Неясен и без задълбочен анализ е планът за превъоръжаване на ЕС според българския евродепутат Станислав Стоянов

Българският евродепутат Станислав Стоянов изрази скептицизъм по отношение на плана на за укрепване на европейската отбрана, тъй като според него има доста неясноти около този проект.
"Действа се без сериозен, задълбочен анализ, по някакви други подбуди. Надявам се този план никога да не види бял свят, макар че (…) подкрепата в Европейския парламент е изключително широка," каза в интервю за БТА Стоянов, който е член на групата „Европа на суверенните нации“ в ЕП.
Европейската комисия представи миналия месец план за превъоръжаването на ЕС, който може да достигне 800 милиарда евро в следващите пет години. Според предложението държавите от ЕС могат да бъдат освободени от ограниченията, свързани с бюджетните разходи, когато влагат средства в отбрана. Предвижда се държавите да имат свободата да пренасочват средства от фондовете на ЕС за сближаване, така че да ги използват за отбранителни цели. Комисията предлага 150 млрд. eвро от общата сума да бъдат осигурени чрез заеми. 
Стоянов очерта проблемите, които вижда във връзка с плана, като например финансирането му и липсата на нужните технологии.
"Първо въпросът е с финансирането на този план. Откъде ще дойдат парите? Една част от тях идват с нови заеми, друга част идват, като се прехвърлят пари, които по принцип са предвидени за инвестиции, от кохезионните фондове. Възможно е дори да има рязане на пенсии и социални придобивки и помощи," коментира българският евродепутат.
По думите му Европа не разполага и с необходимите технологии за осъществяване на замисленото превъоръжаване, тъй като според него Старият континент през последните години, не е водеща сила във военно отношение. 
Стоянов поставя и въпроса откъде ще дойде необходимата енергия за това производство, тъй като „Европа налагаше и все още продължава да налага такава зелена политика, затваряне на централи, отказване от ресурси, защото тези ресурси бяха заклеймени като недемократични.”
Българският евродепутат посочи още, че на фона на усилията за превъоръжаване Европа отхвърля дипломацията и не прибягва до нея, "отношенията с Русия са замразени и на практика се намираме в една Студена война отново.”
„Дипломацията е отхвърлена, защото тя на практика би довела до мир. А когато има мир,  когато има мир, няма нужда от такова мащабно инвестиране в оръжия“, смята Стоянов.
По отношение на идеите за финансиране на плана, предвиждащ част от парите да дойдат от заеми, а част от прехвърляне на средства от други пера от националните бюджети, той изрази скептицизъм.
“Аз не мисля, че някой европейски гражданин би се отказал доброволно, би се съгласил да му бъде намалена пенсията, или да му бъдат намалени медицинските осигуровки, помощи, съответно, или каквото и да е като социална придобивка, за да могат да се произвеждат оръжия и да се инвестира в това производство и, всъщност, така да се облагодетелстват определени големи концерни,” каза Стоянов.
Той отбеляза, че българската индустрия не би спечелила много от плана, тъй като има други страни с много добре развит военно-промишлен комплекс по натовски стандарти и те ще бъдат печелившите. Стоянов отбеляза също така, че остава неясно при какви условия точно ще се осъществява продажбата на произведената военна продукция между страните членки.