Наводненията се превръщат в ежегодно бедствие за Южен Судан

Говеда с дълги рога газят през наводнени земи и се изкачват по склон покрай канал, превърнал се в убежище за разселени семейства в Южен Судан. Дим от горяща тор се издига близо до домовете от кал и трева, където сега живеят хиляди хора, след като наводненията са отнесли селото им, разкрива в репортаж Асошиейтед прес.
„Твърде много страдание“, разказа 70-годишната Бичиок Хот Чуйни, докато се  подпира на тояжка, докато върви сред набързо създадената общност Паджиек на север от столицата Джуба.
За първи път от десетилетия наводнението я е принудило да избяга. Усилията ѝ да защити дома си с диги се провалят. Бившето й село Горвай сега е блато.
„Трябваше да ме докарат с кану до тук“, разказа Чуйни.
Такива наводнения се превръщат в годишно бедствие в Южен Судан, който Световната банка описа като „най-уязвимата страна в света към изменението на климата и също така страната, която разполага с най-малък  капацитет за справяне“.
Повече от 379 000 души са били разселени поради наводнения тази година, според хуманитарната агенция на ООН.
Сезонните наводнения отдавна са част от начина на живот на пастирските общности в зоните на разлив на река Нил. От 60-те години на миналия век блатото продължава да се разраства, потапяйки села, съсипвайки земеделски земи и убивайки добитък.
„Общностите на динка, нуер и мурле губят способността си да отглеждат добитък и да се занимават със земеделие в този регион по начина, по който са го правили в миналото“, каза Даниел Акеч Тион, старши анализатор в Международната кризисна група.
Южен Судан не успява да се приспособи към затрудненията. Независима от 2011 г., страната потъна в гражданска война през 2013 г. Въпреки мирното споразумение през 2018 г. правителството не успя да се справи с множество кризи. Около 2,4 милиона души остават вътрешно разселени поради конфликти и наводнения.
Последното преливане на Нил се дължи на различни фактори, включително на отварянето на язовири нагоре по течението в Уганда, след като езерото Виктория достигна най-високите си нива от пет години насам.
Вековният Джонглийски канал, който така и не е завършен, се е превърнал в убежище за мнозина. 340-километровият (211 мили) канал е замислен за първи път в началото на ХХ век от англо-египетските колониални власти, за да увеличи оттока на Нил към Египет на север. Но строежът е прекъснат от дългата битка на южните суданци срещу суданския режим в Хартум, която в крайна сметка доведе до създаването на отделна държава.
В момента, за да се стигне до близкия окръжен град Айод е необходимо шест часа газене през висока до кръста вода.
Паджиек също няма мобилна мрежа и правителствено присъствие. Районът е под контрола на Суданското народноосвободително движение в опозиция, основано от съперника на президента Салва Киир, превърнал се в вицепрезидент Риек Мачар.
Селяните разчитат на помощи, включително от Световната хранителна програма. Според организацията близо 70 хил. души, мигрирали към Джонглийския канал, са регистрирани за хранителна помощ.
Икономическите проблеми на Южен Судан се задълбочиха с прекъсването на износа на петрол, след като голям тръбопровод, минаващ през Судан, беше прекъснат по време на продължаващата гражданска война в тази страна.
„Последният път, когато получихме медикаменти, беше през септември. Мобилизирахме жените да ги пренесат пеша от град Айод“, разказва Джуон Док Тут, клиничен служител.