Тримата лидери също така обещаха да се ангажират с реформирането на ООН, увеличаването на доставките на рафинирани нефтопродукти за всички страни и да защитават имунитета, с който се ползват държавните длъжностни лица пред международните съдилища.
Приповдигнатата атмосфера на срещата, нейната церемониалност, както и липсата на конкретни резултати и съдържателни решения са основната тема, разисквана от водещи западни издания днес.
Великобритания
„Си, Тръмп и Путин приветстваха изключително епохалната среща“, извежда в заглавие британското издание „Файненшъл таймс“. Седейки на широка кръгла маса в богато украсена зала с големи китайски картини и кристални полилеи Тръмп заяви, че лидерите „наистина пишат история“, като разговорите им се съсредоточиха върху ядрените оръжия, критиките към Международния наказателен съд и реформата на ООН.
Тристранната среща носеше силен символичен заряд, като някои анализатори я нарекоха дори „Ялта 2.0“ заради приликите с конференцията през 1945 г., когато лидерите на Великобритания, САЩ и Съветския съюз се срещнаха, за да решат как ще изглежда новия световен ред след войната, отбелязва "Файненшъл Таймс".
В съвместното си изявление след срещата лидерите посочиха, че са се споразумели да провеждат преговори за намаляването на рисковете от ядрените оръжия и да предотвратят тяхното разпространение.
Преди срещата на закрити врата да започне, Тръмп изтъкна, че лидерите са „в уникална позиция да обсъдят как да намалят броя на ядрените оръжия по света“, но призна, че постигането на това начинание е свързано с редица трудности.
Денис Уайлдър, бивш директор на звено за анализи за Китай в ЦРУ, приветства факта, че Тръмп е обърнал внимание на ядрените оръжия, но предупреди, че е вероятно по въпроса да не бъде постигнат почти никакъв съществен напредък.
„Почти сигурно е, че призивът на Тръмп към Си и Путин за провеждане на преговори, целящи да намалят разпространението на ядрените оръжия няма да бъде чут. Пекин има ясната цел да постигне паритет с Москва и Вашингтон по отношение на разположените ядрени бойни глави, преди да се присъедини към каквито и да е преговори за намаляване на ядрените оръжия“, подчерта Уайлдър.
На първата тристранна среща между лидерите на САЩ, Китай и Русия не беше постигнат напредък по основните теми, посочва в свой материал в. „Гардиън“. Тримата лидери стоят начело на трите най-големи ядрени суперсили в света и техните решения имат широкообхватни последици за международната сигурност. Тяхната среща в Китай обаче приключи, без да се постигне напредък или конкретно споразумение по главните въпроси.
Германия
„Защо европейците могат да бъдат благодарни на Си Дзинпин“, извежда в заглавие на уводната си статия германският вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Срещата на тримата президенти в Китай показа нагледно на европейците силите, които ги предизвикват и какъв е духът, който ги обединява.
Трябва да отдадем заслуженото на режисьора Си Дзинпин – инсценираната от него тристранна среща на върха беше едно голямо китайско кино. Си не поздрави Тръмп като непохватния флегматик, какъвто всъщност е, а като златен фазан. Тръмп беше до такава степен поласкан, че не забеляза, че играе само второстепенна роля в този филм за величието на Китай и за мощта на неговия водач, отбелязва вестникът.
Путин също не се издигна много над това ниво. Разбира се, той беше много доволен, тъй като снимките от масата, където седеше редом с властелините са чисто злато за пропагандата у дома в Русия. Не само в Германия, но и в Русия хората все още си спомнят за Ялта и срещата на тримата императори през 19-ти век, в която участва и руският владетел Александър Втори. От тази гледна точка Путин не би следвало да се обиди, когато поставят знак за равенство между него, руския цар и Сталин, допълва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“
Написаха ли „тримата големи“ история, както твърдеше Тръмп, докато мастилото върху менютата все още не бе изсъхнало? Дали успяха да си поделят света – нещо, срещу което никой от тях не би възразил? Ако не са били сключени тайни споразумения, то това все още не се е случило.
„Тръмп, Си и Путин – все пак европейците не са изобщо безпомощни“, пише изданието „Шпигел“.
Страхът преди срещата между лидерите на САЩ, Китай и Русия в Шънджън беше голям, но стана ясно, че световният ред не може да бъде променен толкова лесно. Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин не си поделиха света на срещата на високо равнище в китайския град. Европа и нейните демократични съюзници демонстрираха, че искат да се противопоставят срещу амбициите за надмощие на трите суперсили. След тези две исторически срещи на върха едно е ясно – нещата можеха да бъдат и по-лоши.
И на двете срещи не се стигна до конкретни решения. Те са важни по-скоро от символична гледна точка. Едното твърдение има отрицателен, а другото - положителен смисъл, анализира „Шпигел“.
Шънджън показва, че съществува една „коалиция на желаещи“, която иска окончателно да унищожи глобалния ред. Тя не включва само „войнолюбеца Путин и автократа Си Дзинпин“, а и президента на страната, които западните демокрации неотдавна смятаха за свой най-важен съюзник и хвалеха като „водач на свободния свят“, отбелязва „Шпигел“. От години на власт е обаче човек, който се чувства най-добре в обществото на диктаторите, заключава германското издание.
САЩ
„На срещата на върха Тръмп, Путин и Си се споразумяха за една цел – да премахнат ограниченията пред самите себе си“, посочва в уводния си материал в. „Вашингтон пост“.
Президентът Доналд Тръмп и неговите колеги от Китай и Русия – Си Дзинпин и Владимир Путин постигнаха едно основно споразумение на тристранната среща вчера. То представляваше стремеж да се разплете международната система на сътрудничество, която съществуваше от Втората световна война, като бъдат разтърсени институциите, създадени, за да намалят опасността от войни по начин, който надживява мандата на американския президент.
Тримата лидери не постигнаха особено съществен напредък по други въпроси. Това касаеше и надеждата на Тръмп да бъде сключено ново споразумение за ограничаване на ядрените оръжия. Но те намериха обща позиция, за да поставят граници пред редица общи противници и препятствия – ООН, Международния наказателен съд, както и енергийните санкции, които целяха да накажат руското нахлуване в Украйна и да затруднят Москва при осъществяването на продажбите ѝ на нефт на световния пазар, анализира вестникът.
В кратко и ясно споразумение от 226 думи, те се ангажираха да си сътрудничат, за да се освободят от ограниченията. Въпреки краткостта на споразумението, амбицията е голяма – да се отслаби една международна система, чиято първоначална цел е да налага ограничения на суперсилите, заключава „Вашингтон пост“.
„Тръмп се перчеше с другарството си със Си и Путин, което обаче е без реално покритие“, отбелязва в заглавие в. „Ню Йорк Таймс“. Президентът Тръмп нарече лидера на Русия свой „приятел“ и беше във възторг от топлия прием, оказан му от Китай на първата тристранна среща, в която взима участие. Въпреки това на събитието не беше постигнат значителен напредък относно контрола над ядрените оръжия, войната в Украйна или изкуствения интелект.
Франция
„Срещата на върха в Шънджън – символ на голямото отстъпление на Америка при управлението на Доналд Тръмп. Срещата между тримата лидери изважда на показ границите на личната дипломация на президента на САЩ“, посочва в уводния си материал в. „Фигаро“.
Срещата във вила „Цилин“ в Шънджън ще остане един от най-символичните моменти на голямото американско отстъпление по време на втория мандат на Доналд Тръмп. Тази безсъдържателна среща на високо равнище послужи най-вече за създаването на редица знакови кадри, като например снимката, на която американският президент прегръща лидерите на двете държави, които имат най-голямата решимост да сложат край на доминацията на страната му в международните отношения. Или пък изображението, на което двама автократи хвалят суетността на един отслабен Тръмп, като същевременно се въздържат да направят каквито и да е отстъпки към него. Както и кадъра с един сияещ от радост Тръмп, чиято склонност към пищността и лична дипломация за пореден път дава възможност на неговите съперници да се възползват от необичайния му мандат и да прокарат собствените си интереси, посочва френското издание.
Владимир Путин, който предложи срещата да се състои, си извоюва дипломатически успех. Той се реабилитира на международната сцена въпреки водената от него агресивна война срещу Украйна. Към страната му отново се отнасят като към суперсила въпреки военния ѝ и икономически упадък, анализира в. „Фигаро“.