване на разходите за отбрана.
"Не можете да идвате при нас като съюзници и да ни искате да харчим повече, да ни казвате, че ще харчим повече за НАТО - и да водите търговска война. Това е аномалия", заяви Макрон пред журналисти.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който бе домакин на срещата на върха в Хага, заяви, че НАТО ще се превърне в "по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен" алианс. По-рано той призна, че за европейските страни и Канада не е лесно да намерят допълнителни средства, но каза, че това е жизненоважно.
"Моите колеги на масата са абсолютно убедени, че предвид заплахата от руснаците и международната ситуация в областта на сигурността, няма друга алтернатива", заяви бившият холандски министър-председател пред журналисти в родния си град Хага.
Новата цел за разходите, която трябва да бъде постигната през следващите 10 години, е скок на стойност стотици милиарди долари годишно от сегашната цел от 2% от брутния вътрешен продукт, въпреки че ще се измерва по различен начин.
Страните членки на алианса ще харчат 3,5 % от брутния си вътрешен продукт за основна отбрана - като войски и оръжия - и 1,5 % за по-широки мерки, свързани с отбраната, като киберсигурност, защита на тръбопроводи и адаптиране на пътища и мостове за тежки военни превозни средства.
Всички страни членки на НАТО подкрепиха декларация, в която се одобрява тази цел, въпреки че Испания заяви, че не е необходимо да я изпълнява и може да изпълни ангажиментите си, като харчи много по-малко.
Рюте оспорва това, но прие дипломатическо споразумение с испанския премиер Педро Санчес като част от усилията си да даде на Тръмп дипломатическа победа и да се погрижи срещата на върха да премине гладко. Испания заяви днес, че не очаква нейната позиция да има някакви последици.
Тръмп се срещна със Зеленски след срещата на върха
Рюте съкрати срещата на върха и нейната заключителна декларация и се съсредоточи върху обещанието за разходи, в опит да избегне всякакви търкания с Тръмп.
Украинският президент Володимир Зеленски трябваше да се задоволи с участие във вечерята преди срещата на върха снощи, вместо в основната среща днес, въпреки че се срещна с Тръмп насаме след края на конференцията.
Кремъл обвини НАТО, че е на път към неконтролируема милитаризация, представяйки Русия като "дявол от ада", за да оправдае голямото увеличение на разходите за отбрана.